Чували сте го вероятно – „Планът Ран-Ът“. Веднага след като ни връхлетя демокрацията американците пратили у нас 22-ма специалисти от Фондацията на националната камара на САЩ, начело с Ричард Ран и Роналд Ът, за да разработят „Проект за прехода към пазарна икономика и демократичен капитализъм“. Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти. Сред тях е Иван Костов, а правителството на Андрей Луканов го предлага в пленарна зала. Всички ръкопляскат. Това е най-стриктно спазваният документ през последните 25 години. И всички правителства от 1990г. до сега са знаели предварително какво ще ни се случи. По план. С две думи: приватизация на всичко – предприятия, селско стопанство – всичко в ръцете на олигарси, зависимост на хората от банките – бедни и с кредити, отпускане на помощи на най-бедните, за да не протестират, съсипване на културата и образованието, за да расте новото поколение зависимо, тъпо и послушно. 

В някои от точките по плана са успели – повечето заводи са приватизирани, земите на хората първо бяха отчуждени, а след това децата и внуците на бившите им собственици бяха принудени да ги продадат на крупни земеделци, за да погасяват дълговете си към банките. А земеделците стават все по-богати и с пари от ЕС, и с продажба на продукция зад граница – на хората, които са им обещали да я купуват на високи цени. След това ни връщат обратно плодове, зеленчуци, брашно и месо на безбожни цени. Или пък нашите продукти отиват за богатите хора в САЩ, а ни е ядем 100-годишни пуешки бутове от техния държавен резерв. Понеже така или иначе трябва да се изхвърлят.       
Така стигаме до здравеопазването – хората се разболяват от боклуците, които ядат. В месото има антибиотици, в зеленчуците и плодовете – нитрати, а навсякъде е тъпкано с ГМО, за да става всичко по-червено, по-голямо, по-привлекателно на външен вид. А както стана ясно наскоро болните хора не могат да се здравеопазват, тъй като ядат боклуци.   
Вече на село не може баба ти да гледа крава, прасе и 10 кокошки. Забранено е. Ако пък не се подчинява, пускаме и шап, синя пъпка, зелен език и мутирала краста. И избиваме животните. Така и тя ще яде американска пуйка на Коледа. Ако може да си я позволи, де. В противен случай – ошав. 

Икономиката ни – помните ли колко завода имаше в Бургас? Как за всички имаше работа? Колко са днес? И чии са? Така е в цялата страна. Няколко души управляват икономиката. Създават си асоциации, печелят европроекти. Не се ли чудите как така секретарка в съда стана бизнесдама. Не че знам какъв й е точно бизнеса, но всяка фирма може да изпере колкото е необходимо количество пари. 
Ами европроектите. Голяма хвалба пада – първи сме по реализация. А после – не успяваме да усвоим парите, ще ги връщаме и ще ни накажат. Това е от лакомия. Кой печели тези проекти? Понякога само дето не публикуват поименно фирмите, за които са отворени определени програми. Нали видяхте как един съученик на министърка спечели всички обществени поръчки за зжипове. И така една кола на стойност 40 хил. долара в магазина, се продава на правителството за 200 хил. лв.
Образованието ни – когато аз бях ученичка нямаше дете, което да не ходи на училище. Няма значение от кой етнос е. И програмата не беше лоша. Излязохме грамотни. Всички от моето поколение. Сега децата не могат не само да се изразяват, но и да пишат. Имената си бъркат. Да не говорим за география, история, още по-малко за химия, физика. От биология се интересуват само като учат за половата система. Виж, математика и компютри учат, защото такива специалисти им трябват на онези хора. И езици, защото трябва да се разбират на техния език. 

И това поколение – просто и неуко няма нужда от култура. Стига му чалгата да му раздвижи тазовите мускули. Ето тази индустрия се развива много успешно и там се наливат много пари. Защото оглупяването най-успешно се случва в среда, където има много и прости хора. Те са лесно манипулируеми и се ръководят само от страстите си. Поправете ме, ако греша, но не съм видяла нито един министър да се възхищава от оперна певица. Внимание получават някои млади артистки, но то е разбираемо. 
Жалко и болезнено е да гледаш как икони от големия екран живеят с мизерна пенсия и на 60 години са с изпочупени нокти и посивели коси. И ходят по коктейли, за да хапнат тайно. Колкото й да ги е срам. Но не загубват достойнството си. Не се оплакват и не просят пожизнени пенсии.  

Заради тези хора, които все още държат главите си изправени. Заради тези, които не просят пожизнена пенсия. Заради тези, които не се продават. Заради тях планът Ран-Ът не успява все още да ни унищожи. Ще стане. Но след като си отидем ние. Тези, които помним и които можем да се подпишем без грешка под собствените си решения.    
Екатерина Капрова

/burgasnews.com