Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
02.03.2015 10:16 - Иван Костов – далаверата, наречена приватизация
Автор: varg1 Категория: Политика   
Прочетен: 545 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 02.03.2015 10:16

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Как една държава може да разпродаде почти всичките си предприятия, но вместо печалба да инкасира загуба от милиарди долари? Отговорът на този въпрос е много прост – като я управлява правителство, оглавявано от Иван Костов.

image

Някогашният финансов министър в кабинетите на Димитър Попов и Филип Димитров сяда на мястото на предишните си началници след предсрочните парламентарни избори през април 1997 година. Той изобщо не губи време и започва втората вълна на приватизацията в България. На мушката на Костов са държавните дружества, които работят на загуба, тоест почти всички.

Премиерът обаче явно има едно наум – въпреки че тези компании са затънали през в годините след 1990-а, те имат апетитни активи.

Още след като идва на власт, кабинетът на ОДС запретва ръкави и започва да продава. От април 97-а до нейния край Костов и компания реализират около 90 приватизационни сделки. И това е само началото на грабеж, продължил четири години.

Началото

Вицепремиерът и министър по икономическото развитие в правителството на Жан Виденов Румен Гечев предлага законови промени в правилата за приватизация. Те гласят, че работниците и началниците им в дадено държавно предприятие, сложено на тезгяха, имат право да влязат в съдружие, да си направят фирма и да участват в търга. Това дава началото на РМД – работническо-мениджърските дружества (колективи).

Схемата отваря вратата за жестоки корупционни практики. Правителството на Виденов междувременно е свалено и на власт идва кабинет с премиер Иван Костов.

Политиката на изключенията се е превърнала в патент на новия премиер след аферата „Сапио“.

А РМД е прекрасна възможност хилядите предприятия, които чакат купувач, да се озоват в ръцете на приближени за жълти стотинки. Процедурата е проста, а за широката публика е носител на благородна идея. Какво по-хубаво от това досегашните работници и шефове на едно закъсало предприятие да се обединят, да му станат мажоритарни собственици и да го изправят на крака. Все пак те най-добре познават процеса на работа и е логично да се справят най-бързо.

При приватизация от РМД законът дава и редица отстъпки – в първата седмица след сключването на сделката колективът плаща едва 10% от цената в брой. Останалите 90 на сто се разсрочват за следващите десет години. На всичкото отгоре 70 процента от разсроченото може да се плати в държавни облигации или компенсаторни бонове (ценни книжа, които се раздаваха на собствениците на одържавени имоти)

По този начин да влезеш в РМД и да се сдобиеш с някоя държавна компания става цел на апаратчици и приближени до правителството бизнесмени. С малко повече късмет някои от тях прилапват прекрасни предприятия, които за разлика от „Балкан“ и „Кремиковци“ са на чиста печалба.

Как става номерът – два варианта, които зависят изцяло от шефовете на РМД. Защото има такива, които искат да опоскат каквото е останало, и други, желаещи да бъдат „бизнесмени“.

При вариант едно членовете на мениджмънта на предприятието учредяват РМД. Отиват в банка и теглят кредит, с който плащат първоначалната вноска от 10%. Те нямат право да разпродават активи, но това не значи, че не могат да ги окрадат. Трупат състояние от източването, като не плащат на банката. Накрая тя влиза във владение на предприятието и започва да продава. Ако става дума за приличен завод например, може да се намери реален купувач. Зле ли е положението, всичко се бута, оборудването и металните конструкции отиват за скрап, а земята се пуска за продан.

Вариант две е за по-стойностните предприятия, които властта раздава на свои хора. Създава се РМД, като в него участва и някой „син бизнесмен“. РМД сключва сделка с държавата, ползвайки се с всички привилегии – 10% от цената, разсрочването и т.н. По някое време капиталът на колектива се увеличава и се търсят още участници. Въпросният „син бизнесмен“ изкупува новите акции и постепенно се превръща в мажоритарен собственик на самото РДМ, което пък притежава купеното по-рано предприятие.

Резултатът от вариант две е – няколко десетки „богоизбрани“ се сдобиват с частен бизнес, без да са инвестирали нищо. Това на практика е подарък от чорбаджията на държавата – Иван Костов. Според данните на Агенцията за приватизация от 1998-а, за същата година близо 60% от сделките са сключени с РМД.

През следващата 1999 г. този процент нараства заедно с приватизираните предприятия – статистиката сочи, че само за този период кабинетът „Костов“ е подписал 130 приватизационни договора, с което на онзи етап са счупени всички рекорди от началото на раздържавяването.

А на Иван Костов му остават цели две години управление. И той не си губи времето, защото има още много за продаване.

Докато дели баницата на приватизацията между свои хора, синьото правителство се е оплело в схеми и прави няколко грешни стъпки, които са сред основните причини Костов да не спечели изборите през 2001 г.

Индустриалните гиганти „Кремиковци“ и „Химко“ са приватизирани. Сполетява ги една и съща участ – фалит, и наравно с авиокомпания „Балкан“ могат да бъдат записани на сметката на Костов като едни от най-големите му провали.

image

За младия бизнесмен и издател Иво Прокопиев купуването на „Каолин“ е манна небесна.

Примерът с „Каолин“

Но историята с неговия близък Иво Прокопиев надминава по наглост и далавераджийство всички приватизационни шашми на кабинета „Костов“.

Издателят на вестник „Капитал“ Иво Прокопиев получава за дребни стотинки предприятието за добив на индустриални минерали „Каолин“. Сделката е сключена по сценария на вариант две – РМД с подставени лица.

Схемата за придобиването на „Каолин“ от Прокопиев е изпипана идеално. Добивната компания е обявена за приватизация още с идването на Иван Костов на власт. Прокопиев и Костов са се сдушили още от 1993 година, като издателят му осигурява медиен комфорт на страниците на „Капитал“. Логично, когато ОДС идва на власт, напористият бизнесмен чака да бъде възнаграден. Но нещата малко се затлачват, тъй като „Каолин“ е вкусна хапка – една от малкото държавни фирми, които са на печалба с тенденция тя да расте.

Като кандидат-купувач се появява белгийската „Сибелко“, която е световноизвестна с добива си на кварц. Чужденците са с готов инвестиционен план – предлагат моментално да налеят 20 милиона долара в „Каолин“. Но правителството размотава белгийците година и половина, като непрекъснато променя условията в договора за покупко-продажба. Накрая „Сибелко“ се оттегля и настъпва моментът на Прокопиев. Всичко е планирано до най-малката подробност.

„Сибелко“ си тръгва през май 1999 г., а в началото на юли Даниела Шишкова, съпруга на главния редактор на вестник „Капитал“ Петко Шишков, и Александър Прокопиев, брат на Иво Прокопиев, са формално назначени на работа в „Каолин“. В началото на август те вземат участие в учредяването на РМД „Каолин“ 98. На 14 септември започва процедурата по приватизация и колективът купува 75% от добивната компания. В същото време Шишкова и братът на Прокопиев вече са овладели близо 46 на сто от собствеността в РМД „Каолин“ 98.

Интересно е и кой оценява 75 процента от „Каолин“ на около 6-7 милиона долара – това е фирмата „Булброкерс“, която е собственост на Иво Прокопиев. Според експерти по онова време този пакет акции е струвал 11 пъти повече.

Още по-любопитно е кой осигурява парите, с които РМД „Каолин“ 98 купува предприятието „Каолин“ – средствата идват от „Алфа финанс“, пак на Прокопиев. Последният застава начело на борда на директорите, добивната компания е превърната в акционерно дружество и моментално се преминава към увеличение на капитала. Акциите, които са пуснати, са придобити от „Алфа финанс“. Така Иво Прокопиев придобива целия контрол върху „Каолин“ АД.

Две години по-късно срещу бизнесмена и приближените му започва наказателно дело за престъпление при приватизацията. На Прокопиев му е забранено да излиза от страната. В крайна сметка той и групата му, оплела заедно с кабинета „Костов“ придобиването на „Каолин“, са оправдани по всички обвинения.

По този начин от амбициозен издател Иво Прокопиев се превръща в основен играч в икономиката, откъдето спокойно може да дирижира случващото се в политиката. В същото време Иван Костов си осигурява силен съюзник за времето, в което няма да е на власт.

Кой знае още колко такива приятели си е създал бившият министър-председател с подаръците, които правеше по време на приватизацията. Ясно е едно – Костов винаги ще има ресурса да влияе сериозно на развитието на България. Той не е платил никаква цена за това – сметката бе връчена на българския народ и на нея пише „Приватизация в периода 1997-2001 г.“: Приходи – 3 млрд. щатски долара. Стойност на продадените предприятия – близо 30 милиарда долара“. Всеки може да сметне загубите.

Автор: Георги Георгиев
Източник: 
hashtag-bg




Гласувай:
7
0



Спечели и ти от своя блог!
1. bgman13 - Не беше само Костов. Поредица от ...
02.03.2015 10:49
Не беше само Костов. Поредица от компрадорски псевдобългарски и псевдодемократични елити, назначени от световната върхушка. Последният е Винету. Ония предишните поне си имаха някакво предчувствие, за това, какво им се случва. Докато тоя е напълно безпомощен - като бик на арената на испснска корида.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14297711
Постинги: 16886
Коментари: 9158
Гласове: 67884
Архив
Календар
«  Март, 2020  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031