е човек на перото.(с ударение върху О-то)

Казват му и Пешо, но не е пешка,

макар да ходи пеш или с колело.

Дали е редно да кажа „с колело”

или предвзето „с велосипед”, а Перо?

Зная, че не е карал колело с карачка,

както едно време келешите по гара Надежда,

защото „едното време” е отдавна минало.

Сега с приятеля Перо говорим за поезия,

за нещата от живота. Нашият частен живот.

Защо не говорим за политика, а Перо?

Изглежда защото тя е като времето,

метеорологичното време,

което е добро или лошо без наше участие.

Не говорим за вещи и за цените на стоките.

Не, че се правим на високо летящи,

обикновените неща се решават от самосебе си.

Споделяме метафори и литературни находки

както нумизмати и филателисти,

сполучили с придобивка.

Говорим за книги, които и двамата знаем

или не двамата.

Не сме консерви, да държим на хартията,

изобщо,

новото е част от живота, по- хубавата.

Новото и младото.

Да-а.

С приятеля Перо нямаме общи планове.

Времето на плановостта и общите дела,

организацията, изобщо това, което е общо

не е днес.

Интелектуалците са индивидуалисти.

Днес.

Така казват. Нямам против, възможно е.

Щом се срещаме, значи не сме съвсем индивидуалисти.

Или интелектуалци.

Защото всеки има сърце,

не само вместилище на интелекта.

Всеки има желание за дружба,

доверие и подкрепа.

Нуждае се от място без завист и корист,

нуждае се от човек, който е просто дружелюбен.

Може да се каже, че всеки

има нужда да каже за някого

„Приятелят, Перо” с ударение върху е.