Прочетен: 1420 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 30.03.2020 22:02
Арестуваха моите мисли. -
Беше в петък и точно във шест
ги затвориха с купчина листи
във студен, неуютен арест.
Заповядаха: "Дай ни ги всички!
Не прикривай дори и една!
Разложи си душата на срички
в ритъм Та та Та та та Та!
Аз си казах - светът се побърка...
Или просто, създаден е луд -
Как да пиша така - по поръчка -
във ареста - сред страх и сред студ?!...
Но възпитана да съм прилежна,
взех молива и с порив готов
върху първия лист занареждах
свой сонет за красива любов...
После лесно описах доброто.
Затрудни ме проклетото зло -
не за друго, а просто защото -
те с доброто не са ли едно?!
Не пропуснах - животът е клисав
без любов и в септември, и в май...
Не, наистина всичко описах -
откровено и честно - докрай!
Някой влезе, творбата изтръгна.
Убеди се, че е в анапест.
И дори и да беше безсмъртна,
я предаде за вечен арест.
29.03.2020 22:17
Защото на пук на демокрацията, ще има пълна амнистия на арестуваните в менталния ни зандан мисли! Ами те там са само на будни и духовни хора! А на техно място да натирим сегашните им падари, специален режим, без социални контакти...! Включително и някои местни от блога.... :-)))
Лекс
Имах предвид "демоноКрацията"...
Някой ми е арестувал и прозвището май....;-()
Лекс
Много по-силна от официалната власт, е властта на общественото мнение, на хилядите предразсъдъци, на доживотния ни страх...
Имах предвид "демоноКрацията"...
Някой ми е арестувал и прозвището май....;-()
Лекс
Всеки разбира, както и колкото може.Благодаря за смисления ти прочит! Бъди здрав и свободен, па макар и само ментално!
Важна е свободата на духа - другото са подробности от пейзажа:)
А душата, разложена на срички, можеш пак да организираш - в петостъпен ямб например. Драматично и ефектно - и минава за класика. И може да те измъкне от всяка дупка, дори от "ареста". Или в свободен стих. Бял. Различен. Далеко от клишетата и от празното позьорство. Варианти много. Ако те влече полетът на чайките. Или свободното падане на телата:)
Удивлява ме начинът, по който пишеш за сериозните неща - с лекота, като на шега. И винаги ти се получава. Поздравления, Ваня!
Важна е свободата на духа - другото са подробности от пейзажа:)
А душата, разложена на срички, можеш пак да организираш - в петостъпен ямб например. Драматично и ефектно - и минава за класика. И може да те измъкне от всяка дупка, дори от "ареста". Или в свободен стих. Бял. Различен. Далеко от клишетата и от празното позьорство. Варианти много. Ако те влече полетът на чайките. Или свободното падане на телата:)
Удивлява ме начинът, по който пишеш за сериозните неща - с лекота, като на шега. И винаги ти се получава. Поздравления, Ваня!
Ех, Вени, този свят ни налага безброй невидими ограничения. Често дава предимство на формата пред съдържанието, налага предпочитани теми, очаква от нас нещо точно определено... Много е сложна темата за съобразяването, но тръгнеш ли да се съобразяваш със зададената форма и да пишеш, чувстваш, мислиш по поръчка /това, което, се очаква от теб/, всичко подлежи на забрава. От ареста на съобразяването, преминава във вечния арест на забвението...
Не виждам защо да е трудно да се пише за сериозните неща. Тях ги има също така често, както и несериозните.
08.04.2020 09:42
не за друго, а просто защото -
те с доброто не са ли едно?!"
Състояние над ДА-то и НЕ-то - е върховна лична победа над Адамово-Евиното грехопадение, онаследено от нас. Повечето от които продължават да страдат, дори да предават като наследство това страдание, от ненаситното Его за "колкото повече, толкова по-добре"... Да си припомним:" насъщният ни... дай ни днес..." Останалото е напълно излишен Излишък - вечен извор на неудовлетворения...