Как времето безмилостно изтрива
и спомени, и чувства, и мечти...
И сякаш никога не бях щастлива,
и никога със мен не си бил ти.

А казват: любовта не остарява 
и старата любов ръжда не хваща.
От мъдрости косата побелява.
Сърцето и посреща, и изпраща...

Ако се случи някаква пътека
един до друг пак да ни подреди,
не спирай, отмини. Тогава нека
последната искра да стане дим.

Вярно е!

Току-що допълних с още един куплет, който всъщност не променя нищо... )

Сякаш не си ти, Елица. Трудно ми е да повярвам, че носиш толкова много тъга.
Ще стигне за целия свят в това много хубаво и трогващо стихотворение.

На мен би ми харесал и този финал:


Ако се случи някаква пътека
отново бъдеще за нас да възроди,
По нея ме върни назад и нека
за другите да се превърнем в дим.

A ti njama6 li dogoreli ljubovi, kym koito ne moze6 i ne iska6 da se vyrne6?
Tvojat variant e dobyr, no promenja zamisyla, i trjabva da se smeni zaglavieto.

Izlozenieto v pyrvo lice ne ozna4ava, 4e avtoryt se dublira s liriqeskija v stiha...

Blagodarja za ocenkata i sypri4astieto!

Говоренето от първо лице ед.число, не означава непременно идентичност между автор и лирически герой. Но самото стихотворение ми внуши такова чувство за идентичност и е възможно да съм сбъркал. Моля да ми простиш тази несигурна хипотеза. Аз лично мисля, че любовта е една единствена /гърците я наричат Афродита, а римляните Венера/, а ние просто я припознаваме в различни лица и тънем н това си заблуждение през целия си живот.

No da se doverim na gyrcite i rimljanite...
Pozdrav!