Постинг
22.05.2017 21:20 -
страх
Страх
В началото, зад тежките й думи,
Остана безропотно да тлее страхът.
Безнадеждност в очите жълти
Се прокрадна, не за първи път.
Неканен, негонен, но и недолюбван,
Отритнат от Бог и милостта,
За вечен пристан, той приюти се,
Под сянката на мнимата сълза.
Ограбили безжалостно мечтите му,
Зажадня за мъничко сарказъм,
Но даже и иронията в думите,
Не му донесе и капчица сладост.
Зад тайните завеси на истината,
В прочувствена ода, потърси подслон,
Все пак и жертвите имат право
На малък, но незавършен поклон!
За всяка стъпка, и плаха и дръзка,
За всеки жест, не доигран,
Страхът си прости за вината
И приведе глава си от срам!