2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 412 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 27.10.2016 09:13
До Освобождението тук са живели няколко семейства турци, черкези и абази, но по време на Руско-турската война те се изселват в Турция и на тяхно място се заселват пришълци от близки села – най-вече Угърчин, Лесидрен, Сопот и Брусен. Те се разполагат компактно в очертани от завоите на реката махали – Угърчинска, Лесидренска, Сопотска, Брусенска. След Кресненското въстание тук са заселени бежанци от Пиринско. Те заемат най-северната част и там създават Македонската махала. През 1938 г. правителството заселва в югозападния край 30 – 40 семейства от шопското село Бов и така се създава Бовската махала. Първоначално отделните махали се различавали съществено по говор, бит и обичаи и са водили обособен живот. Впоследствие обаче постепенно се смесват и общувайки, повечето от тези различия изчезват.
Към края на тридесетте години в селото има около 400 къщи и около 2000 жители. До Първата световна война драганчани живеят в типичните селски едноетажни паянтови къщи, върху каменни основи с плетени стени и пръстен под и покрити с плочи или турски керемиди. Водата за пиене се носи от три-четири естествени извора. Главен поминък е земеделието и скотовъдството. Повечето от селяните са малоимотни – притежават до 20 – 30 дка земя, друга значителна част имат до 80 – 100 дка и само няколко души над 200 дка земя. Произвежда се главно пшеница, царевица и в по-малки количества, предимно за собствени нужди боб, слънчоглед, коноп, грозде, зеленчуци и плодове.
През 1909 г. се основава група на БЗНС. Неин пръв председател е Иван Диков-Червения. Земеделската дружба печели много привърженици през Първата световна война. Девет души от Драгана са участвали в Радомирското въстание – 1918 г. Първата организация на БКП е създадена през 1919 г. През 1923 г. в нея са членували 22 души. Председател на същата по това време е Димо Колев Андреев. След Септемврийското въстание животът на партийната организация и на дружбата замират. През 1930 г. се изгражда ремсова организация, а през следващата година – организация на БРП. През 1934 г. в драганската партийна организация са членували 18 души, а в ремсовата 32 души. През двадесетте и тридесетте години с влияние се ползва и Демократическата партия с главен проводник Атанас Колев – търговец на алкохол и общественик, избиран в Плевенската окръжна постоянна комисия. В изборите през 1938 г. голямата част от гласоподавателите в Драгана гласуват за БРП. В Соболевата акция са събрани над 600 подписа за сключването на пакт за ненападение със СССР. Дейността на БРП и на РМС се активизира в годините на въоръжената борба против фашизма. В селото се изгражда солидна мрежа от ятаци. Освен комунисти в нея участват и безпартийни, бивши членове на Земеделския съюз и на Демократическата партия, които оказват помощ на нелегалните. Благодарение на тяхната смелост Драгана се превръща в една от крепостите на ловешките партизани.
През 1945 г. в селото се изгражда ТКЗС, модерна кравеферма и са засяти хиляди декари сливови насаждения и лозя. Земята започва да се обработва механизирано. Добивите от единица площ на всички селскостопански култури се увеличават от два до четири пъти. Селото се водоснабдява и електрифицира. Почти всички улици се асфалтират. Въпреки това, както всички села по времето на социализма, Драгана е засегната от миграцията към големите градове – главно Ловеч и Плевен.
След 1989 г. селото преживява силен упадък и разруха, обхващащи всички сфери. Ликвидационна комисия ликвидира говедовъдната ферма и кооперативното стопанство. Нарастват пустеещите земи. Увеличава се престъпността. Днес в селото живеят по-малко от 200 човека.
http://socbg.com/2016/10/селото-на-цецка-цачева-било-крепост-на.html