До Освобождението тук са живели няколко семейства турци, черкези и абази, но по време на Руско-турската война те се изселват в Турция и на тяхно място се заселват пришълци от близки села – най-вече Угърчин, Лесидрен, Сопот и Брусен. Те се разполагат компактно в очертани от завоите на реката махали – Угърчинска, Лесидренска, Сопотска, Брусенска. След Кресненското въстание тук са заселени бежанци от Пиринско. Те заемат най-северната част и там създават Македонската махала. През 1938 г. правителството заселва в югозападния край 30 – 40 семейства от шопското село Бов и така се създава Бовската махала. Първоначално отделните махали се различавали съществено по говор, бит и обичаи и са водили обособен живот. Впоследствие обаче постепенно се смесват и общувайки, повечето от тези различия изчезват.

Към края на тридесетте години в селото има около 400 къщи и около 2000 жители. До Първата световна война драганчани живеят в типичните селски едноетажни паянтови къщи, върху каменни основи с плетени стени и пръстен под и покрити с плочи или турски керемиди. Водата за пиене се носи от три-четири естествени извора. Главен поминък е земеделието и скотовъдството. Повечето от селяните са малоимотни – притежават до 20 – 30 дка земя, друга значителна част  имат до 80 – 100 дка и само няколко души над 200 дка земя. Произвежда се главно пшеница, царевица и в по-малки количества, предимно за собствени нужди боб, слънчоглед, коноп, грозде, зеленчуци и плодове.

През 1909 г. се основава група на БЗНС. Неин пръв председател е Иван Диков-Червения. Земеделската дружба печели много привърженици през Първата световна война. Девет души от Драгана са участвали в Радомирското въстание – 1918 г. Първата организация на БКП  е създадена през 1919 г. През 1923 г. в нея са членували 22 души. Председател на същата по това време е Димо Колев Андреев. След Септемврийското въстание животът на партийната организация и на дружбата замират. През 1930 г. се изгражда ремсова организация, а през следващата година – организация на БРП. През 1934 г. в драганската партийна организация са членували 18 души, а в ремсовата 32 души. През двадесетте и тридесетте години с влияние се ползва и Демократическата партия с главен проводник Атанас Колев – търговец на алкохол и общественик, избиран в Плевенската окръжна постоянна комисия. В изборите през 1938 г. голямата част от гласоподавателите в Драгана гласуват за БРП. В Соболевата акция са събрани над 600 подписа за сключването на пакт за ненападение със СССР. Дейността на БРП и на РМС се активизира в годините на въоръжената борба против фашизма. В селото се изгражда солидна мрежа от ятаци. Освен комунисти в нея участват и безпартийни, бивши членове на Земеделския съюз и на Демократическата партия, които оказват помощ на нелегалните. Благодарение на тяхната смелост Драгана се превръща в една от крепостите на ловешките партизани.

През 1945 г. в селото се изгражда ТКЗС, модерна кравеферма и са засяти хиляди декари сливови насаждения и лозя. Земята започва да се обработва механизирано. Добивите от единица площ на всички селскостопански култури се увеличават от два до четири пъти. Селото се водоснабдява и електрифицира. Почти всички улици се асфалтират. Въпреки това, както всички села по времето на социализма, Драгана е засегната от миграцията към големите градове – главно Ловеч и Плевен.

След 1989 г. селото преживява силен упадък и разруха, обхващащи всички сфери. Ликвидационна комисия ликвидира говедовъдната ферма и кооперативното стопанство. Нарастват пустеещите земи. Увеличава се престъпността. Днес в селото живеят по-малко от 200 човека.

http://socbg.com/2016/10/селото-на-цецка-цачева-било-крепост-на.html