Германско семейство се пресели в Русия след, което поиска право на убежище с мотива, че „Германия вече не е сигурна и спокойна страна.“

Карола Грисбах е на 51, а мъжът й Андре на 45. Те са пропутавали близо 2800 км от Северна Германия до Червения площад в кемпер на Volkswagen, за да се „спасят от тиранията в Германия.“

Две от дъщерите им, Доминик и Джулия, както и 4 от внучетата им също са били натоварени в превозното средство.

Семейството е напуснало Германия по много причини една, от които са именно мигрантите от Близкия изток.

За съжаление откакто са в Русия, а именно декември 2015-та, те живеят в мотел, защото не властите отказват да ги признаят за хора с право на убежище.

Руското правителство счита Германия за „сигурна“ държава и съответно семейството не може да получи статут, който би позволил право на убежище (какъвто получи например Сноудън).

Андре казва:

„Притеснени сме още откакто участвахме в протести пред Бундестага от септември до декември 2013-та.“

„Чувстваме, че Германия не е спокойно и сигурно място, където човек може да отгледа децата си“ казва двойката.

„Когато напуснахме Германия нямахме време да организираме нищо. Взехме си само туристически визи и се запътихме към Русия.“

Откакто са в Русия, семейство Грисбах разчитат на добрата воля на местните, както и технически въпроси от юридически характер, за да продължат престоя си в Руската федерация.

Според семейство Грисбах мирът подписан между Германия и Съветска Русия през 1918-та е невалиден, което значи, че „двете страни са още във война, а това ни дава право на статут и убежище.“

Сем.Грисбах отчаяно иска да остане в Русия.

„Наистина искаме да живеем и работим тук. Не сме дошли за да източваме руската социална система, както правят много хора от Централна Азия, Кавказ и Африка“ казва Андре.

„Досега съм имал много предложения за работа като земеделец или строителен работник. В Германия сам построих къщата си. Мога да работя и като преводач или учител по немски“ заявява гордо 45-годишният Андре.

„В Германия се нуждаеш от толкова много квалификации за да работиш, докато в Русия просто решаваш и почваш. Ще се радвам да работя, стига руското правителство да ни позволи.“

Това може и да е далечна мечта, защото руското правителство не проявява разбиране към казуса на семейство Грисбах, а спестяванията им бързо се топят.

„Нямаме много пари, което ни прави зависими от добрата воля на хората.Но руснаците са невероятно услужливи и добри! Никой не може да се мери с тях в това отношение. Със сигурност не бихме получили такава помощ от нашите сънародници, които са страхотни егоисти.“

Все пак основният проблем с Германия, който сем.Грисбах имат е политически. Те смятат, че страната не е демокрация, а освен това се плашат и от мигрантите.

„Германия е морално банкрутирала. Хората си затварят очите пред престъпления, изнасилвания и убийства от политическа коректност. Това не е гражданско общество. В Русия е много по-добре в това отношение. Руските власти защитават народа си, а не го унищожават, както Меркел прави с нас“ казва разпалено Андре.

„Единственото правителство, което иска толкова мигранти е немското. И то заради американските войни. Още по-страшни са и органите за закрила на децата. Ако си против мигрантите и Меркел можеш да загубиш децата си. Прилича почти на трафик на деца и никой не може да е сигурен, че ще запази семейството си, ако е против Меркел. Освен това от ранна възраст децата биват сексуализирани чрез картинки, дрехи и музика. Просто няма начин да се бориш с това. Може би в Бавария и други райони това не е съвсем така заради влиянието на Църквата, но в останалата част от страната е ужасно!“ казва притеснена Карола и продължава „Всички знаем за връзката между престъпленията и бежанците, но медиите лъжат. Още по-лошото е, че полицията не може да си върши работата заради разни алчни хора и техните организации и фондации.“

Семейството казва, че не е предупредило роднините си, но ако желаят винаги са добре дошли да ги навестят на Червения площад. Освен това Андре и Карола уверяват, че „настаняване в страна от ЕС е извън въпрос“ за тях.

Тяхната история предизвика остри реакции в Германия. Мнозина ги подкрепиха и обвиниха Меркел за положението, но не бяха малко и тези, които им се подиграват или съжаляват децата.

Ларс Клингенберг пише „Честно, не знам да се смея, или да плача заради децата.“

Източник:Dailymail.co.uk Превод и адаптация:Български Журналъ