Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.06.2016 14:37 - Унищожихме 14 хиляди мини на южната граница
Автор: varg1 Категория: Новини   
Прочетен: 349 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Аз, още един колега и екипите, които бяха определени със специална заповед, минирахме южната граница. Беше по време на т.нар. студена война. Години по-късно се наложи да организирам и да ръководя разминирането. Това беше във връзка с поетите ангажименти от страната ни по Конвенцията за забрана на противопехотните мини.


На границата с Гърция устроихме 71,27 км противопехотни минни заграждения с обща площ 53 456 дка. Бяхме поставили 13 926 български мини ПСМ-1, т.е.


пехотна 
скачаща мина


При задействане отскача от 50 сантиметра до 1,5 метра и пръска 1200 стоманени сачми. Мъртвият й радиус е 30 м, което означава, че до 30 метра никой не може да оживее. Радиусът на поражение е до 80 м.


Имаше различни случаи. Четирима нарушители например задействаха четири мини. Единият от тях оживя със 120 попадения, а другите загинаха. Гърците също си имаха минни полета. Охраняваха с тях линията „Метаксас“. Това е верига от укрепления, построени по продължение на гръцко-българската граница и замислени като защита на Гърция в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Техните минни полета бяха на 2 метра от нашата бразда. Те започнаха да разминират след нас.


Ние взривихме всичките 13 926 мини една по една. Унищожаването бе единственият метод. Никой не би утилизирал мини, стояли в земята 19-20 години. Мините, които се взривиха сега край село Горни Лом, са нови. Те са американски, но са били в гръцката армия.


През 1992 г. по разпореждане на тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов извадихме и унищожихме първите 227 мини и така освободихме една нива в село Кушла край Златоград. Беше планирано да завършим разминирането до края на 2001 г.


Министърът на вътрешните работи Богомил Бонев обаче нареди и създадохме два екипа по шест човека. От септември до октомври 1998 г. извадихме и унищожихме 2224 мини, а до ноември още 2202. Окончателното разминиране бе през 1999-а. През пролетта извадихме 2641 мини в района на Момчилград. Участъкът там е окончателно разчистен през август същата година, когато са извадени още 1419 мини. Последно ликвидирахме минните полета край Смолян, като унищожихме 1469 броя. 

 

Самото унищожаване 
на мините не излезе скъпо


Тротила го имахме на склад. Не сме го купували. На нас, разбира се, ни плащаха. Когато започнахме през 1992-ра, командващият ни награди с по една заплата. През 1997-1999 г. премията ни за мина беше една минимална работна заплата - 37 хиляди тогавашни лева, или 37 лв. сегашни. Мините не бяха малко и това повлия на пенсията ми.


От 72 до 74 процента от поставените по онова време мини бяха налице. Другите се бяха взривили най-вече от животни. От тези, които разминирахме, 95 на сто бяха годни. Всяка вечер си правехме анализ. Не е вярно, че разминирахме без формуляри. Лично аз ги изготвях, и то много по-детайлно от наставлението за военно време. Водехме подробна информация. Съхраняваха се на четири нива, така изискваха още от Варшавския договор.


Първият екземпляр се пазеше при началника на инженерната служба, вторият - в касата на началник-щаба, третият - при началника на инженерния отдел, и четвъртият - при началник-щаба на войските. Когато по-късно дойдоха от НАТО и поискаха информация, останаха доволни от документираното във формулярите за разминирането.


Животът на всеки от нас бе застрахован за 10 хиляди лева, т.е. тогавашни 10 милиона.


Нямахме сериозни произшествия, но рискът бе голям


Най-опитният капитан задейства една мина, която ме изгори. Оживяхме! На следващия ден разбрахме как сме се спасили. Самата мина била дефектна. Най-малката ми внучка беше на 20 дни. Съпругата на капитана бе бременна с второ дете, а на старши лейтенанта - с първо дете. Имали сме късмет.


Самото разминиране започнахме след сериозна предварителна подготовка. Разработихме специална инструкция, която бе утвърдена от командващия Гранични войски. Знанията и уменията ни бяха проверени на изпит. Всеки ден имаше инструктаж. Всички участници в двете групи бяха завършили военното училище във Велико Търново, а старшите офицери - Военната академия „Георги С. Раковски“, специалност „Инженерни войски“.


Бяхме награждавани по командна линия, но получавахме и благодарности от общинските ръководства и местното население за освобождаване на обработваемите площи, отваряне на работни места и премахване на опасността за животните в разминираните райони.


Разбира се, за 
техническата охрана на границите ни


с дължина 2365 км се използваха и електросигнализационни съоръжения, т.нар. кльонове. Те бяха 121 на брой с обща дължина 724,39 км. Имаше 310 портала и 170 вишки. Аз започ­нах службата си в отряда в Гоце Делчев. Там през 1957 г. е построен първият кльон. Това е във връзка с Барутинския процес. В Барутин е бил един от най-богатите уранови рудници в Европа и американското ра­зузнаване проявявало интерес към него.


На 17 октомври 1958 г. се провежда известната „Доспатска операция“, по време на която е разбита шпионско-резидентурна група на гръцкото разузнаване от 28 души. 
Всички кльонове бяха на 50-100 метра от границата ни, а козирките им - срещу противника. Козирките винаги сочат натам, откъдето се очаква нарушителят, т.е. към Гърция. След това започнахме да правим кльоновете на 2-3 км от браздата, защото нарушителите вече се очакваха и откъм България. Така се създаваше възможност за изпреварващи действия на заставата. Имахме специална техническа апаратура, която сигнализираше на командира на заставата за нарушителя и за посоката, откъдето идва.


По-късно руснаците я усъвършенстваха, за да не се влияе от гръмотевици. Бандитите бяха разбрали, че


когато гърми, 
я изключваме


Ефективността беше 98 процента.


Причините за двата процента бяха технически и човешки грешки. Получи се така, както с мините. Освен в изграждането на кльоновете участвах и в тяхното демонтиране на западната граница. Ходих в Кюстендил да ги бракувам. Правеха се протоколи. Заприходяваха се телената ограда и коловете.


Службата на инженерните офицери е една от най-рисковите. Независимо къде служат - в Българската армия или в Гранични войски. Така се случи, че моето поколение изграждаше, а по-късно демонтираше кльонове, минираше и след години разминираше границите. Днес бойците от инженерните формирования са първи и най-ефективни в спасителните действия при наводнения и други природни бедствия.

http://epicenter.bg/article/Unishtozhihme-14-hilyadi-mini-na-yuzhnata-granitsa/70234/2/0




Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20121718
Постинги: 18642
Коментари: 10023
Гласове: 71260
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031