Евровизия 2016 олицетвори културния и духовен разпад на Европа. Напълно. И ако това е „визията“ на Европа – еуфоричност, фойерверки, разхищение, черни гримове, роботи – на които екзалтираната публика ръкопляска…., то наистина сме свидетели на много тъжни обществени процеси. Сякаш опиянени и заслепени от силата на собствените си прожектори, участниците на сцената имаха поведение, което не отговаря на времената, в които живеем. Времена, които имат нужда от преосмисляне, смирение, съчувствие, а не от сценичен екстаз.

Вместо силата на медиите и голямата сцена да бъдат използвани за дълбоки послания, то те бяха употребени отново за манипулация. „Роботите идват – Ръкопляскайте им“, беше едно от скритите послания на Евровизия 2016.

Въпросът как се „представи“ България на Евровизия 2016, сякаш е съвсем незначителен на фона на обърканата логика на подобен тип обществени и пан-европейски събития. За каква мисия и за какво послание можем да говорим, когато визията на страната ни е „украсена“ от черно червило, частично обръсната женска глава (по диктуваната мода от САЩ) и концентрирано изсипване на купища звуци без да са организирани в някаква музикална хармония, последователност или тоналности?

Някак неуместна изглежда цялата Евровизия. На фона на разрастващата се бедност, разделение, военни конфликти и задаващи се природни катаклизми. С цялото това разхищение, ултра-екзалтираност, а най-вече и заради липсата на истинска и качествена музика, Евровизия прилича повече на едно пиршество, преди нещо лошо да се случи…

 

Каква част всъщност от населението на Европа днес е запазило качественият усет към Музиката, Хармонията и Красивото в живота?

Източник: Портал12