За начало на масовото изтребление се счита 24 април 1915 г., когато са убити над 200 арменски интелектуалци.

Българският писател и поет Пейо Яворов е съвременник на геноцида. Именно поемата му „Арменци” е посветена на гоненията и убийства над нацията.
Яворов разказвал на брат си, че когато бил телеграфист в Скобелево (към края на 1894 г) гледал арменските бежанци, които работели на гарата техните мъки.
За преживяното от Яворов брат му казва:

"Това бяха хора, прокудени от робския бич на турчина, дошли от Ван, от Муш, от Адана, от всички краища на поробена Армения. Тези млади хора страдаха, говореха му за мъките и изтезанията над арменския народ, а когато прехвърлеха малко повече от литър-два вино, плачеха тихо за роднини и далечен край, сврели глави в някой ъгъл на кафенето. Младият Пейо …намираше своята истинска среда всред тези млади момчета арменци. Тук Яворов за пръв път има възможност да наблюдава съдбата на изгнаниците-арменци и тези впечатления го вдъхновяват да напише през 1899 г. стихотворението „Арменци”."

Публикуваме първата и последна строфа от произведението на поета, посветено на мъките на арменците, избягали в България.

Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

.............
 

Те пият и пеят... Отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик -

далеч от родина, и боси, и голи,

в край чужди събрани, в порутен бордей,

те пият - пиянство забравя неволи,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.

http://www.front.bg/world/oshte/otbeljazvat-101-godini-ot-armenskija-genocid