Надигна се хорско възмущение как така на двамата братя Иван и Десислав Дамянови от Враца са им повдигнати обвинения само за причиняване на лека телесна повреда на 18-годишния спортист Тодор Йорданов, за което тяхно деяние закона предвижда само до 5 години затвор – за причиняване по непредпазливост на смъртта на Тодор. Прокуроратурата и следствието конкретно в този случай може би бяха прави. Защото има съмнения, че не точно ръкопашния бой е истинската причина за смъртта на Тодор. Или поне не в такава степен, за да се приложи по-тежка клалификация на обвинение, респективно по-тежка присъда. Но под медиен и обществен натиск прокуратурата подмени първоначалното си обвинение и сега новото обвинение е по друг член от Наказателния кодекс, който предвижда по-сурова просъда, ако обвинението издържи в съда.

Също така, от прокуратурата официално потвърдиха, че Тодор, който учи бойни изкуства, е извадил метален бокс, с който да се бие с братята. Грета Йорданова, приятелката на Тодор, е дала показания пред съдия, че действително Тодор е притежавал бокс и го ползвал в боя. Същото посочват и свидетели, които виждат как Тодор изхвърля бокса след боя, в опит да го скрие, даже негов познат го взима и го отнася нанякъде, за да не се изземе като веществено доказателство срещу Тодор. Безспорно има противоречия в тезите на двете страни (тези на братята, и отделно на близките на Тодор), които противоречия повдигат много въпроси. И един от тях е: а дали наистина случката се е разиграла точно така, както първоначално ни се представи от социалните мрежи и медиите?…

Някой се обадил по телефона на майката на Тодор, за да я информира какво се случва в този момент с нейния син. Този някой, който е звъннал на майка му, може да е приятелката на Тодор – Грета Георгиева (негова съученичка и гадже, която присъствала на инцидента), а може и някой друг да е. Няма значение това сега. Важното е друго и то е, че майката е разбрала за сбиването на нейния син и тя мигновенно пристигнала на мястото. Разговаряла със сина си, даже в нейния тон към него имало укор, имало упрек защо се замесва в такива проблеми. Но и това не е важно сега какво точно са си приказвали. Друго е важно и то е, че Тодор в последните минути от живота си е бил заедно с майка си и с приятелката си, той е разговарял с тези две жени, както и с други хора, които са били около тях тогава. Тодор е бил прав (изправен), не се подпирал на оградата зад него, не се е облягал на тялото на друг човек до него. Тодор се е движил на място като е пристъпвал от крак на крак и е правил къса крачка напред и назад. Въртял е позицията на тялото си в различни посоки – ту наляво, ту надясно. Всичко това е документирано – както от показания на свидетели (преки очевидци), така също и от многобройни фото и видео записи. Всичко това идва да покаже, че след края на сбиването, Тодор е бил изправен, движел се е, разговарял е, което значи, че Тодор е бил в ясно съзнание, в кондиция, адекватен. Но! Тук идва това “Но“, което ще е вододела на спорещите по казуса, а именно: Тодор е млад мъж, на 18 години, хормоните му бушуват и вследствие на спречкването му с братята, жлезите в тялото му произвеждат по-голямо количество адреналин (вкл.ендорфин), което на обикновен разговорен език се превежда така: превъзбуда, но не сексуална, а чисто емоционална. И от тази превъзбуда кое да каже по-напред от другите и да ги надприказва, Тодор губи контрол кога да говори, кога да да спре да говори, за да си поеме дъх и да продължи словесния спор, вследствие на което Тодор си гълта езика и се самозадушава с него. Да, точно така – от вълнение и превъзбуда Тодор си гълта езика. Просто крехката му психика не издържа на превъзбудата от напрежението и той макар само за миг изпада в нервен срив, който отключва тика/конвулсията с езика.

По-късно, обаче, излиза друга сходна версия, която гласи, че Тодор се задушил от храна, попаднала в дихателните му пътища – трахея и бели дробове. Но и това, за сега, не е окончателно, тъй като предстои нова съдебно-медицинска експертиза, този път не във Враца, а във ВМА София.

Отделно от това, носят се слухове, че Тодор още от преди това е имал здравословни проблеми със сърцето му и неговото семейство е знаело за това, ето защо Тодор от месеци преустановил тренировки в спортния клуб. Което, ако е вярно, може да се окаже допълнителна причина за смърта му, тъй като има вероятност Тодор от същите тези вълнения и превъзбуда да е получил инфаркт.

Наистина съжалявам за нелепата смърт на това младо момче. Наистина се възмущавам от безразсъдното поведение на двамата братя. Изказвам своите съболезнования на близките на Тодор. А за братята – очаквам да получат справедливо наказание според закона. Аз съм пацифист и не толерирам насилието под каквато и да е форма, без значение физическо или психическо, друго някакво. Не!
Другото много притеснително в този случай е бездушието и бездействието на страничните сеирджии на сбиването. Посред бял ден. В центъра на града. Пред погледите на минувачи. Едни хора се бият, а други са седели кротко на мястото си и са правили снимки и видео клипчета за спомен от “събитието“. Всъщност, абсолютно никой от свидетелите не се е опитал да разтърве биещите се.
Ще ми се сега под този пост да псувам, да приклинам, да обиждам. Но знам, че е излишно. Изтървано е положението в България, която отдавна е обречена – тя бавно загива. България все повече обеднява (респективно оскотява), все повече се профанизира (тоест, изпростява)
А конкретно град Враца и като цяло Северо-Западна България от четвърт век насам се води най-бедния район в страната ни и, ведно с това, един от дивите откъм бит и душевност райони, където тарикатщината и бабаитлъка са смятани за шик гъзария. Уви, в столицата София е същото, само дето убитите са хай особи (видни мутри и бизнесмени), и където кражбите не са дребни като в дълбоката провинция, а са за милиони и милиарди. Тежко и горко на клета майка България, защото положението оттук насетне все по-лошо ще става. Ето така започна 2016 година.