По същото време учителката на дъщеря ми по история в най-елитния столичен колеж я накарала да се аргументира защо смята, че в България е имало фашизъм. Когато дъщеря ми припомнила за "белия терор" от 1925 г., учителката я прекъснала с гневното "няма да търпя комунистическа пропаганда". После й писала ниска оценка.

Какво е общото между двете привидно несвързани събития? Още ли се лутаме из парадигмата "фашизъм - комунизъм", не го ли решихме отдавна този спор? Кой отваря старите рани и се надсмива над историята, пренаписвайки я за собствен кеф и употреба?И откъде изобщо пак се навъдиха толкова фашаги?

"Ние не сме фашисти, а наследници на старата царска аристокрация", пояснил видният уличен погромаджия Манол Глишев, който обича да замерва с домати сградата на Министерския съвет.

Не го знам Глишев чий наследник е, но думите му са умилителна идиотия. Тия момчета - освен че са демонстративно нагли, са и ужасно, чак трогателно прости. От тях кънти на комплекси и безхаберие, личи се, че нямат какво да правят по цял ден. Вместо да отидат на работа, те се чудят къде да спретнат някое метежче, да надуят мускули и да се пишат за герои. 

В началото ми приличаха на сопаджиите на Стамболийски, сега обаче добиват очертанията на Луковите ратници. Това вече не е смешно. Нека им припомня, че евроантлантическите ценности, към които заявяват фанатична принадлежност, отричат фашизма, нацизма и крайнодесния национализъм във всичките му форми. 

Глишев се изживява като "аристократ", в жилите му течала "синя кръв", ерго дефинитивно трябва да обругае "сатрапа" Джуров. 

Всъщност Джуров е сред хората, които свалиха Живков от власт и гарантираха мирния преход в България. 28 години министър на отбраната, той бе сред малцината в Политбюро с прилична репутация сред народа. След 1989 г., когато социологията започна да мери рейтингите на политиците, Джуров се ползваше с небивало обществено одобрение от над 90%. 

Малко по-късно той доброволно се оттегли от всички постове и се отдаде на сладко пенсионерстване.

Не го идеализирам, герой в онази епоха се ставаше трудно. Тъпо е обаче да пречиш на някакви хора да почетат паметта на другаря си с аргумента, че именно Джуров е пратил танковете на "Пражката пролет". 

Джуров ги пратил - чушки! Танковете ги прати Кремъл, Джуров само козируваше. Все едно когато НАТО реши да бомбардира Белград, Иван Костов да бе отказал въздушен коридор.

Да бе, ала не бе. Същата работа и с Джуров.

Антитезата с генерал Луков пък е още по-тъпа. В германското посолство сигурно са се поизпотили, като са чули, че "техните хора" от "Протестна мрежа" скандират името на един доказан хитлеристки агент. На човека, който до последния си дъх агитираше царя да прати български войски на Източния фронт. 

По думите на историка Румен Даскалов Съюзът на легионерите, предвождан от Луков, отрича "либерализма, масонството, интернационализма и пацифизма. Показва симпатии към италианския фашизъм и към националсоциализма, от които заимства различни идейни постановки, символи, лозунги и терминология.

На Третия си конгрес (1933 г.) организацията демонстрира ориентация към еднопартийния политически модел. Проявява изразени симпатии към новия ред – националсоциализма, изразява силен антисемитизъм, постепенно навлиза в целенасочена опозиция на режима, участва в различни комбинации за компрометиране на безпартийния режим. В нея влиза група висши запасни офицери, споделящи идеите на радикалната десница и на тоталитаризма..."

Толкова за Луков.

На даскалицата на дъщеря ми, която дефинира "белия терор" като "комунистическа пропаганда", пък ще препоръчам да прочете книгата на Анри Барбюс "Палачите". 

Поне 18 000 българи, избити от правителството на Цанков след атентата в "Света Неделя". 

И още:

"Изтреблението на хората се разширява под измамническия знак на реда и на борбата срещу червения терор, под предлог на заговори, съзаклятничества и бунтове (изопачени или провокирани с определена цел) - чрез набези в селата и засади в градовете, чрез "законни" и незаконни екзекуции. Бивши министри, депутати, активни партийни дейци, офицери, свещеници, адвокати, лекари, чиновници падаха един след друг или на групи. В цели книги са събрани техните имена, възраст и ужасяващи подробности за агонията им.

Ще отбележа няколко случая: убийството на  депутата Петко Д. Петков, което бе сравнено с убийството на Матеоти. Петков си позволи публично да изобличи лицемерието на българските фашисти и престъпленията на техните палачи.

Сега имаме доказателства, че журналистът Хербст е бил изгорен жив в пещта на Обществената безопасност в София (същата сграда, която е била конфискувана от голямата кооперация "Освобождение"). Там са били изгорени и двама бивши офицери и един журналист. Той постоянно се противопоставял на правителството и поместил в своя вестник "Вик" статия, която не се харесала на "високо място".

Барбюс пише и това:

"Пред мен е списъкът на 36 видни български журналисти, главни редактори или известни сътрудници на вестници и списания, убити без съд и присъда. Поетът Гео Милев, съден за своя поема, беше оправдан и освободен, но след това жестоко осакатен и убит...

Главната цел на агентите на Цанков е да избиват най-видните личности. Интелектуалците бяха покосени по силата на този господстващ принцип. Загинаха стотици учители, над четиридесет депутати и бивши министри, офицери, инженери, лекари, свещеници..."

Учителката нямало да търпи комунистическа пропаганда. Аз пък няма да търпя профашистка. Няма да търпя реанимацията на радикалния нацизъм, и то под маската на широко скроена либералщина. 

Радикален нацизъм значи да отричаш правото на другия да почита своите герои, да им устройва чествания и да им гради паметници. 

Радикален нацизъм значи и да пишеш двойки в училище на инакомислещия, дръзнал да "прочете" историята по различен от твоя начин.

Не мога да повярвам, че водим този разговор 25 години след Десети ноември. Явно винаги ще го водим, тъй както е извечна и несъкрушима омразата един към друг, която ни трови.

http://pik.bg/протестна-мрежа-се-оказаха-обикновени-фашаги-учителката-на-дъщеря-ми-също-а-кой-уби-гео-ми-news465302.html