Никой днес не се съмнява, че в България има демокрация. България е полицейска, фашистка, диктаторска държава. Тези дни ме питаха дали не съжалявам за нещо. Ако съжалявам за нещо то е, че т. нар. случай пред т. нар. театрална академия, в която се продава дрога, затъмни основната тема. А тя е изборите. В България не се провеждат вече избори.

Изборите са нагласени, купени и подредени.

Неслучайно медиите бяха мобилизирани като войска да затъмнят важният момент. Аз не съм искал това. Моята битка срещу наркобизнеса ще продължи, защото наркобизнесът в България се протектира от МВР,  прокуратурата и правителството до най-високи нива. Това ще бъде показвано и доказвано каквито и мерки да предприемат срещу мен. Въпросът обаче е в това

защо обществото се примирява

с бруталната полицейска фашистка диктатура. Тези избори бяха върхът на диктатурата. Преди дни митинг на АТАКА беше брутално смазан с полицейско насилие. Исках да занеса папка с документи и доказателства за това на вътрешната министърка. Тя се скри два пъти и охраната й ме излъга, че е в командировка. Веднъж в Грузия, после в Одрин. Това Министерство на вътрешните работи ли е или на външните? Оказа се, че тя повече е извън България, отколкото тук. В момента в България не може да се проведе нормален протест. Единствената опозиционна сила в парламента, която последователно и радикално се бори срещу неоколониализма е мачкана, репресирана. Срещу АТАКА непрекъснато се провеждат полицейски мерки. Хората, които тръгват от страната биват сплашвани от полицаи, които им казват да не ходят на протести, защото може да им се случи нещо. Това не е демокрация. Това е територия, в която правителството и Главната прокуратура се командват от американското посолство. Неслучайно служител на американското посолство беше до министър Бъчварова във въпросната историческа вечер в неделя пред НАТФИЗ и й говореше на ухото какви нареждания да дава. Това, което става и в Народното събрание вече се диктува от американското посолство. Ние

имаме територия, в която няма грам суверенитет.

Оттук нататък никакви избори и игри на политика не могат да променят нещата, освен мощна гражданска протестна вълна и може би хайдушко движение. Казал съм няколко пъти, че партизанско движение може да се направи, но според мен по-подходящо е хайдушкото, защото то е по-мобилно и може да действа по-добре срещу окупацията, в която Българя се намира. Окупирани сме от американски военни, не сме самостоятелни, нито суверенни.

Знаете ли какво ми напомня случилото се в „Арена Армеец“ 2015 г.? 1973 г. – Сантяго де Чили. Стадионът, на който бяха събрани десетки хиляди и чакаха кой от тях ще бъде убит и кой ще остане жив. Стадионът в Чили и „Арена Армеец“ – два образа, една и съща диктатура, едни и същи господари. В Сантяго през 1973 г. американският посланик диктуваше, това вече е доказано, има го и в изявления на шефове на ЦРУ. Диктуваше как да се направи преврат. Там беше извършен един кървав проврат срещу законния президент Алиенде, който не беше комунист, а патриот, човек, който

искаше народът му да живее справедливо.

Той беше осигурил по чаша мляко за всяко чилийско дете, а там мизерията беше ужасяваща. Какво направиха срещу Алиенде? Вдигнаха военни, които американското посолство и ЦРУ финансираше, инструктираше и направляваше. Те убиха Алиенде.

През 1973 г. бях ученик. Спомням си, че Любомир Левчев написа едно силно стихотворение. То завършваше така: „Разстреляха Чили, виновни няма“. Аз също пишех стихове тогава. Казвам го за сведение на младите и интелигентни протестъри, които смятат, че културата започва от тях. Тогава пратих моите стихове в сп. „Родна реч“. Там ме поканиха на литературен семинар. Между творби имаше едно стихотворение, в което казвах: „Виновни има, но има също и възмездие“. Бях млад, наивен, така мислех. Бях същият хулиган като сега, защото имах сърце и душа. Защото се възмущавах от всяка несправедливост и исках да се боря срещу нея. Сега е същото. Вече с бели коси, но мисля по същия начин.

По същия начин имам сърце и душа.

По същия начин се боря срещу несправедливостта, която виждам сега. Да има един милион наркозависими в България е огромна несправедливост. Полиция, прокуратура, вместо да разгонва дилърите, ги закриля. Това е огромна несправедливост.

Да умира бъдещето на България е трагедия.

Продължавам да се боря срещу това независимо дали с имунитет или не, арестуван или не. Ще го правя, защото не мога да живея с несправедливости.

Списание, за което ви казах беше с главен редактор Георги Константинов, той ме покани на литературен семинар. Там се запознах със сина на поета, който уважавам и до днес Любомир Левчев – Владимир Левчев. Той водеше под ръка своя приятел Калин Янакиев. Двамата пишеха стихове. Бяха с униформи. Аз не бях униформен, тъй като тогава бях бунтар, бях с дънки. На този литературен семинар ние бяхме млади поети, които смятаха, че бъдещето е на поезията, красотата и истината. След това пътищата ни се разделиха. Владимир Левчев отиде в Щатите, живя там, получи стипендия и като се върна започна да ругае национализма и да хвали американската демокрация. Същата американска демокрация, която уби Виктор Хара, президентът Алиенде, Ернето Че Гевара и много други борци за свобода на своя народ. Същата американска демокрация, която сега владее новия си заден двор – България.

Американският посланик Уорлик

ми каза в лицето: „Ще те унищожа!“.

Между другото неговата преводачка и служителката в американското посолство, сега е съветник на Бъчварова и на главния прокурор. Случайност?

Заканата на Уорлик днес се изпълнява. Кой я изпълнява? Най-висшата съдебна власт, най-висшата изпълнителна власт. Полицията е инструмент, разбира се. Да ви кажа честно не се сърдя, защото когато ме ритаха и блъскаха тези полицаи те получиха нареждане. Аз се интересувах само от това, че те удрят и блъскат в същото време една жена, която е с операция, защото е родила преди месец. Дори им казах –

удряйте мен колкото искате, сигурно сте насъбрали злоба през годините, само не блъскайте и не удряйте жена.

Те го направиха.

Вие решете в каква държава искате да живеете. Знам, че няма да получа отговор от вас, защото вие тук сте предубедени. Само че нека, ако са останали българи, които могат да разсъждават, да се борят за свободата си, да го направят сега. Защото стадионът Сантяго де Чили и „Арена армеец“, в който бяха арестувани 6000 човека – умряха хора, погазиха човешки права, беше направена гигантска фалшификация, също беше знакът на американската демокрация, която властва тук.

Искате ли още американска демокрация? Давайте още стадиони. Затваряйте още хора и избивайте и фалшифицирайте избори. Но когато започне хайдушкото движение, ще има възмездие.

Реч на Волен Сидеров в Народното събрание, 28.10.15 г.