От самото начало, базата е защитавана от един батальон спецназовци /678-и батальон от Втори полк на спецбригадата „Лива’а Шукур ал-Дахер” от състава на 11-та танкова дивизия на Сирийската Арабска армия, командван от капитан Абу ал-Джара/, всичко на всичко ок.300 човека, командвани от няколко офицери, преминали военното си обучениее в Русия и Беларус.

На снимката: защитниците на авиобазата.

В продължение на 3 години, сирийските спецназовци отбраняваха базата, намирайки се практически в пълно обкръжение. На 9-ти септември т.г. базата падна в ръцете на джихадистите.

Първият опит за превземането на базата беше извършен от т.нар. ‘’Сирийска Свободна армия” на 30 април 2013 г. Тогава те успяха да пробият защитният й периметър, но атаката им беше отбита. Това беше и първият изобщо щурм на база на сирийските ВВС в цялата история на войната.
Петкилометровият периметър на базата беше подсилен, но да бъде защитавана се оказа, че е практически невъзможна задача – без околни господстващи /т.е. извисяващи се/ структури и височини.

Всички села в окръга бяха пометени от джихадистите. 13-те укрепени хангара на базата бяха превърнати в опорни пунктове на отбраната. В тях бяха монтирани тежки картечници и ПТУРС-ове /противотанкови управляеми ракетни системи/. Наличието на тези укрепени укрития изигра решаваща роля в оцеляването на базата.

Своята роля изиграха и няколкото налични танка и БТР-и, изпълнявали функциите на сили за бързо реагиране и прехвърляни от бойците в критичните точки по време на атаките. В хода на сраженията, защитниците на базата успяха да пленят и няколко танка от талибаните от „Джебхат ан-Нусра” и от племената, избягали от Дейр-ес-Зор от „Ислямска държава” и взели участие тук в обсадата.

Осъзнавайки ясно неминуемото падане на базата и проявявайки тактическо благоразумие, командването на ВВС изведе от нея изтребителите МиГ-21 и МиГ-23 и ги прехвърли в база на ВВС в Хама. Показаните впоследствие от джихадистите „трофеи” са останките от 19 летателни машини, които са престанали да летят още преди 10-15 години.

Базата „Абу Духур” беше практически напълно отрязана от основните сили на Сирийската Арабска армия, снабдяването й се извършваше по въздуха със самолети Ан-26 и транспортни хеликоптери Ми-8. За времето на обсадата на базата, бяха свалени от талибаните няколко хеликоптера, един транспортен самолет „Ан-26” /на 18 януари т.г. с 35 д. на борда – 30 сирийски и 5-има ирански военнослужещи/ и 2 изтребителя МиГ-21.

Според разкази на самите терористи, първоначално към базата е идвала авиацията и е нанасяла въздушни удари по прилежащите потенциално опасни и заети от джихадистите околни райони, а след това подхождали хеликоптерите и кацали вътре в нея.

През последните седмици обаче, снабдяването на базата вече се наложило да се извършва с хвърляне на припасите с парашути. Обстрелът около базата се извършвал вече от снайперисти и 23-мм сдвоени зенитни оръдия. Събирането на приземилите се товари станало изключително трудно. Най-тежко е било положението с ранените: талибаните разбивали сградите със стрелба с тежкото си въоръжение, бушували пожари, а да бъдат евакуирани ранените няма къде.

Щурмът на „Абу Духур” съвпадна с гигантската пясъчна буря, стоварила се върху Близкия изток. Но шепата войници продължаваше да се държи, въпреки всички прогнози. защитниците й отстъпиха вътре в периметъра, но не избягаха и не сложиха оръжие. Намирайки се в отчаяно положение, те поеха огъня от талибанската артилерия директно върху себе си!

В този момент се решаваше съдбата на базата и цялата й 3-годишна отбрана. Жизненоважен беше всеки човек, годен да носи оръжие. Заради пясъчната буря сирийските ВВС не можеха да излетят, за да окажат въздушна поддръжка на защитниците.

Благодарение на директната американска подкрепа, талибаните бяха получили противотанкови ракетни системи „Кокурс”, способни да поразяват с управляеми ракети цели на разстояние до 4 км. Практически недосегаеми за ответния огън на защитниците, джихадистите поразяваха последните танкове на защитниците и унищожаваха отбраната в сградите. Обстрелите продължаваха денонощно.

В базата избухнаха огромни пожари, взривяваха се складове с гориво и боеприпаси. Положението стана отчаяно, но защитниците, както и преди, продължаваха да се държат.

В крайна сметка обаче, пълното изтощение на защитниците /непрекъснатите атаки на талибаните продължиха 3 денонощия без прекъсване/, непрекъснатият обстрел и огромното количествено превъзходство на талибаните предопределиха крайната съдба на базата – съотношението на силите беше 80:1.

По-голямата част от бойците, защитаващи базата, загинаха.

Останалите живи и ранените, способни да се движат, допуснаха талибаните до 30 метра и хвърляйки гранати тръгнаха на пробив през линията на настъпващите джихадисти.

Командирът на базата бригаден генерал Инсан аз-Зухури поведе пробива на останалите живи и загина в жесток ръкопашен бой с талибаните.

Неголяма група /численост до 40 души/ успя да си пробие път с огън до териториите, контролирани от Сирийската Арабска армия.

/71 сирийски бойци са били пленени при превземането на базата и обезглавени още същия ден от талибаните, б.пр./

P.S. Спомням си как в края на 80-те години на миналия век полагаха пред нас „семестриални изпити” сирийските спецназовски офицери на полигона в Крим. В последния ден – на следващия сирийците отплаваха с кораба от Севастопол към дома си – в една от почивките, сириец, когото наричаха Фарид, ми каза: „Вие руснаците сте удивителен народ, много ви плюят, но вие навярно сте единствения народ в света, когото и мъртъв – продължават да го плюят!”

Само в руския език има такова понятие „да стоиш до смърт” /„стоять насмерть“/.

И както се казва – с какъвто се събереш, такъв ставаш.

Та сирийците, които се обучаваха при нас, останаха до смърт!

Източник: topwar.ru