Според Сорос, европейците не оказват нужната помощ на украинската власт. В своя статия за Project Syndicate Сорос, спечелил десетки милиарди долари чрез финансови спекулации, упреква Европа, че не държи Украйна “на къс повод”, разглеждайки държавата като “още една Гърция”.

Сорос твърди, че “Eвропа поставя под съмнение прогресивното развитие на страната”. Милиардерът смята също, че “санкциите срещу Русия не са достатъчни, за да се помогне на Украйна”.

“Те са необходими, но вредят не само на руската, но и на европейската икономика”, – пише той. Сорос продължава: “Санкциите трябва да се комбинират с ефективна подкрепа на Украйна”. Ръстът на Украйна на фона на упадъка в Русия ще докаже, че “за всичко е виновна политиката на Путин”, – разсъждава в изданието представителят на финансовия спекулативен капитал, който има твърде съмнителна репутация в света.

По-нататък създателят на инструмента за натиск “меката сила” (многобройните фондове и прочие НПО-та), които САЩ използва за реализирането на “цветни революции”, обяснява на европейците, защо Украйна (която не е член на ЕС) трябва да бъде финансирана приоритетно от самите европейци. Дори ако за целта трябва да пожертват интересите на такива държави като Гърция (т.е. пълноправни членове на ЕС). Ако вярваме на Сорос, то дефолтът на Атина е къде-къде по-малко зло, отколкото провалът на политиката на Запада в Украйна, за който провал ЕС ще трябва да плати “значително по-висока цена”. По-рано милиардерът показа каква е цената: на карта е поставено бъдещето на Европа като “световна политическа сила”.

Сорос упреква недалновидните европейци, че не могат да осъзнаят факта, че се е “родила нова Украйна”. Борсовият спекулант не вижда в това “раждане на нова Украйна” “нищо странно”, защото държавните преврати, подобно на този, който бе извършен в Киев, се случвали “твърде често”. Тук Сорос дава за пример “арабската пролет”. После, без да осъзнае, че противоречи на самия себе си в твърдението за спонтанния характер на държавните преврати, Сорос неочаквано признава, че лично “е участвал в процеса на трансформиране на Украйна”.

В статията си Сорос нарича икономическа ситуация в Украйна близка до колапс. Естествено, както смята той, за това е виновна Русия и водената от нея “хибридна война”. Вместо да се занимаваме с мирното регулиране, продължава да агитира европейските лидери задокеанският “филантроп”, те трябва финансово да подкрепят киевския режим под формата на “бюджетни разходи за отбрана”.

Осъзнавате, че Сорос говори в един глас с Вашингтон, нали?

Явно и целта е обща: на западната граница на Русия да се запази огнище, което да пари под краката на Москва непрестанно.

Задачата на милиардера е да накара европейците да платят американското разграбване на Украйна.

Целта е отношенията между Европа и Русия да се развалят тотално.

А защо Сорос прави всичко това?

Той е твърде одиозна фигура, спекулант, дори е по-точно да се каже лъжец, но е играч от международен мащаб.

Личните му интереси съвпадат отчасти с държавните интереси на САЩ. По отношение на Украйна интересите на Сорос съвпадат напълно с тези на Белия дом.

Нали не сте забравили, че той имаше сериозни проблеми в Русия, след което отвращението му към Москва стигна връхната си точка. Сорос има интерес в Кремъл да стои някаква марионетка и послушно да изпълнява директивите на международните финансови кръгове. Ерго, суверенна Русия и Путин са му нещо като лични врагове. Позицията му е ясна и логична, както виждате.

Да, човекът си позволява да допуска логически противоречия, защото говори за спонтанността на Майдана и държавните преврати въобще, докато в същото време Обама призна, че американците активно са участвали в организирането на държавния преврат в Украйна, а помощник държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд без да крие дори назова размера на “инвестициите” за сваляне правителството на Виктор Янукович – над 5 милиарда долара.

Никой не се и съмнява, че самият Сорос, както и редица други представители на глобалната финансова олигархия с атлантическа насоченост също са финансирали Майдана. Някои са го финансирали косвено – чрез грантове за опозиционни организации, чрез финансиране на прозападни НПО.

Но, колко прозирно мошенически – не със свои лични пари, а с чужди – изпросени, за справка виж натиска към Европа.

Освен Сорос, за победата на профашисткия режим в Украйна съдействаха и доста украински олигарси, близки до британския финансов елит.

САЩ не се интересуват от народа на Украйна.

САЩ се интересуват от нейната територия и ресурси.

Ако трябва да сме брутални – такава държава Украйна вече няма. Има подконтролна на САЩ и Великобритания територия, която се управлява от западни наемници.

Както всички знаем, наемниците винаги имат една и съща съдба – отстраняват ги. Ето ви пример: Порошенко каза “Довиждане” на Наливайченко, който от своя страна беше изключително лоялен към Америка. Дори в медиите се заговори, че е вербуван от ЦРУ, когато е бил на дипломатическа работа в САЩ (беше генерален консул на посолството на Украйна там). Вашингтон има цяла армия от подобни агенти..

Но липсата на логика по-горе не бива да ни кара да мислим, че Сорос е някакъв изкуфял дядка. Все пак става дума за човек, който има в джоба си минимум 28.6 милиарда долара.

Това, което прави Сорос се нарича създаване на “информационен шум”, за да скрие истинската цел на разигравания театър.

Истината е, западните сценаристи на украинската пиеса не са доволни от актьорите, защото пиесата излезе извън релсите.

Милиардерът, който обича да се представя като филантроп, е само един от играчите в световната финансова олигархия. Ако трябва да сме мислещи, ще стигнем до извода, че на Сорос само му е дадено правото да “спечели” малко пари, за да може групата, която той представлява, да го остави да действа активно от нейно име.

Да си спомним какво пишеше в Онзи сценарий:

• украинската власт отмени Деня на Победата в Украйна
• забрани съветската символика (включително носенето на такава от ветерани от годините на СССР)
• обяви пълна докомунизация
• под предлога на съвместни военни учения в Украйна бяха стоварени доста натовски войници.

Но този сценарий удари в друга посоко.

Не може да обявиш за извън закона съветските ветерани, които са извоювали свободата на Украйна от лапите на Хитлер, и да очакваш народът да ти ръкопляска…Не може да забраниш комунистическата партия в Украйна и също да очакваш ръкопляскания където и да е. Та, нали става дума за някакво мултиплициране на демокрацията?! Ако ще се забраняват партии, в коя дупка тогава сме напъхали демокрацията?

В същото време на Червения площад Путин съвсем не беше самотен – до него бяха Китай, Индия, Сърбия, Монголия и редица постсъветски държави.

Пак по същото време военно-морските сили на Китай влязоха в Черно море, за да се срещнат с руските кораби там, а после заедно да отплуват за Средиземно море за съвместни учения.

Брюксел разбра, че силите вече са други – не като тези, които бяха описани от западния сценарий.

А ще продължи ли Китай да бъде на страната на Русия?

Да, ще продължи.

Russia’s President Vladimir Putin (L) and China’s President Xi Jinping attend an agreement signing ceremony during a bilateral meeting at Xijiao State Guesthouse ahead of the fourth Conference on Interaction and Confidence Building Measures in Asia (CICA) summit, in Shanghai May 20, 2014. Trade between China and Russia is expected to reach $100 billion by 2015, Xi said on Tuesday, after meeting with Putin. REUTERS/Carlos Barria (CHINA – Tags: POLITICS BUSINESS)

Защото по време на “арабската пролет”, който процес бе инспириран от САЩ, Китай бе напълно изтикан от Северна Африка. Така Поднебесната е лишена от либийския нефт, а и от множество други успешни за страната сделки. Истината е, че американците в последните години активно изтикват Китай от африканските държави. В Афганистан е създадено огнище на фундаментализма, което огнище се контролира от САЩ. Фундаменталистите могат във всеки момент да ударят близките до Русия страни. А Афганистан има стратегическо значение за Китай: оттук минава енергийния транзит от Иран. В тази инфраструктура Пекин е вложил много, много пари.

Затова Китай няма да даде заден. Просто някой направи мазол на пръста на Поднебесната, а сега дори стъпи върху него.

В момента САЩ и ЕС са в задънена улица. И затова през ден-два изскачат вопли, подобно на тези, за които говорим по-горе – филантропски.

Защо има вопли? Защото никой вече не иска да финансира Украйна.

Докато се пише новият сценарий, САЩ струпват войски около Русия, разполагат ракетите си из Европа, накачорват Европа с тежко въоръжение…Но всичко това, драги читателю, има за цел само и единствено СПЛАШВАНЕ.

Ако прочетем внимателно Сорос, ще усетим, че в думите му има тревога. Тревога, че в света започва с бързи темпове да възниква друга сила, различна от САЩ, алтернативна на Америка.

А ако европейците изведнъж видят тази нова сила и решат да се преметнат на другата страната на барикадата? Какво ще стане тогава?

Защото и това е напълно възможно.

Защо е възможно?

Защото САЩ нямат съюзници. САЩ имат спътници, приятели по неволя.

А когато някой ти е просто спътник, без да ти е съидейник, той те придружава, да, но ето какво се случва: първата дупка я прескача с теб и леко си одрасква лактите, но на втората яма, когато е заплашен да затъне до шия, те изоставя. Такива са правилата на живота при формалните спътници.

Да, има огромна разлика между съюзник и спътник в политиката.

При спътниците няма „любовни“ отношения, при тях има само изгода.

При съюзяването вече можем да говорим и за морал.

А когато в една връзка действат мощни морални ангажименти, съюзените прескачат не само дупки, ями, но и цели океани в името на общите им цели.

Петя Паликрушева