Това е най-голямата болница за костно-ставна туберкулоза на Балканите. Тя е предназначена за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни заболявания. Историята на някогашния противотуберкулозен санаториум е написана от професор Руси Радков през 1965 г.

 Сред китните дъбови и букови гори в южните склонове на Стара планина при спирка Радунци, между с. Дъбово и град Трявна се издига величествената четириетажна сграда – болница за долекуване на туберкулоза и други тежки белодробни заболявания Радунци. Това е най-големият на Балканите санаториум. Намира се на 650 метра надморска височина. Закона за построяване и обзавеждане на санаториум Радунци е издаден през 1937 г. Строителството започва през пролетта на 1939 г., а през 1940 г. то се замразява заради войната. Дотогава е издигната 4-етажна сграда. След войната строителството продължава като се има пред вид полезността на проекта и изхождайки от заболеваемостта и смъртността от туберкулозата, която е била много разпространена сред българския народ.

В самото начало е имало хирургически отделения, където са се извършвали операции. Имало е и помещения за провеждане на професионални обучения заради продължителния престой.

Говори се, че в миналото е имало един човек – дядо Радун (откъдето идва името на селото – Радунци), болен от туберкулоза, който се е преселил в местността поради някакви причини и след известно време оздравял благодарение на чистия въздух. Цялото му семейство е измряло от болестта с изключение на малката му внучка, която забирал със себе си когато пасял овцете. Може и това да е помогнало на комисията назначена за търсене на място за избор на строеж на санаториум за лечение на туберкулозата да се спре на тази местност.

Белодробната болница Радунци разполага със 100 легла за пациенти в стационара.

Белодробната болница в старозагорското село Радунци ще бъде ликвидирана. Решението е на Здравното министерство, откъдето уточняват, че директорът на лечебното заведение ще бъде освободен от поста по негова молба.

Като причини за ликвидирането на болницата от ведомството посочват, че тя няма финансиране по Здравна каса и не работи по клинични пътеки.

Лечебното заведение не било плащало ток от 2013-а година, а тъй като не били плащани и осигуровките на работещите в него, от НАП са му запорирали сметките.

След като съобщават за решението си, от министерството уточняват, че пациентите, които досега са се лекували в болницата, ще бъдат преместени в заведения със същия профил във Велинград, Трявна, Искрец и Роман.