Така изглежда кученцето часове след като е намерено. С този тъжен поглед то спечелва завинаги Лидия.

Ден преди рождения си ден 27-годишната студентка по история от Шуменския университет Лидия  Катрева вижда в социалната мрежа снимката на открито във вилната зона на град Радомир куче.

Запознанството на двете в Перник, преди Спешъл да поеме към новия си дом в Шумен.

Четириногото, порода дог от Бордо  или френски мастиф, е било кожа и кости. Много слабо и дехидратирано, с понижена температура, тежало само 17,4 кг. Преди да бъде открито, според лекари,  животното  три или четири седмици не е слагало и троха в устата си. Когато го прегледали на рентген, в стомаха му се видели дребни камъчета, с които кученцето се е мъчило да залъже глада си.

С дъщеричката Ивон.

При операцията в клиниката в Перник, където го завела местната  природозащитничка Любомира Митичева, лекарите извадили шепа и половина чакъл.
„Цял ден не ми излизаше от главата тъжния и жален поглед на това кученце”, разказва Лидия. През следващите часове тя не спряла да  следи публикациите, коментарите и  какво точно се случва с кучето. Поплаквала си тайно от съпруга си и от дъщеричката си  Ивон, която е само на година и 3 месеца. „Вече бях сигурна, че кучето трябва да го взема аз. На следващия ден, 11 март,  имах рожден ден. Вечерта  разказах на мъжа си за това куче. Поисках това да е подаръкът за рождения ми ден“, сподели младата жена. Съпругът напомнил, че вече е купил подарък. „Не искам подарък, искам кученцето“, настоявала тя. Така семейният съвет решил, че ще дадат дом на четириногото.  Съпругът на Лидия е на 41 години, сам преди това е имал куче, но покрай жена си  започнал да обича повече четириногите. „Така или иначе след клиниката щяха да му търсят дом. Бях сигурна, че ще бъда най-добрата осиновителка”, каза Лидия.
Нещастното кученце е расово и в началото мераклиите да го осиновят от цялата страна били десетки. Лидия се готвела за битка, за да бъде предпочетена и  Любомира да й се довери.  Чуват се с нея по телефона по 5-6 пъти на ден. Нейната идея е,  след като четириногото излезе от клиниката да остане в Радомир  в приемен дом, да се възстанови напълно под нейно наблюдение и едва след това да търси осиновители. „Тази невероятна гальовница е кожа и кости, но поне вече не е на улицата! Ще ви държа в течение за състоянието й!”, пише под първата снимка на намереното кученце Любомира. Всяка вечер Любомира ходи до Перник до клиниката да види състоянието на кучето и праща на Лидия снимки и клипчета.  Всичко това  продължило до деня, в който лекарите установили, че кученцето е абсолютно  глухо… Тогава почти всички желаещи да го осиновят се дръпнали, вече никой не го искал. Още една жена  проявявала интерес, но впоследствие е тя се отказала.
Съдбата на Спешъл е странна. Още първата седмица Лидия я кръщава  Спешъл  „специална”. Не е ясно дали кученцето е било изгубено или  прогонено, когато стопаните са  разбрали, че е глухо. Но и дори да са го търсили, то не е можело да реагира, защото просто не ги е чувало.  И се е движело само в един враждебен свят.  Още преди да поеме към Перник, за да  вземе Спешъл, Лидия поръчва във Варна специален червен медальон  със снимка на породата, с  името й, гравирано върху него и  телефонния си номер.  Не е ясно колко време  животното е скитало из вилната зона „Върба“ на град Радомир, преди да го открие пред своя  двор местният природозащитник Георги Джерекаров. „Довечера ще го прибера временно, но не мога да го задържа“, съобщава във Фейсбук той. „Кучето  бере душа, много, много е слабо. Аз нямам къде да го прибера, а ако не се вземат бързи мерки, то ще умре.” С него чрез социалната мрежа се свързала Любомира Митичева. Тя взела животното и го отнесла във Ветеринарен център – Перник.
След настаняването на животното в клиниката чрез социалната мрежа започнали да събират средства за лечението му. Дори хора от чужбина изпращали пари. Сумите са в евро, долари и левове. Даренията са от 5 лв. до 100 евро, оставени директно в клиниката или пратени по банков път.  Разходите на Спешъл за тези 2 седмици, в които се борили за живота й, плюс закупената храна, са 925 лв. По желание на новата стопанка на Спешъл остатъкът от около 200 лв. остава в Радомир за погасяване на разходи на други животинки. Първите 50 лв. отиват за намерен бигъл, който пък веднага е осиновен в Белгия.
На 22 март,  рано заранта Лидия и съпругът й тръгват със семейната кола към Перник, за да вземат Спешъл. Там вече са и стопаните на Артър да се запознаят с тях и да изпратят за Шумен „кръвната  му сестра”.  През петте часа път обратно до Шумен Спешъл лежала на задната седалка в специалното купено за нея легълце – възглавница, а  главата й била в скута на Лидия. „Не мръдна, като че цял живот се е возила в кола”, разказва Лидия. В Шумен Спешъл сама избрала да живее в двора на двуетажната  семейна къща на тихата улица „Порек“. Първо я настанили в хола, но през стъклената стена тя не спирала да гледа към двора и тревата и да драска по прозореца. Сега има временна къщичка, но като се стопли ще й иззидат истинска и голяма. Спешъл реагира само когато я докоснеш с ръка. Радва се на всички, но пази ревниво легълцето си.  Обикаля, но не отделя очи от него и бързо се настанява пак там.
С дъщеричката на семейството  Ивон стават бързо приятели. „Спешъл се доближи до детето, едва  когато малката протегна ръце към нея”, разказва Лидия. Семейството има и друго кученце, йоркширския териер Мия на 6 години. Спешъл е гальовна и към него.  „Сигурно е била обичана от стопаните си, иначе как щеше да е толкова добра и гальовна”, умува Лидия. Признава, че се е решила да разкаже тази история, не за да се появи в медиите, а  да убеди и други хора  да си осиновят куче в беда. Тя самата вече е прибрала две бездомни четириноги  от улиците на Шумен, които кастрирала и настанила в двора на баба си на село.