2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Прочетен: 496 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2015 17:03
Президентът Обама отправи сериозно предупреждение! В новия си план за отбрана„Национална стратегия за сигурност“ той написа:
„Ние сме твърдо с всички хора по света, чиято демокрация е в опасност, каквито са венецуелците.“
Но от приемането на съвременната си конституция Венецуела е една от най-демократичните държави в света по всички показатели. Тези думи на Обама означават, че той и неговата администрация ще направят всичко възможно да предотвратят Венецуела да върви по пътя на независимостта и просперитета.
На 6-ти февруари 2015г. планът за преврат и елиминирането на демократичните венецуелски институции бе завършен. Изпълнението му бе планирано за 12-ти февруари.
„Операция Джерико“ бе контролирана от Националния съвет за сигурност под ръководството на Рикардо Зунига. Този „дипломат“ е внук на едноименния президент на Хондурас от Народната партия на Хондурас, които организира превратите от 1963г. и 1972г. в полза на генерал Лопез Арелано. Зунига ръководеше подразделението на ЦРУ в Хавана, където наемаше и финансираше агенти с цел да създаде здрава опозиция срещу Фидел Кастро, докато най-надменно водеше преговори за възобновяване на дипломатическите отношения между САЩ и Куба.
кметът на Каракас Антонио Ледезма (дясно), вербуван от израелските служби.
Както винаги в подобни операции, Вашингтон са много внимателни да не бъдат хванати в организирането и ръководенето им. Тяхна запазена марка е да работят чрез фондации и неправителствени организации, които да подготвят и финансират лидери на бъдещ преврат. (В България подобна организация е „Америка за България“) Въпреки законовите препятствия, във Венецуела са намесени поне три американски НПО-та или фондации. В допълнение на това САЩ винаги търсят и намират съюзници, които да поемат част от преврата или отговорността за него. В съответния случай Германия трябваше да отговаря за защитата на представителите на НАТО, Канада за контрола над гражданското летище в Каракас, Израел за елиминирането на най-видните и уважавани последователи на Чавес и Великобритания за пропагандата в обществото. Следващата стъпка бе да се мобилизират политическите субекти и организации, които да подкрепят и признаят преврата (сенаторът от Вашингтон Марко Рубио, бившият резидент на Чили Себастиан Пинера, колумбийските президенти Алваро Урибе и Андрес Пастрана, в Мексико бившите президенти Фелипе Калдерон и Висенте Фокс и в Испания бившият правителствен президент Хосе Мария Аснар.)
За да оправдае преврата, Белият дом са принудили големи венецуелски фирми да складират стоки от първа необходимост, вместо да ги разпространяват. Идеята е била да се предизвикат опашки пред магазините и в тълпите да се внедрят платени граждани, които да предизвикват конфронтации и размирици. Но въпреки проблемите с доставките през януари и февруари, никога не се е случвало венецуелци да създават проблеми.
За да засили икономическото си въздействия, Барак Обама подписа закон за налагане на допълнителни санкции срещу Венецуела и някои от нейните лидери. Официалното становище, е че тези санкции се налагат на отделни хора, които били потискали студентските протести. На практика студентски протести не е имало, а Вашингтон са плащали не малко пари на банди, за да създават дирижирани сблъсъци с полицията. До момента псевдостудентите са убили 43 души за последните месеци и са всели страх в гражданите на столицата.
Военните действия са били наблюдавани от генерал Томас Гиъри от американската база в Маями и представителят на Пентагона Ребека Чавес. Те са наемали и възлагали задачи на частната армия Academi (бившата Blackwater), която сега се контролира от адмирал Боби Идман (бивш директор на Националната агенция за сигурност на САЩ) и Джош Ашкрофт (бивш главен прокурор на САЩ от администрацията на Буш-младши). Super Tucano с регистрация N314TG, закупено от американската фирма „Вирджиния“ през 2008г. за убийството на Раул Рейъс – вторият в йерархията на ФАРК (Колумбийската Народна Армия). Самолетът е трябвало да бъде маскиран като част от венецуелските ВВС. Той е трябвало да бомбардира президентският дворец Мирафлорес и други правителствени цели, включително Министерството на отбраната, управлението на разузнаването на ALBA и телевизионния кана Telesur.
Самолетът е бил на изчакване в Колумбия, а в Богота, в посолството на САЩ, е било установено централното командване на операция „Джерико“. Някои висши офицери, действащи и пенсионирани, са направили предварително обръщение към нацията, в което са обявили вземането на властта с цел да възстановят реда.
Сутринта на 12 февруари EL Nacional са публикували плана за преход, който е бил изготвен от Държавния департамент на САЩ. Според него е трябвало да се формира ново правителство, ръководено от бившия депутат Мария Корина Мачадо. Тя е президент на асоциацията Sumate, която инициира и загуби референдума за отстраняване на Уго Чавес от власт през 2004г. Още тогава тя и нейната организация бяха спонсорирани от американски фондации. Въпреки поражението си тя бе посрещната с чест от Джордж Буш-младши в Овалния кабинет през 2005г. През 2011г. тя е избрана за представител на щата Миранда, а три години по-късно през 2014г. е вече шеф на Панамската делегация в Организацията на Американските страни (OAS), но е бързо освободена от своите задължения поради нарушение на Венецуелската конституция.
За да улесни координацията на преврата, Мария Корина Мачадо организира симпозиум на 26-ти януари в Каракас под наслова „Гражданската власт и демокрацията днес“, но който присъстваха голяма част от дотук изброените, а и други, превратаджии. Всички тези приготовления не дадоха резултат. Венецуелското разузнаване следеше отблизо заподозрени в заговор за покушение над президента Мадуро.
Още през месец май миналата година Мария Корина Мачадо и други влиятелни венецуелски граждани бяха обвинени в подготвяне убийството на Мадуро, посредством мейли, които са разменяли в месеците преди това, но обвиненията бяха снети поради липса на солидни доказателства. Чрез следенето на тези конспиратори и техните дейности, Венецуелското разузнаване попаднало на „Операция Джерико“.
Мария Корина Мачадо
В нощта на 11 февруари водачи на операцията във Венецуела бяха арестувани заедно с няколко агента на Мосад, а сигурността по въздухоплаването бе засилена. След труса в структурите на „Джерико“ и последвалите признания на арестуваните, на 20-ти февруари бе арестуван и кметът на Каракас Антонио Ледезма за съучастничество. Президентът Николас Мадуро веднага излезе с изявление по медиите, с което разобличи плана „Джерико“ и участниците в него. Междувременно говорителят на Държавния департамент на САЩ се шегуваше с журналисти, които му припомняха преврата в Хондурас през 2009г., организиран от Обама, както и опита за преврат в Македония преди няколко седмици. Той обяви всички сегашни и минали обвинения за абсурдни и добави:
„Всичко това е въпрос на дългосрочна политика. САЩ не подкрепят преходи с неконституционни средства. Политическите преходи трябва да бъдат демократични, конституционни, мирни и законни. Видяхме как няколко пъти венецуелското правителство отклонява вниманието от собствените си действия, като обвинява САЩ или други членове на международната общност в отговорност за събитията във Венецуела. Тези усилия представляват липса на сериозност от страна на венецуелското правителство да се справя с тежкото положение, в което се намира.“
За венецуелците неуспешния преврат им напомня, че трябва да пазят демокрацията жива и че винаги ще има кой да се опита да им я отнеме. Тези събития показаха, че САЩ не са се променили и са същата империалистическа сила, чиято единствена самоцел е да подчини света на своята воля.
Автор: Кристиан Дочев,
Alter Information
Русоробите нещо????
ПРЕДИ ПУТИНОВИЯ ЯЗОВИРЕН ТЕРОРИЗЪМ....