Роден е на 26 декември 1953 г. в гр. София. Дипломира се като инженер-химик. През социалистическите години работи в „Кремиковци“ АД и в Централния институт по изчислителна техника. Хампарцумян е от пионерите в консултантско-одиторския бранш в България. През 1992 г. с Мартин Заимов създават „Българска одиторска компания“ – консултантска фирма, асоциирана в интернационалната мрежа на Coopers & Lybrand. Заимов е внук на съветския шпионин, героя на СССР ген. Владимир Заимов. Племенник на офицер. Племенник на офицер предлагал се на нацистите. Той крие истинската си фамилия – Голдсмит, и заслужава специално внимание. Защото е представител на най-отвратителните глобалистки кръгове. Замесен и в известния мозъчен тръст „Институт за пазарна икономика“ (ИПИ) на Красен Станчев, където влиза в съвета заедно с Левон Хампарцумян.

Левон Хампарцумян се ожени на 47 години за 24 годишната Мариана, която беше негова служителка. Заплатата на банкера е над 200 000 лева месечно, без другите бонуси от банката, както споделиха някои медии преди време. Той се радва на втората по размер заплата след тази на личния приятел на Бойко Борисов Валентин Златев. Хампарцумян е позор за арменците. Излишно е да изреждаме целия списък с длъжности, които заема по волята на световният Елит.След две години продават компанията си на Coopers & Lybrand. В средата на 1990-те год. оглавява департамент „Бизнес развитие“ на компанията Pricewaterhouse-Coopers, а после се премества в българския офис на Ernst & Young. Прекарва 5 години в Канада, работейки като консултант по проекти с Русия. През 1997 г. е избран започетен консул на Канада в София като заема позицията и по-късно, с изключение на периодите, през които е на длъжности в държавната администрация. В кабинета на Иван Костов, Хампарцумян е заместник-министър на икономиката, а от 2000 г. и изпълнителен директор на Агенцията за приватизация. Циганският Командир го назначи поради стремежа да уреди голямата си дъщеря, той беше тясно свързан с приватизацията на „Булбанк“ – бившата „Външнотърговска банка“ на комунистическата номенклатура. През 2001 г. става главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УниКредит Булбанк“. Той е и заместник–председател на Управителния съвет на БОРИКА и председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Понастоящем е и член на Управителния съвет на Института за пазарна икономика, председател на Настоятелството на СУ „Св. Климент Охридски”, член на Настоятелството на Висшето училище по застраховане и финанси и член на Настоятелството на City University of Seattle в България. Неотдавна става заместник-председател на Управителния съвет на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ).

Правителството на поставения от висшестоящите кадри от бившата БКП Иван Костов договоря златната концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по Сакскобурготско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50% от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят. Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година. От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина и др. ценни и скъпи метали…

Ежедневно! Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство! Кои са основните играчи?

Левон Хампарцумян. По времето на Иван Костов с прякор Синята джука, когато Дънди Прешъс Металс (американската фирма скрита зад канадски връзки) взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато „Уникредит“ скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор „Булбанк“, химикът Хампарцумян е поставен за банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.

Виктор Меламед – евреин, председател на „Федерацията на ционистите в България“ е друга възлова фигура. Когато кабинетът на Иван Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестният евреин Гад Зееви „БГА Балкан“, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен. След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Както вече споменахме Канада е официалната родина на Дънди (реално е САЩ).

Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев… Освен издател, Прокопиев е и гуру на ПП Зелените и подкрепян от соросоидите, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е вредител за природата, а те се представят за еколози. Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз, но някак си се урежда и това с този „съюз“. ПП Зелените много добре знаят тези неща, но се правят на „ни чул – ни видял“.

Преди 2 години, през 2010 г. „Дънди Прешъс Металс“ (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество „Челопеч Майнинг“ ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с „Европейската банка за възстановяване и развитие“ (ЕБВР) и „УниКредит Булбанк“ (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г. „Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза“, заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.

Сега, обаче, идва питането: Как Левон Хампарцумян и Дънди изведоха България от кризата? Какво се случи през 2011?
Ето какво:

Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на „Дънди“. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така „Дънди“ най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на „Болкан минерал енд майнинг“ тръгна.

„Болкан Минерал енд Майнинг“, дъщерна фирма на „Дънди“, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че „Дънди“ ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.

През февруари 2011 г. правителството даде на „Дънди“ 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така „Дънди“ прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.

Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на „Дънди“ от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.

А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.

Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г., тогавашният икономически министър умрелият вече Александър Божков (евреин ционист и замесен в мозъчни тръстове) сключва договор с „Дънди прешъс“, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.

През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски, Лидия Шулева (еврейка ционистка) намалява тази такса от 1,5% на 0,75%. Така „царят“ харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на Дънди.

През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с  компанията „Дънди“, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара. Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.

За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от „Дънди“ – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара. Но към 12 март 2007 г. „Дънди“ се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса. През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цена на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката. На фона на тези цифри Нона Караджова похвали инвестициите, които „Дънди“ правят.

Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди, тя е от изключителна важност за елитарните сили, които ни държат в постоянно не-развиваща се бананова република. Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.

Какво по силно доказателство, че системата на управление в България е не ефективна. При всичките правителства системата генерира корупция. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Доган, Борисов – през годините подариха за стотинки не само златните находища но и всичко, което може да се продаде или откровенно да се открадне. Системата на държавно управление в България ражда, култивира и умножава корупцията без значение коя партия управлява. В случая не са виновни партиите, защото която и партия да е на власт тя ако не е била досега – тя ще се корумпира. Трябва да търсим лек за причината за болеста, а не за симптомите. Причината е системата.

Да припомним: В правителството на Иван Костов Хампарцумян е зам.-министър на икономиката и шеф на Агенцията по приватизацията. Сделката за продажбата на държавната “Булбанк” протича със скандал. Правителството отстранява екипа, който преговаря с италианската “Уникредито”. В него е и банкерът Чавдар Кънчев, тогавашен шеф на “Булбанк”, който преговаря за реалистичната цена 450 млн. евро. Тогава банката има активи за около 2 млрд. долара и собствен капитал от около 360 млн. долара. Банката е наследник на Българска външнотърговска банка и е изправена на крака от екипа на Кънчев, който е бил и един от преговарящите за външния дълг на страната. Към момента на продажбата “Булбанк” държи 1/5 от всички банкови капитали в България. Правителството постига цена на продажба на “Булбанк” от 360 млн. евро (според различни информации става дума и за по-ниска цена – 550 млн. лева). Малко по-късно правителството на Костов приключва мандата си и Левон Хампарцумян става шеф на “Булбанк”. Тоест, по неговите думи, е хванал нещата в ръце и е започнал да работи…Кариерата му се дава като пример как политическата власт преминава в икономическа, и като пример за плутокрация.

В момента Хампарцумян е председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България. Като такъв ще се запомни с няколко неща. През февруари 2011 г. остро се възпротиви на едно от малкото разумни инициативи на сегашните управляващи – трима депутати от ГЕРБ внесоха предложение да се ограничи със закон таксата, която банките взимат при предсрочно погасяване на кредита. Идеята е, че по света има по-голяма мобилност, кредитополучатели сменят банките, изплащат дълга към една, задлъжняват към друга, избирайки по-добри условия. Тук високите такси за предсрочно изплащане на дълга бетонират кредитополучателя за десетилетия. Таксата за предсрочно погасяване пречи на конкуренцията между банките и води до закрепостяване към една единствена банка.

Друга инициатива на Хампарцумян е, че написа писмо до Висшия адвокатски съвет, в което иска да бъде наказана дисциплинарно адвокатката Веска Волева за нейните изказвания срещу банките пред медиите. Волева е адвокат по няколко дела на ощетени клиенти на банки, които са вдигнали самоволно лихвите си по кредитите. “Булбанк” е една от банките, които са осъдени от няколко клиенти за вдигане на лихвите по кредитите. До пролетта на 2010 г. тази политика на банките беше незаконна, след това със закон ГЕРБ узакони техния произвол. Но ощетени клиенти водят дела за минал период, които ще спечелят, и Хампарцумян иска разправа с една от най-активните адвокатки по тези дела (виж тук повече).

Хампарцумян се обяви остро и против плахите опити на финансовия министър Дянков да обсъди с банките възможности за свалянето на лихвите, за да се раздвижи бизнесът. Всъщност основния лост за сваляне на лихвите може да е законодателен – ако парламентът приеме закон за кредитите, според който лихвите се променят не по усмотрение на самите банки, а съобразно някакъв референтен лихвен процент, както е в повечето европейски страни (а в някои страни при подписан договор лихвата въобще не може да се променя). Но такъв закон у нас не е приет, напротив, през април 2010 г. ГЕРБ прие поправки в закона, които узакониха свободата на всяка банка да променя лихвите по раздадените дългосрочни кредити по свое усмотрение, а не по референтен показател.

Според някои наблюдатели това е най-лобисткият закон в България, защото при раздадени около 50 млрд. лв. кредити в страната, промяната на лихвата с 1% нагоре в рамките на годината докарва на банките 500 млн. лева печалба.

Източник Другия