2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Повод за гнева на държавния глава се оказа моят коментар във в. „Преса“ - „Знакът на безродието“ (29 септември), в който изразявам своя гняв като български публицист, че държавно честване на 1000 години от смъртта на цар Самуил най-вероятно не се предвижда. Тогава умишено употребих условно наклонение в текста си, защото се надявах нашите държавници, макар и в последния момент, да се плеснат по челото и да компенсират своя пропуск - да оглавят поне една тържествена заря-проверка в памет на Самуил, който е бил български държавник и главнокомандващ, макар и от Средновековието. Както се и случи.
В нито една предварителна програма не фигурираше държавно честване нито на 1000-годишнината от битката при Беласица, която беше в края на юли, нито на 1000 години от кончината на цар Самуил, която е на 6 октомври. За тържествена заря се заговори едва днес, 3 октомври - на среща между премиера Близнашки и кмета на Петрич. В същия ден Р. Плевнелиев ме упрекна, че пиша „неверни неща“.
Когато фактите говорят и боговете мълчат, камо ли президентите. Ако текстът ми „Знакът на безродието“ съдържа неточности или неистини, защо президентският пресцентър не изпрати опровержение до вестника. Или може би точно този коментар е станал причина държавният ни глава да се засрами и да инициира заря-проверка в памет на Самуил. Апропо, редно беше да бъде в София, не в Петрич.
Неуравновесеното поведение и тонът, който Р. Плевнелиев си позволи към мен, са оправдани само за човек, който има проблем с домашното възпитание или с нервите. Така ли президентът разбира свободата на словото - да напада словесно журналисти по улиците? Не се ли притеснява, че така се компрометира пред цялото общество? Поне така е в държавите с реални граждански права и свободи. Ако един журналистически коментар е в състояние да извади президента от равновесие, какво остава за реалните проблеми на България? След тази случка имам основание да се притеснявам в какви ръце са поверени съдбините на държавата ни. А що се отнася до упрека „на чии интереси служите“, ще припомня старата приказка: „Крадецът вика - дръжте крадеца!“ Аз като български публицист служа единствено на националния интерес. Вие на чии интереси служите, г-н президент?