Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо?

Вглеждането в чуждия архетип е като образ в криво огледало - уж виждаш себе си, но някои черти са изострени, други - смекчени или просто размазани и при всички случаи има нещо отблъскващо и уродиво... Ето защо е твърде нежелателно да се представят чужди образи - били те визуални или епистоларни.

*******
Занимавам се с етнопсихология отдавна. И след като се появи въпросът: Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо? - се опитах да отговоря на него от наша гледна точка.

Книгата







Ревю на книгата във вестник "Приятел":









И едно споделено мнение за тази книга - от Васил Лазаров, автор на романите "Крайъгълен камък", "Парадоксът на любовта", "Тройната нишка" и "Звънът на камбаните":

"Прочетох книгата Ви ,,Защо гърците толкова ги е яд, че си нямат свой Бай Ганьо? Творбата има много достойнства в три направления:
– фактология, изпълнена с интересно съдържание,
– провокиращи размисъл тези, макар и читателят да не споделя едно или друго становище на автора.
– Оригиналност, като в това отношение изпъква сравнителният етичен анализ на националните архетипи, чрез техните конкретни проявления – Бай Ганьо и Зорба гъркът.
Творби в съдържанието на които са налични философски и особено политически струи са дискусионни и се възприемат от читателите с противоречиви чувства.
В условията на демокрация, плурализъм на идеите и свобода на мисълта това е съвсем естествено. Измина времето, когато всички мислехме еднакво. Във втората половина на миналия век се насаждаше омраза към гърците и турците, които бяха членове на НАТО и наши идеологически врагове. Сега, когато и ние сме часто от тази военен съюз, тази омраза се разтопява. За сметка на това се заражда ненавист към Русия.
В първата част на книгата усетих критично отношение към морала на антична Гърция. Професор Богданов препоръчва това да не се прави. Примерно да се дава оценка на робовладелския строй от моралната гледна точка на социалистическия. Всяко време има своята етика, своите ценности. По времето на робовладелския строй робовладелецът е имал моралното право да осакати или убие роба си."