На 01.10.2016 год. 8:10 сутринта тръгнах за работа и реших да използвам градския  транспорт на гр. Шумен (много рядко съм го ползвала и винаги съм била възмутена по някакъв начин, но днес беше върхът! ).

На спирката пристигна автобус 9А и аз се запътих към първата врата на автобуса –тя обаче не се отвори, след това отидох към средната-тя също не се отвори, притеснена да не закъснея за работа погледнах към последната врата и се запътих и към нея и тогава тя се отвори. Качих се, седнах и попитах защо не отварят вратите, за да се качат пътниците в автобуса? Шофьора грубо и арогантно ми отговори нещо от сорта, че ще си отваря, която врата реши той и когато реши! При този отговор аз го попитах това градски транспорт ли е или личен? И какво е това отношение към хората от страна на служител на градски транспорт! Той пак коментира нещо, но тъй като беше шумно не го чух.

Контрольорката също се намеси в нашата разправа и после тръгна към мен, за да ме таксува и тогава аз и казах, че няма да си платя билета и искам да се оплача от отношението и държанието им. Тя започна да ръкомаха с пръст и доста изнервена (още малко щеше да ме набие ) ми каза да слизам от автобуса.

В този момент някакъв господин ме връхлетя сграбчи ме за якето и крещейки, че закъснява за работа  започна да ме блъска, дърпа из автобуса. Аз му казах да ме пусне, ще извикам полиция и той ми грабна чантата и я изхвърли навън от вече спрелият автобус. След това ме избута и мен на пътя. Той също слезе и ми нанесе няколко удара по главата и лицето. След това се качи на автобуса и потеглиха.

Пуснах жалба в полицията , а в понеделник ще пусна и в автогарата! Може би сгреших правейки забележка на шофьора, може би трябваше да си запиша просто номера на автобуса и да си подам жалба , НО въпреки всичко не смятам, че беше нужно този господин да постъпи така с мен. Не мога да ви опиша как се чувствам: наранена, унизена, изплашена, НО НАЙ-ВЕЧЕ МИ Е БОЛНО,ЧЕ ЖИВЕЕМ В ТАКЪВ СВЯТ И С ТАКОВА ОБЩЕСТВО И, ЧЕ ТОВА МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ И НА МОИТЕ ДЕЦА!!!

На 27години съм и имам две дечица и се моля на господ един ден като пораснат да бягат, да бягат много далеч от БЪЛГАРИЯ, защото тук оправия няма!!! Силно се надявам това да бъде публикувано, за да го прочетат повече хора, за да се осмелят повече хора да ви пишат, да си търсят правата, да изказват мнения, да променят бъдещето си, да бъдат смели!