Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.07.2016 14:19 - НА ПАЗАР ЗА БОКСЕРКИ
Автор: varg1 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 523 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 23.07.2016 14:20

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Импулсивно решавам, че трябва да си купя боксерки. В Шумен, точно на пазара, има един китайски магазин с истински китайски разбойн...пардон - работници, за бельо, играчки, абе, всичко!
Влизам и започвам да разглеждам. Избор има, затова не бързам. Явно обаче за стандартите на заведението съм прекалено бавен и към мен се приближава едно с дръпнати очички, май е момиченце и си предлага услугичките:
"С несто мозе ли да помогна", пита ме.
Казвам - "Не, ще се оправя сам."
Тя пак - "Стото дълго разглездате..."
"Ами търся си долни гащи - ценни работи ще държа в тях, пък и дупето ми е яко.", използвам лафа на Антонио Ресио от филма "Новите съседи".
Момиценцето се разкарва сконфузено и ме оставя на спокойствие, а аз пак като Антонио промърморвам - "Досадни имигранти."
Избрах си два чифта гащи и ги нося към касата. И тук започва истинската история...
Друго жълтурче ми ги маркира и очаквателно ме гледа. Иска пари.
"Колко ви дължа?, питам аз.
"Двинайсе и четийсе." -
отговаря ми то.
Плащам, то ми се усмихва свенливо и вече гледа към следващия клиент.
Мой ред е да погледна очаквателно.
"Нещо дуго?" - пита ме и едното дръпнато оченце играе.
"Да, касовата бележка, ако обичате." - отвръщам.
"Не уазбиам" - прилага ми номера на китайката, китайчето.
"А, викам, не уазбиаш!? Педи малко си уазбиуаше ного добе."
Явно, когато някой некитаец заговори като бежанец, веднага се включва някаква аларма, защото към мен вече се носи една женица с европеидни черти и добро българско произношение, посредством което ми задава въпроса:
"Някакъв проблем ли има, годподине?"
"Ами искам си касовата бележка за покупката." - осведомявам я аз.
"Ох, съжалявам - не ни работи касовия апарат." - на свой ред ме осведомява тя.
"Ами, аз ще изчакам да го оправите.." - контрирам я.
"Отдръпнете се другите клиенти да си платят и изчакайте тогава" - властно се опитва да ме избута встрани тя.
"А, тая няма да стане! Оправете си апарата и си бачкайте с останалите, аз ще изчакам точно тук, където съм в момента." - режа я ледено.
"Отдръпнете си или ще извикам полиция!" - вече в кресчендо кряка тая.
"О, да - обадете се на колегите, а аз ще звъна на НАП междувременно." - спокойно й отвръщам.
Това с "колегите" я смущава видимо. Използвам този номер за трети път и досега винаги е в целта, пък и си нося картата за отстъпка в "Кенвело" - синя е и ако я размахам бързо, един фрустриран човек ще ми се върже. Гледал съм го по филмите - минава.
"Наскоооо, ела да погледнеш апарата!" - вика към служителя по киберсигурността и касовите апарати шефката.
Наско идва и отдалече му личи, че много разбира от счупени касови апарати. Визията му е такава, не мога да ви го обясня, но в тези кръвясали очи и огромен бирен корем има нещо...
Влиза Наско зад щанда, включва и изключва копчето на касовия апарат около осем пъти (седемте от тях за респект) и апарата си тръгва. Аз ви казах - железен специалист.
Онова нископърдящото китайче ми чуква бонче, а шефката ме пита:
"Доволен ли сте?"
Аз й отвръщам - "Ако ще остроумничим, ще се наложи да помоля да ми издадете и фактура, ок?"
Това пресича креативната й мисъл и тя започва да се изнася с всичкото достойнство което й е останало - около два грама, не повече.
Аз царствено се ориентирам към изхода и пожелавам през рамо - "Довиздане! До суедвастата събота - се си пазаувам потник..."

www.facebook.com/permalink.php



Гласувай:
3
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14321794
Постинги: 16887
Коментари: 9157
Гласове: 67911
Архив
Календар
«  Април, 2020  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930