И ТАКА РЕШИХ ДА ДАМ ПЪТ НА МЛАДИ ОТКРИТИЯ И ТОВА Е ЧАСТ ОТ ТОЗИ ПРОЕКТ.НАДЯВАМ СЕ ПО-ЧЕСТО ДА ПИШАТ ТУК И ДРУГИ ХОРА.И НАЙ-ДОСТОЙНИЯТ ОТ ТЯХ ЩЕ БЪДЕ ТОЗИ НА КОИТО ЩЕ ЗАВЕЩАЯ БЛОГА СИ.

Аз съм от град Самоков. Малко градче заобиколено от Рила планина, малко, но красиво. Казвам се Силвия или на кратко Съни, на 15 години. Само дете, нямам братя нито сестри. Живея и с двамата си родители. Уча в паралелка със специалност Информацонни технологии. Обичам да рисувам и да пиша. За в бъдеще съм се насочила към медицината или по-точно, психологията.Рисувам най-вече графики или каквото ми падне. Рисувам за училищни конкурси, печелила съм награди. Пиша, когато ми е тъжно, когато няма къде да изкарам чувствата си и го правя чрез писането. Обичам да изслушвам хората, да ми разказват за проблемите си, а аз да им помогна с каквото мога. Насочила съм се към психологията и биологията за в бъдеще. Разглеждам университети, подготвям се за зрелостни изпити, уча усърдно, за да мога да имам добро образование и невероятно бъдеще, изпълнено с успехи. Наблягам на английският език, както и на биологията. Интересуват ме медицинските заведения, като например Медицинския университет в град София, на който съм се спряла за сега, със специалност Психология. Избрах това, защото мисля, че това е точното нещо за мен. Обичам да помагам, обичам да усъществявам мечти, които са били невъзможни за хората. Обичам, когато някои е отчаян, говори с някого и след това е като нов. Това е като рисуването и писането. Рисуваш за да изразиш това, което чувстваш. Пишеш за да изразиш това, което чувстваш. И накрая, когато си готов с картината или с текста, само този, който е прежиял същото ще те разбере. Ще разбере колко болка се крие в картината или колко тъга има в текста, които си написал.