Добър ден на теб, който цениш литературата и богатството на душата, която тя дава.

Как посрещна новата година? С надежди, копнежи, мечти, обещания за повече усмивки, повече безрезервна любов и внимание към дребните, осмислящи живота ни неща?

Аз също.

Но не предполагах, че всичко ще се сбъдне толкова скоро. Отговорът на много мои въпроси, олицетворението на много мои мечти се появи пред мен във формата на ваучер за книги от книжарница „Хеликон”. Да са живи и здрави родителите ми за прекрасния подарък, защото не предполагат колко много направиха за мен. Защото първата книга, която прочетох за 2013 година беше „РАЙ” на младия, изключително талантлив творец Радослав Гизгинджиев.

Това е книга, която докосва сетивата, кара те да живееш с всеки герой, да усещаш всяка негова болка, да се усмихваш заедно с него, винаги когато радост изпълни сърцето му, да плачеш, когато губи любим човек. „РАЙ” е книга за всеки, който държи да освободи духа си и да даде воля на чувствата си и най-вече, за всеки, който не се стархува да потърси себе си в книгата.

Появи се статия в любимия на всички ни фейсбук, която „критикува” романа. Но според мен е далеч от истинска критика.

Във въпросната статия се казва – „Не препоръчвам „Рай“ на хората със здрав разум, които са прочели повече от 2 книги в живота си.”

По тази логика съм емоционално нестабилна, луда, или както искате го наречете, вероятно фенка на „Винету” по обясними причини. Като не влагам никакви лоши чувства към горната книга. ;) Факт е, че още не се водя на отчет в психиатрията и съм прочела много, много над 2 книги. Да, някои от тях са ме впечатлявали повече от други, но съм признавала труда на всеки един автор. Защото това, което е написано излиза от сърцето на всеки, който е решил да го спдоели с широката публика. И още повече, коя съм аз да критикувам върло някой, като нямам издадена дори стихосбирка, а г-н Гизгинджиев има много проекти, кой от кой по-добър. Тук ще спомена само „Изпуснати думи” с участието на прекрасните Койна Русева и Георги Вачев и ще замълча. Нека всеки сам прецени за себе си.

И тук е разковничето – Нека всеки сам прецени за себе си. Защото една книга създава различни впечатления у всеки. Колкото хора, толкова и вкусове. Но не забранявайте на някого да си създаде впечатление.

Нека продължим -  в конкретната статия се казва още – „А той струва цели 19 лева – за нищо и никакви 216 страници!” Въоросният „той” е „РАЙ”. Кога започнахме да оценяваме литературата само по това каква цена има и колко страници е произведението? Поне според мен трябва да се цени качеството, а не количеството, но хора всякакви. За мен „РАЙ” няма цена, защото е подарък, който правиш за сърцето си. Ако така е по-добре – то няма цена. ;)

„Най-зле похарчените ми 19 лева, това със сигурност мога да кажа след прочетени 70 страници.” Да видим, имаме прочетени само 70 страници от романа и критика, която се оснвоава на вероятности. Защото, нека бъда коректна към автора на статията – „Признавам, че в част от персонажите има известен потенциал и той навярно е развит в течението на романа.” Навярно да, и напълно да! ;) Ако господинът си беше направил труда да прочете цялата книга, щеше безспорно да го установи. Аз, като читател, който е прочел забележете цялата книга, смея да твърдя, че героите се развиват от самото начало, но аз не съм критик все пак, не мога да се меря с хора, които за 70 стр. са стигнали до извод, който човек би могъл да направи, след като прочете и осмисли цялото произведение. Как би могъл някой да знае какво е искал да каже авторът само със 70 страници прочит? Ами, поне аз не бих могла. За вас не знам. Критиците, които имат пълното основание да се смятат са такива, дори да не харесат нещо, прочитат цялата книга, гледат целия филм. А не само 70 стр. или 40 мин.

Пристъпвам към следващата точка - „За читателя не е оставено нищичко!”

Напротив, за читателя са оставени много неща, като на първо място е да формират мнението си, след като прочетат книгата. За читателя е оставена най-голямата свобода. Да открие себе си в героите, да направя всяка една стъпка, да си представи всеки детайл, да почувства всеки полъх и всяка тръпка, изживяна от героите.

„Ако Гизгинджиев иска да внуши страстна и красива любовна история, той не го прави с действията на героите си...” Е, ако пък тези герои не действат, не знам... Те са букет от чувства, емоции, с една дума – стихия. „Те имаха любовна история, каквато светът не бе виждал.“ Оооок, братле, да беше прочел докрая, за да разбереш напълно любовта на героите, а и не само любовта им – щеше да разбереш самите тях.

Като читател и почитател на „РАЙ” се почувствах засегната от лекотата, с която някой ми казва, че нямам здрав разум, за да харесвам тази книга. Хубаво е, че всеки има вкусове, но никой не може да съди един или друг човек заради тези вкусове и още повече да му казва какво е менталното му състояние.

Молбата ми към всички е -  Не правете изводи преди да сте прочели конкретна книга, преди да сте гледали конкретен филм или да сте посетили конкретна театрална постановка. Доверете се на собствената си преценка и направете изводите само за себе си, без да ги натрапвате на другите без да уважавате дори грам труда на автора. Всеки творец е емоционално обвързан с проекта си, той е сякаш негово дете. Да се прецени качеството на една книга само с прочетени 70 страници е сякаш да преценя, че някой е ужасен, само защото не ми харесва новия шал, който си е купил и само, защото сме разменили 2 изречения в градския транспорт.

Аз харесвам „РАЙ”, смятам, че е прекрасна творба, на талантлив млад българин. Прочетете я или пък недейте, ваш е изборът, но не слагайте граници на този до вас. Нека бъдем големи хора и уважаваме избора си!

Линк за въпросната „критика” - http://literaturatadnes.com/archives/1325