Блогрол
Постинг
26.01.2012 18:25 -
А теб те няма..
Автор: dusha
Категория: Лични дневници
Прочетен: 4493 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.01.2012 18:28
Прочетен: 4493 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 26.01.2012 18:28
Понякога ми се иска да си тук, да те има.. Минаха много години, остана само споменът за теб.. Все по-рядко се сещаме за теб, все по-рядко те споменаваме в разговорите си.. Времето заличи образът ти, но не и спомените.. Не и моите! Може би само на мен ми липсваш толкова.. За другите беше лоша, а за мен добра! Не само добра баба, а и приятел! Първите ми спомени са свързани с теб.. Ти ме отгледа (докато родителите ми бяха на работа), с теб играех, ти ме научи на толкова много неща.. Винаги ми беше приятно около теб, в твоята компания.. И всичкото си време гледах да го прекарам с теб.. Докато си уча уроците, докато си играя, докато правя нещо друго.. Хубаво беше и когато си говорихме на пейката в двора под черешата.. Хапвахме си сладките череши и гледахме кой минава по улицата.. Ех, колко хубаво беше..
Всяка сутрин ме изпращаше за училище.. Докато се гласях пред огледалото си бъбрехме.. А когато се завърнех от училище веднага влизах в твоята стая, а ти дори и да спеше идваше с мен в кухнята да ми правиш компания докато обядвам..
Вечер, когато ми станеше скучно отново идвах в стаята ти, да си побъбрим и да си пожелаем лека нощ..
Но една от вечерите беше последна за нас! Без дори да подозираме.. Не можахме да се сбогуваме, не можахме да се прегърнем за последно.. Приказвахме си както всяка вечер, пожелахме си лека нощ, аз заспах спокойно.. На сутринта тръгнах на училище, но ти не дойде да ме изпратиш.. В бързината не забелязах отсъствието ти! Но по-късно през деня ми съобщиха, че теб вече те няма.. Напуснала си този свят..
Вече няма с кой да си споделям радостите и болките.. Успехите от живота.. Разочарованията.. Сутрин няма кой да ме изпрати за работа и кой да ми пожелае успех...
Има кой, но не си ти! А ако те имаше щеше да е много по-хубаво! Сега нямаше да стоя тук пред компютъра, а при теб.. Но те няма.. Стаята ти е празна, студена и тъмна.. Вече 8 години!
Почивай в мир, мила бабо!
Всяка сутрин ме изпращаше за училище.. Докато се гласях пред огледалото си бъбрехме.. А когато се завърнех от училище веднага влизах в твоята стая, а ти дори и да спеше идваше с мен в кухнята да ми правиш компания докато обядвам..
Вечер, когато ми станеше скучно отново идвах в стаята ти, да си побъбрим и да си пожелаем лека нощ..
Но една от вечерите беше последна за нас! Без дори да подозираме.. Не можахме да се сбогуваме, не можахме да се прегърнем за последно.. Приказвахме си както всяка вечер, пожелахме си лека нощ, аз заспах спокойно.. На сутринта тръгнах на училище, но ти не дойде да ме изпратиш.. В бързината не забелязах отсъствието ти! Но по-късно през деня ми съобщиха, че теб вече те няма.. Напуснала си този свят..
Вече няма с кой да си споделям радостите и болките.. Успехите от живота.. Разочарованията.. Сутрин няма кой да ме изпрати за работа и кой да ми пожелае успех...
Има кой, но не си ти! А ако те имаше щеше да е много по-хубаво! Сега нямаше да стоя тук пред компютъра, а при теб.. Но те няма.. Стаята ти е празна, студена и тъмна.. Вече 8 години!
Почивай в мир, мила бабо!
Няма коментари
