Това заболяване се очаква да стане най-разпространеното в Европа сред младите жени.
Класическият синдром е нарастващото чувство на паника и страх от самотата, от мисълта, че си извън борда, без съпруг, без партньор, дори без обожател.
Направеният от детството модел за семейно щастие с три опорни точки – баща, майка, дете, се превръща в химера.

Идеалният мъж така и не се появава.

Когато търпението се изчерпва, годините напредват, жената се впуска в странни и необмислени авантюри.
Обикновено обектът се оказва неподходящ, безинтересен, грубоват, но все пак пустотата се оказва временно запълнена, а жената се отегчила от омразната стъклена планина на самотата.
Междувременно солофобията продължава да разяжда самочувствието. От околните все по-често се чува обръщението “горката неудачница”, самосъжалението става враг номер едно.

Копнежът за истинска споделена любов и траен партньор се превръща във фикс идея, а постоянната зависимост от случайни връзки – в кошмар.

Голяма част от появилата се напоследък женска литература е посветена на изкуството да живеем сами. “Сама не означава самотна” е в основата на предлаганата терапия.

Животът няма да стане по-пълноценен в присъствието на подходящ партньор.

Психолозите наблягат на необходимостта жената да свикне да се наслаждава на собствената си компания и да се научи да замества понятието самотност със самостоятелност. Това е първата крачка в премахването на комплекса за малоценност, а и на ужасната мисъл, че вече се числи към “втора категория”.

Другото правило при търсенето на лично щастие е жената да не изгубва своята самоличност и самоуважение, да пести емоциите си и да опази дълбоките си чувства за истинския избраник.

Според психолозите на самотата може да се гледа и като лукс, стига да съумеем да направим живота си съдържателен.