Мрачната истина за мъжките хобита   Когато един мъж навлезе в прекрасната възраст между 30 и 35 години, той най-често се побърква. С мен това се случи на 32. Нямаше никаква основателна причина. Уж всичко ми е наред – здрав съм, имам добро семейство, професия, която обичам и ми носи приятни доходи, приятели, с които се виждам често... Обаче се чувствах някак си тъпо. Усещането е много особено – хем си удовлетворен, хем не си щастлив. Защото се оказва, че ако искаш да поддържаш това “всичко ми е наред”, не ти остава време за нищо друго. И започваш да си задаваш едни тъпи въпроси като: “Докога ще я карам така?”, “Аз човек ли съм или робот?”, “Кога ще ми остане време да се радвам на нещата, за които блъскам?” Тези въпроси са тъпи, защото не може да им се отговори с “да” или “не”. Отговорите варират от “вероятно” до “надали”, което е много изнервящо. Още по-изнервящо е, когато приятелите ти почнат да те успокояват с някакви псевдопсихологически обяснения, че това било “екзистенциална криза на средната възраст”. Бахти простотията! И все пак сред навалицата от доброжелатели, които се опитваха да повдигнат оклюмалия ми нос, се чу един мъдър глас: “Почвай да откачаш!” Този глас беше на моя приятел Тошо Джудиста. Той отдавна е приложил на практика доктрината на откачането – скача с бънджи, лети с парапланери и безмоторни самолети – изобщо практикува всички онези неща, които оптимистите наричат “екстремни спортове”, а реалистите наричат “чиста лудост”. Философията на откачането е, че когато те налегне депресия, трябва да избягаш в някакво хоби. Аз откачих в нещо не толкова екстремно, но все пак опасно – започнах да яздя.   Езда 32 години не е най-добрата възраст за започване на какъвто и да е спорт, но аз се хвърлих в ездата с амбициите на човек, който гони най-малко олимпийска титла. Първите тренировки бяха кошмарни. Болеше ме цялото тяло – от врата до пръстите на краката. Освен това в ездата има и стрес – когато седиш на гърба на осемстотинкилограмово животно с неизвестни намерения, те изпълва известна тревожност, преминаваща в отделни пристъпи на паника. Но мъките ми бяха щедро възнаградени. След около година зверски мускулни трески и няколко болезнени падания от коня, вече препусках свободно и уверено и започнах да усещам, че “екзистенциалната криза на средната възраст” или каквото е там, е умряла в някоя канавка с крака опънати в контрашпиц. Ездата ми върна онова далечно и забравено усещане за свобода и безотговорност. Върна ми чувството за безполезно удоволствие. Разбрах колко важно е да правиш нещо, не защото трябва, а просто защото искаш. Намерих някаква своя територия и започнах ревниво да си я пазя от околния свят. Днес вече знам, че шампион по езда няма да стана. Единственото, което искам от живота, е да си запазя тези няколко часа седмично, които прекарвам върху седлото. Но най-важният урок, който ми даде ездата е, че ме научи да не се подигравам на хобитата на другите. Защото всеки мъж има своето свещено и ненакърнимо право на откачане! Най-често срещаните варианти са следните: Лов Ловът в България по-скоро е въоръжен алкохолизъм. Събират се десетина мъже с пушки – ходят цял уикенд по гората, разказват си вицове и отвреме-навреме гърмят в неизвестна посока. А междувременно се напиват като глигани. Повечето мъже ходят на лов не за да отстрелят нещо или да задоволят някакви първобитни инстинкти, а просто за да “откачат” от поредната събота и неделя, изпълнена с битови ангажименти и тихо брачно напрежение. И се връщат у дома пречистени и смирени, сякаш са били не в гората, а на Божи гроб. Риболов За разлика от лова риболовът е нещо като напиване с елементи на сървайвър. Отиваш на диво място, опъваш палатка, събираш дърва, палиш огън, търсиш стръв, захранваш – все такива робинзоновски действия, които те карат да изглеждаш особено важен в собствените си очи. С това си поведение ти казваш на обществото: “толкова съм печен, че и в кенеф да ме заключите, гладен няма да остана”. Всички тези ритуали на язовирното оцеляване са съпроводени с мъдри дебати, в които можеш да блеснеш и като изтъкнат ерудит на въдичарството, ако имаш подготвен набор от лафове като: “костура еба мамата на всичката риба”, “тая година сулката не пипа на блесна”, “сомът е свинята на водоема – яде само отпадъци“, “за толстолоба нема добра стръв, щото тая гад само пасе” и т.н. Колекционерство По-интровертните мъже се отдават на колекционерски хобита – филателия, нумизматика, антиквариат, хербаристика. Тези занимания на пръв поглед са малко гейски, но на втори поглед не са. Те са подходящи за хора, които не обичат общуването и са изморени от социалните си контакти. Хора, които искат тишина, съсредоточаване и потапяне в един красив, макар и мъртъв свят. Драмата на колекционерството е в това, че колкото повече имаш, толкова повече разбираш колко много нямаш. Фитнес Фитнесът е мазохистично, но обсебващо занимание. Всичко започва съвсем невинно – отиваш в залата да се поразкършиш. Вече има доста хубави чистички зали, в които не те лъхва спарения мирис на “шампиони”. Там обаче се срещаш с анаболни индивиди, подчинили цялата си ценностна система на меренето на бицепси. Стигнеш ли дотук, твърде вероятно е да направиш и следващата крачка и да попаднеш в необятния свят на протеиновите диети, хранителните добавки, изгарянето на мазнини и разглеждането на картички със световноизвестни културисти. Лошото е, че колкото и да блъскаш, винаги има някой по-як от тебе. Графомания Графоманията е злокачествено хоби, което обикновено прераства в неизлечимо заболяване. Тя се проявява най-често при хора с нередовен сексуален живот. Според тях писането е някаква екзотична форма на мастурбация. Графоманите вярват, че писането ще задоволи половия им нагон. Когато се възбудят, те не се мятат в кревата, а сядат пред клавиатурата и започват да редят вцепеняващи простотии. И трескаво изливат върху белия лист немощния еякулат на глупостта. Бойни изкуства Това е идеалният вариант за хора, които работят в офис, срещат се с изнервящи тъпанари и трупат неизразходвана агресия. Иска им се да бият, но съвременното общество кой знае защо е приело, че това е неприемливо поведение. За сметка на това пък има много клубове по бойни изкуства, където можеш да биеш и да те бият колкото ти е кеф. Казват, че помагало. Екстремни спортове Идеята за смъртта за някои хора е ужасяваща, но за други е възбуждаща. Има херои, които разсъждават така: “рано или късно всички ще умрем. По-добре да го направиш в полет, отколкото удавен в собствените си лайна.” Вероятно са прави. Аз съм скачал с бънджи само веднъж и изпитах нещо като аристотелевия катарзис – страх и състрадание. Страх от високото и състрадание към самия себе си. Така и не повторих. Стори ми се твърде перверзно да си плащам за страха. Караоке Всеки от нас в детството си е бил “дезодорантен певец”. Заставал е пред огледалото с дезодорант в ръка и е забивал актуалните хитове. Караокето е много по-яко, защото ти дава възможност да се изкряскаш пред добронамерена подпийнала публика. Най-хубавото е, че никой не те освирква, ако пееш фалшиво. Важното е да си сърцат.   Длъжен съм да предупредя читателите, че всички изброени хобита (освен караокето) водят до някаква степен на социален аутизъм. Първият етап е момент на детински възторг от това, че си скъсал синджирите на ежедневието. После хобито лека-полека започва да обсебва мислите ти. Ставаш разсеян и леко отнесен, както когато си влюбен. Започваш в компания да говориш само за хобито си и да се чудиш защо другите не споделят твоето въодушевление. Ебати рендетата! След това започваш да търсиш компанията на хора със същото хоби, а те не са много. Така стана и с мен. Конете завладяха съзнанието ми постепенно и безвъзвратно. Освен че във всяка свободна минута палех колата и отивах да яздя, почнах да гледам и всички възможни състезания – от Световната купа по Евроспорт до най-мижавите селски турнири. Сядах в публиката и жадно попивах коментарите на кибиците-разбирачи. Изчетох огромни количества литература по темата. Сърфирах като луд в интернет из всички сайтове, отговарящи на думите horses, riding, equestrianism, horsesport. Изгледах отново всички уестърни от детството ми. Започнах да сънувам, че яздя. Препусках насън из непознати ливади върху невиждани коне. Следвайки мъдрия съвет на Тошо Джудиста, аз наистина бях откачил. След известно време осъзнах, че хобито ми ме е променило, но вече съм стигнал твърде далеч и връщане назад няма. Остана ми щастливото усещане, че макар и чак на 32, все пак съм открил своите няколко минутки свобода. А това хич не е малко.

Публикувах този текст преди пет месеца в списание МАХ, където съм редовен автор.
Реакцията беше неочаквана - някои мои приятели ми се разсърдиха, че съм иронизирал хобитата им, а други искаха да ме черпят за това че съм им оказал "морална подкрепа".

Всъщност, когато го писах, не съм искал нито да иронизирам, нито да подкрепям когото и да било.
Ама може ли човек да предвиди как ще го изтълкуват?:)

ако ще трябва да променяш себе си ,заради една част от приятелите си ,се питам :
1. те приятели ли са ,ако искат да не бъдеш себе си ?
и 2.ако се промениш заради приятелите си ,ти себе си ли си или просто шаблон,удобен някому?
така че ,бъди себе си !

помогна ми да разбера нещо!
:):):):):):)

...разговарях с един познат, гравитиращ около 35-ицата и със същите симптоми. не, че е супер депресиран или класически треснат от нещото там на средната възраст, но просто му се правело нещо по-така:) и прописал. при това доста успешно - умен тип е и му отива да пише:) но понеже е съвсем пък умен, едва ли ще стане графоман. виж, графоманията тук е всеобща зараза. проблемът е, че наприличва повече на ексхибиционизъм, а не просто на мастурбация. но пък е забавно ...:)....:( (?)
наистина си добър писач. ти си си наясно. добра идея е, че си си спретнал блог

кариес профунда. Мъжкият климакс поне е по-забавен от женския. Обмислям покупка на мотор.
Поздрави, и да знаеш, че радваш. Много.
krasi2g

има и по интересни като: пчеларство,лозарство,овощарство,градинарство.>хем полезно хем приятно.

Бубарството е върха!

даммм... хобита, хобита в тази уж "криза на средната" :)
езда, лов, риболов, колекционерство, фитнес, графомания, бойни изкуства, екстремни спортове, караоке... минутките свобода, минутките за себе си :)
И все е по-добре това откачане, отколкото онова, пак "средното", в което някои откачат по езда, лов, риболов, колекционерство, фитнес, графомания, бойни изкуства и екстремни спортове с/по представителките на нежния пол (като средство или цел :)))
Иначе караокето някои си го изкряскват също, но вкъщи, а ако и половинката е изтрещяла я до бойни, я до екстремни спортове може да се стигне...
Но конете са друго нещо... продължавай :) с тази свобода за себе си...

За да се получи купона си трябва почерпена публика.

Всичко може...Сцена - в хола. Публика - верни приятели с бири :), Музика - дъни, текст - ако се намира, ако не - думите не са важни :) Завеси - липсват, съседи - също, особено след час и половина концерт :)

Правилно си сложил риболова в откачените занимания.
Има един лаф дето мъжа първо бил курвар,с напредването на годините ставал рибар и най-накрая ставал гъбар.Та пропуснал си гъбарите:-)

И още работи ми идват в кратуната.
Какво става с човек който до 30-35 год се е занимавал/и по професия/с откачени неща.Накъде да откача още?

Конния спорт/не ездата за забавление/е най-опасния спорт следван от мотоциклетизма.Бокса например изобща не е в десятката.

Хубава тема.Хубаво си постнал толкова текстове днес,но така се "затискат" и се губи ефекта.Пък и някои чИтем бавну и още по-бавну асимилираме:-)
Поздрави

Риболов... това хоби винаги ми напомня една картинка:
Влиза Динка в кабинета на зъболекаря си и го вижда така:
седнал зад бюрото си, пуснал е телевизора на канала за лов и риболов и тихичко си прави поредната муха със старите зъболекарски инструменти. От този момент нататък риболова за мен е вързан със срещите ми с него.
Най-интересното е, че на него май му доставяше повече удоволствие да прави самите мухи, отколкото да ходи на лриболов.
Не ме разбирайте погрешно - той е добър човек. И много нежен в професията си. :)

Моето момче е доста младичко и все още не е стигнало онази възраст, за която става дума малко по-горе и за сега хобитата са общи...
Компютъра, велосипедите...
Само в "техническия анализ" хич ме няма, но не може да се иска повече от перхидролено-накъсаното ми ДНК...
Като по-малка катерех... Бях задобряла, но сеха предпочитам да въртя педалите. :)
И като стана дума за хобитата на мъжете... по някога си мисля, че ние сме виновни..т.е. много от нас не разбират защо гаджето им в един момент е решил да си купи мотор... Или защо настоява да си купи количка с дистанционно.
Всъщност - количката я получи за рождения си ден, а малко по-късно той си купи и въртолет.
Лодката липсва, но и нея ще добавим в колекцията скоро. :)
Кой е казал, че вашите хобита не нихаресват? :)

Аз бих казала и всяка жена! :-)))

Конният спорт си е опасен, ама именно това ме привлича в него.
Трябва да има адреналин.

Текстът ми наистина предизвиква неочаквани реакции.
Най-малко съм предполагал, че ще произлезе някаква закачка на тема мъже-жени.
Тва е суперзабавно.

таковата.... за графоманията, че замествала нещо си... това е само ако си мъж и си над 30, смятам аз....;)
С нетърпение значи да чакам моя да стане на 32, ще е интересно;)

Е, изненадвай се и се забавлявай - това е целта :)
Неочакваните реакции и закачките са по-положителни от примерно, ако се беше заформило дюдюкане - аууу, ама как говори той за хобитата ни :)

заЩо не се пробваш каскадьорче на Бояна? Като следваща стъпка след ездата....

Те, каскадьорите, вече не са на Бояна.
Заедно яздим на "Хан Аспарух".

Доброто в написанато, е че не е вкаран в паралел с останалите неща и ЕСТЕТИЦИЗМА като стил и най-вече като начин на живот, защото той не е рожба само на придобивките на съвремието ни, както голяма част от изброените по-горе неща, които ни карат да се люшкаме и търсим нови пориви опитвайки се да се отърсим от веригите на всекидневието и държейки се като куче, което излиза от водата?!! Всеки естет НОСИ ПРИСТРАСТИЯТА НА ХЕДОНИЗМА и така създава красивото в нещата - също като онзи зъболекар, който прави блесните и "мухите" - за него пристрастието е в създаването, а не в смъртта на на някае обречено същество, макар, че за жалост КУЛИНАРИЯТА не може без това, а тя наистина трябваше да е посочена в този ред на изреждане на МЪЖКИ ХОБИТА, защото точно добавянето на щипка подправка към ястието е също такова усщане, като да целуваш жената зад ушенцето – аромата, който се издига е като да усетиш "бягството" на нейната тръпка по тялото й, но има една такава мисъл - Едни хора се хранят за да живеят - други живеят за да се хранят.............явно е, че втората порода хора е създала естетичното изначалие във всички сфери на живота, защото има разлика във РЪФАНЕТО на комат хляб и останалото................важно е останалото, ако ме разбирате, а ако не.............ръфай си комата ляб т.с. ...............прави секс, "чукай", но остави любовта на естетите, за да сте нахранени когато се върнете изморени от "ХОБИТАТА СИ" и да спинкате удовлетворени от себе си!!!
ВНИМАНИЕ!!! - ВСЕКИ РЕШИЛ ДА МЕ ОПЛЮЕ – ДА НЕ ЗАБРАВЯ, ЧЕ ГО ПРАВИ СРЕЩУ ВЯТЪРА!!!
Ти - който си гузен ТИ САМ си посял вятъра на промяната в семейството си – ти ще се и погрижиш да приемеш и БУРЯТА в него, защото тя е твоя рожба, а може и да се сетиш за началото на великият монолог на Хамлет.......................... ако можеш!
Бате Манчо от ПлевИн дагее

Мотор си вземи. Това няма равно като усещане.
И тази екзистенциална криза идва според мен не на 30-35, а просто когато си постигнал първоначалните си цели в живота - тези, които си си поставил като млад.
При мен дойде към 26-27. Явно или целите ми са били скромни, или съм бил шампион по бързото им постигане ;-)

Кулинарията я няма, защото някак си не мога да си представя бягство, което свършва край котлона в кухнята.

Може би си прав. Когато постигнеш едни цели, идват други. Иначе кво - да лягаме да мрем ли?

...хем го забравям от време на време.
Полезно е да ни го напомняте ,мили ,големи момчета,защото ние ,жените, се дразним понякога ,когато посивяващите мъже до нас започнат да вършат "глупости"...
Повечето жени изживяват различните възрасти отново ...с децата и внуците си...така,че вдетиняването е всемирно и много полезно за человеческия организъм.Но най-полезно е за младежта край нас----прокълнат да бъде този,който е забравил ,че е бил ДЕТЕ и гледа мрачно игрите на децата,вместо да се включи и той в тях!
Иво,имаше ли нещо общо с темата!?

Питайте ме мен колко травми ми донесе, колко пари потроших и колко време ми отнема.
Ама това е положението - път назад няма.:)

Поне 25%
Какво друго ще ни остане?!
Разни артрити и др....~ози!
.......................................................
"Младост,милай мале,
нивга се не връща.
Младост ,милай мале ,
е като вода..."
.............................................Е,знам,че импровизирам тая хубава песен,но....
...нещо такова ми се върти в главата....
...........................................................................
Обаче границата с инфантилността ....тя ни спира понякога да бъдем по детински щастливи....
Може би.

Това сега за откачането, за момиченца отнася ли се? Питам, щото след няколко месеца ще навляза във възрастовата зона на откачането и трябва да съм подготвена психически.
Макар че при мен вече е късно. Не помня някога да съм била извън зоната на откачането, та да се притеснявам за някакви си възрастови зони.
Едно от откачанията ми напоследък, вече 4 години продължава, е свързано с една книга, която е тясно свързана с автора на коментирания тук текст, поради факта, че същият този автор я е написал.
Заела съм се с приятната кауза да оттърва автора от всички или поне повечето от бройките на книгата му и да ги разпростра из народа. Така няма да съм единствената, която предизвиква коментари от типа: Тая па, откачената, кво се хили като... абе, като каквото там се хили? Ще си имам съмишленици!
И то да беше само книгата, как да е. Покрай нея ми се нароиха сума ти мераци за образованост в различни сфери. Единият проблем е, че е леко невъзможно да се учат едновременно, а пък аз искам да ги уча по едно и също време. Другият проблем е, че изобщо не обичам, като си наумя нещо, да не го осъществя.
Така че, в скоро време май ще откачам от учене.

И след всичките тия писания, да си кажа...
Иво, много е приятен този текст. Наистина ми хареса. Поздрави! :)

Павли

предполагам, че и те изтрещяват в определена възраст, но не знам на какво ги избива

Три реки се носят пълноводни с изтрещели лелки:-едните си хващат млади гаджета;
-другите стават политически деятелки ;
-третите се кютват на пейката пред къщи и одумват всеки ,който е сглупил и не е променил траекторията си ,след като ги е зърнал отдалеч...
Да пази господ и от трите вида,пу,пу,пу....
Мъжете сякаш изтрещяват по -красиво....,а може и да завиждам...знам ли!?

Щастието не е лесно. Някои търсят щастието си в работа, пари, жени, писане, наркотици, власт, бог, деца... някои от нещата сами по себе си са добри, общото между всички е че са нетрайни в същността си - зависят от условия, идват и си отиват. Всичко съществува като дъга, като рисунка върху вода. Това е причината поради, която в такива неща не може да се намери трайно щастие.
Щастието не е в това което преживяваме, щастието е в преживяващия, това което гледа през очите ни и слуша през ушите ни точно сега, това което наричаме ум, това което в същността си е безкрайна, безгранична ясна светлина.
Безстрашие, радост, мъдрост и активно съчувствие.
Това сме. Всичко друго идва и си отива.
Тук и сега. Щастие във всеки момент.

Това са само думи, но това може да се преживее.

/ това ми е хобито :-) /

обаче аз наистина намерих щастие в ездата.
и сега ми е гот.

да държите червеите на топло:)

напомня ми как навремето лекували нервни разстройства - мъжете с як пердах, а жените с яко е**не. А както казваше една колежка, може и обратното.

Както викат в някои краища: "Мъж, който не е ебан, не е мъж!":)

Ако хобито ти не те променя, за какво ти е? Значи няма никакво влияние върху теб и е обикновено прекарване на времето.
Ако приятелите ти не споделят новото ти хоби, значителна част от нещата, които те вълнуват, на тях са им скучни. Не казвам да ги напуснеш, но е желателно да си разшириш кръга с хора със сходни интереси, последните се намират лесно чрез форуми. Не всички, които се занимават с гореописаните неща, са започнали да откачат чак след 30, така че си разширяваш и възрастовата група на приятелите и научаваш как мислят другите поколения, като бонус към забавлението!

Мисля, че г-н Сиромахов е виждал бойно изкуство само на снимка... макар и подвижна в кадри. Ако познаваше бойните изкуства по-отблизо, щеше да знае за тънката ефирна нишка, наречена еротика, когато става въпрос за двубой между мъж и жена и в текстът му "Откачай" на мястото на бойни изкуства, щеше да седи "Градинарство" на пример.
Лаиците виждат в боините изкуства само кръв и насилие, набедени от холивудските клишета. Само трениращите стигат до съзерцанието на една правилно изпълнена ката или форма или до танцът между две тела.

Разговор с тела. Усещал ли си го?
Чувството за скрита опасност и адреналинът са изострили сетивата ти до писък. Можеш да усетиш движението на мускулите под дрехите. Да обходиш формите. Да подушиш аромата на другото тяло, минавайки близко до него, но без да го докосваш. Или напротив, кожата ти ще се приплъзне по чуждата топлина и ще укроти тръпката и. Очите ти ще се премрежват от капчиците пот, лъснали по другото тяло. Мисълта за вкуса му, ще прескача по мозъчните ти гънки и ще те кара да флиртуваш безобразно, ту засмивайки се с очи, ту в престорен гняв. И нищо и никой в този момент няма да може да наруши невидимия ви флирт. Ще сте ти и тя. Отдадени на движението. Вашето движение.

Мдаааам... Сутрин рано е все пак...
Практически погледнато в залите има много малко току-що-започващи над 30те мъже. По-скоро ще се сблъскаш на входа с някой пъпчив тинейджър, отколкото с улегнал чичко с шкембенце.

:)))))Но,жената никога не забравя защо се бори.Колкото и красив да е танца, Тя се бори, за да Го види ...победен.

Алисън, не съвсем... Не винаги... Зависи до колко жената е успяла да победи егото си.
По-забавно е да видиш мъж, който е "излязал от релси", защото някоя жена го е "уцелила". Отново въпрос на его...

:))) Жените са също хора, Алисън. Не са извънземни, все пак...

Не знам колко са мъжки изброените хобита, но аз съм жена и съм тотално откачила по конете от известно време, а дори не съм на средна възраст, освен ако при жените тя не настъпва с 4г. по-рано...четейки имах чувството, че някой е бръкнал в мозъка ми и ми е откраднал разсъжденията по темата и ги сложил в текст.... Е, сега се радвам, че не само образно казано не съм сама :)