СТАНАХ МАЛКО ПРЕДИ 10 Ч.
И ДНЕС ЩЕ Е ТОПЛО.ОТРАНО ПЕЧЕ СЛЪНЦЕ.
ЗАКУСВАХ И СЛУШАХ LACUNA COIL.
ТРЕНИРАХ СИ ОТБОРИТЕ.
СНОЩИ НИЩО НЕ НАРИСУВАХ,ЗАЩОТО МНОГО МИ СЕ ДОСПА.
СТРАХОТНО Е ЧЕ ИМАМ ПРИЯТЕЛКА КАТО ТАЗИ ТУК В БЛОГА.СУПЕР Е!!!
ГЛЕДАИ ТИ ЕДИН УМНИК КАКВО МИ ПРЕДЛАГА:

Izvinqvai imame sreshta sled nqkolko ma4a shte mi dadesh li da vzema 3-te to4ki 4e shte mi trqbvat mn za da se klasiram napred? mn te molia.

ПИСАХ МУ ЧЕ ТАКОВА НЕЩО НЯМА ДА СЕ СЛУЧИ.
ПРОЧЕТОХ СИ ИМЕИЛИТЕ.НИЩО КОИ ЗНАЕ КОЛКО ИНТЕРЕСНО.
ПОСЛЕ СЕ *БАВАХ С *УРВЕТА В AHA.
ВЗЕХ ДА ЧЕТА ЕДНА КНИГА КОЯТО ИМАМ ОТ 2-3 МЕСЕЦА-""MEIN KAMPF"".
ЩЕ КАЖА МНЕНИЕТО СИ НАКРАЯ.
 Първият том се появява по книжарниците на 19 юли 1925 година.
По години от "Моята борба" са продадени следните бройки: през 1925 г. - 9473, през 1926 - 6913, през 1927 - 5607, през 1928 - 3015, през 1929 - 7664, през 1930 - 54 086 (в тази година световната икономическа криза, започнала в САЩ в края на 1929 г., засяга все по-силно Германия и в изборите за Райхстаг на 14 септември 1930 г. нацистите получават 6 409 000 гласове -18,3% от гласувалите, и 107 депутати при състав на Райхстага от 597 депутати; все във връзка с кризата тази година е издадено евтино народно издание на "Моята борба", с което се обяснява скокът в тиража в сравнение с 1929 г.), през 1931 - 50 808, през 1932 - 90 351. А когато на 30 януари 1933 г. Хитлер получава канцлерския пост, до края на годината са продадени 1 млн. броя. През 1936 г. дори се появява издание на Брайловата азбука за слепи! През 1939 г. общият брой на продадените в Германия екземпляри достига 5 450 000. Последното издание на "Моята борба" е от 1943 г., а общият брой на продадените екземпляри вече е 9 840 000.
Непредизвикват очудване внушителните числа на продадените след 30 януари 1933 г. бройки от "Моята борба" на немски език. Тя става задължителна в Германия за обществените библиотеки и за личните - на всеки държащ да не изпадне в немилост член на НСГРП. Подарява се при всички възможни случаи - рождени дни, всякакви тържества, включително и при сватби, а хиляди германци са искали да я притежават с автограф - нея, "Библията на германския народ"! Авторът й става най-скъпо платеният германски "писател" - милионер. Още през 1928 г. той се сдобива с деветстаен апартамент в Мюнхен и с вила над Берхтесгаден, която по-късно се превръща в знаменитото му и достъпно само за малцина убежище - "Орловото гнездо".
Когато Хитлер се заклева в реч пред учредителния конгрес на Германския трудов фронт на 10 май 1933 г, че вижда "своята задача пред германската история да унищожи марксизма", Йосиф Сталин нарежда да му се преведе незабавно и тайно "Моята борба" в единствен екземпляр, само за негово ползване! Този екземпляр беше намерен след кончината на Съветския съюз в тайниците на Централния комитет на комунистическата партия и издаден през 1992 г. в столицата на Туркмения Ашхабад в обявен 5000 тираж. Изненадата дойде не от факта за издаването на "Моята борба" на руски език, а от некачествения с много грешки превод. Една година по-късно издателите пуснаха превода само с някои усъвършенствания на стила по Интернет, със същите неприятни грешки.
Също без разрешение, тъй като Хитлер забранява книгата му да бъде издавана на френски език, "Моята борба" излиза през 1934 г. в Париж. Ние поемаме пълната отговорност за интегралната публикация на доктриналното произведение на Хитлер, пишат в предупредителна бележка издателите, "защото е в национален интерес да се пренебрегне забраната" - тази книга вече е разпространена в Германия в повече от 1 млн. екземпляра и упражнява върху ориентацията на народа "такова влияние, за което, за да му се намери аналог, трябва да се стигне до Корана". Френското издание започва с мото от маршал Лиоте: "Всеки французин трябва да прочете тази книга." Кратко и ясно - на границата на Франция отново надвисва страшната германска, този път организирана от фанатик опасност! През 1939 г. "Моята борба" е преиздадена, а във Франция, след Втората световна война са направени фототипни преиздания.

Не закъснява италианското издание на "Моята борба". И то е от 1934 г., но е придружено от специален кратичък предговор от самия Хитлер. Фюрерът подчертава, че "фашизмът и националсоциализмът са най-тясно свързани със своите фундаметални становища за разбирането на света и имат мисията да ознаменуват новия живот с плодоносно международно сътрудничество". Така най-всестранното взаимно разбирателство означавало да се служи на мира в целия свят и за благото на народите. Изданието е в два тома за разлика от утвърдената вече практика в Германия "Моята борба" да излиза в един том. Обяснението на италианските издатели е, че немският език бил по-синтетичен от италианския и при превода, за да бъдел най-прецизен, изданието в един том би достигнало почти хиляда страници. Първият том на италиански език започва с доста подробна биография на Хитлер, дело на редакцията.

Все през 1934 г. "Моята борба" се появява на датски, шведски и норвежки език, през 1935 - на испански и унгарски език, през 1936 -дори на арабски език (!), китайски и чешки, през 1938 - на японски език, 1941 - на норвежки (Норвегия е окупирана от германски войски) и фински език, през 1944 - дори на тамилски език, за част от населението на Индия и Цейлон (сега Шри Ланка).

Много по-сложни са перипетиите при издаването на "Моята борба" на английски език във Великобритания и САЩ. И в тези страни решават да запознаят сънародниците си с "новата Библия", но чрез купуването на правото на издаването на книгата. Започва любопитна история. През 1928 г. английско издателство получава предложение за издаването във Великобритания и САЩ на "Моята борба", но до 1933 г. няма желаещи да публикуват толкова дълга, скучна и трудна за превод книга. През 1933 г. Хитлер вече е канцлер, но издаването на "Библията" този път се забавя, защото от Германия налагат цензуриран от най-висше нацистко място вариант. Той се появява през 1933 г. във Великобритания (поради не особено големия интерес тиражът от 5000 броя се продава след намаляването на цената на книгата) и в САЩ (там пък от еврейската общност следват протести и тиражът до 1937 г. едва надхвърля 7000 броя). През 1937 г. второто издание на "Моята борба" в САЩ среща този път протестите на Германското посолство във Вашингтон поради антинацистката обложка на книгата.

Със засилването на международното напрежение в Европа и в Азия - коалицията Германия, Италия и Япония е в настъпление, до края на 1938 г. във Великобритания зашеметяващите безнаказани агресивни действия на нацистите срещу Австрия и Чехословакия осигуряват продажбата на "Моята борба" общо до 88 000 броя. А през 1939 г. във Великобритания и в САЩ се появява пълен превод на произведението на Хитлер. В САЩ дори две фирми се съдят за правата на изданието.

Разпространените и днес в англоезичните страни издания на "Моята борба" са с превод от Ралф Манхайм. Преводачът е използвал първото издание на книгата на Хитлер, но със свои бележки отбелязва всички извършени и до последното й издание от 1943 г. промени в текста, за да се убедял сам читателят за проблемите със стила и съдържанието, с които са се занимавали германските редактори и коректори на книгата. Манхайм признава колко много е бил затруднен при превода, тъй като Хитлер, добър оратор, бил недоучил писател, повлиян е от лошия стил на четените в годините на неговата младост във Виена вестници, изпълнени с расизъм и антисемитизъм. Дори и когато Хитлер използвал класици на германската литература като Гьоте и Шилер, то това не е плод на задълбочения им прочит, а на хаотично придобита информация. "Моята борба", констатира Манхайм, просто е не съвместима с английския език, защото от лош немски трудно може да се постигне добър английски език.
ЕТО И КАКВО КАЗВА МОЯТА ПРИЯТЕЛКА,КОЯТО Е БИЛА ДВА ПЪТИ В БУХЕНВАЛД:

СЕГА ЩЕ ОБЯДВАМ.