Той е един от любимите ми. Пак вечната тема - дружбата между човек и животно. Горан и мечокът Медун са истински братя. А всичко в  този роман е прекрасно.

Горан, мечи побратим Петър Бобев

В този роман Петър Бобев разгръща нашироко умението си да разказва истории в духа на епохата, която описва. Въпреки широката употреба на остарели думи текстът е плавно читаем, без излишна натруфеност, създавайки толкова жива и автентична атмосфера, сякаш всеки миг може да докоснеш героите – Горан (Орманлъ Шейтан – Горския дявол), Ралица и изстрадалата майка Рада, мечокът Медун, народните закрилници отец Герасим (Канатлъ – Крилатия) и Велин войвода, душманите Юсуф бей, Мехмед Чолак, Али чауш, двуличният Кьор Хасан и др. Бобев използва по най-великолепен начин натрупания си опит от предишни творби за същата историческа епоха – „Галатея” (1967 г.), „Вълчата царица” (1969 г.), „Куцият дявол” (1970 г.), „Калиакра” (1971 г.). Съизмерим с „Време разделно” на Антон Дончев, „Горан, мечи побратим” излиза извън безмилостната историческата конкретика, за да прибави в допълнение и така любимата на младия читател загадъчно-приключенска нотка, вплетена в необикновената история на отгледаното от мечка дете – бъдещото страшилище за всеки самозабравил се изедник – Горан. Безспорно една от най-великолепните и любими творби в литературата за османското робство и още едно произведение на Петър Бобев, което заслужаваше да бъде екранизирано.