Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.02.2020 17:30 - ЗАВИСТТА
Автор: rosiela Категория: Изкуство   
Прочетен: 644 Коментари: 6 Гласове:
3


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg



 

Когато завистта пристъпва тихо,
подобно сова в лепкавата нощ
не спи, а гледа зорко и злобливо,
то остави я - в крехката й мощ.

Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал.

И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!

21 февруари 2020г., София
Росица КОПУКОВА





Гласувай:
6



1. sidhaarta - Няма почивен ден
21.02.2020 21:50
ЗАВИСТТА.
цитирай
2. rosiela - Няма! Благодаря.
21.02.2020 22:13
sidhaarta написа:
ЗАВИСТТА.

цитирай
3. missana - Само в три куплета израчаш големи истини, изваяни с длетото на поезията, Роси!
21.02.2020 23:27
Дори и боговете изпитват завист и това лежи в основата на не един мит от древногръцката митология. А за хората какво остава...! Но едно нещо е благородната завист, а друго е черната завист на подлеца скрит под качулка, за да е анонимен и без лице. Ти много точно предвиждаш нейния жалък свършек:

"Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал."

Има нещо твърде трагично, голготско, ала и много величаво в този толкова силен финал:

"И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!"

Свалям ти шапка за перото!

цитирай
4. rosiela - Напълно си прав за черната завист. Благодаря за оценката,Младене.
22.02.2020 07:24
missana написа:
Дори и боговете изпитват завист и това лежи в основата на не един мит от древногръцката митология. А за хората какво остава...! Но едно нещо е благородната завист, а друго е черната завист на подлеца скрит под качулка, за да е анонимен и без лице. Ти много точно предвиждаш нейния жалък свършек:

"Не казвай нищо. Тя сама ще срине
илюзията за пиедестал,
където Господ дал и Господ минал,
той чадото си не оставя в кал."

Има нещо твърде трагично, голготско, ала и много величаво в този толкова силен финал:

"И някъде - като налъм очукан,
самата себе си ще спъне тя.
Красивото е винаги на тръни,
щом е изпратено от Вечността!"

Свалям ти шапка за перото!


цитирай
5. apostapostoloff - Тук обаче завистта е безсилна-
25.02.2020 19:25
освен да ти турят кървав палец, друго не могат да направят.
цитирай
6. rosiela - Апостоле,
25.02.2020 19:31
ще си ги бодна на модната шапка!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: rosiela
Категория: Поезия
Прочетен: 6601909
Постинги: 5039
Коментари: 23939
Гласове: 9773
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031