Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2018 22:05 - ОПАК ЧОВЕК
Автор: panbal Категория: Изкуство   
Прочетен: 476 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 21.03.2018 08:07


ПАНЧО НЕДЕВ

ОПАК ЧОВЕК
(разказ)

Кой може да обясни, дали инатлъка на човека понякога се обръща на простотия или обратното става – простотията се изражда в безсмислен инатлък? Ето, четете и преценявайте!
Бай Дечо беше от ония селски мъже, родени с голяма арменска уста, а с малки възможности за ползотворна работа. От ранна възраст не случи на работна лопата и мотика, на добър бригадир в ТКЗС-то, на добър трактор, който да не се поврежда, на добър партиен секретар. Уж му беше род по женска линия, но се скара злобно и с него, че не беше го вредил за безлихвен заем от Първа частна банка, в която синът му беше подуправител и която банка в последствие фалира заради точно такива родови и политически кредитни милионери…
Може би затова, от инатлък, стана байрактар на първото селско СДС като се отрече публично в кръчмата от партията и нейните портрети от дядо Благоев до бай Тошо Живков. После мина през още два партийни клуба, разочарован тотално от политиката, демокрацията и новото време, за да се скара първо с целия си род, със сина си, с половината село, накрая – и със себе си. Всичко, което говореше и правеше, сякаш го говореше и вършеше наопъки и алогично, на инат. Ей тъй, за да бъде по-далеч от селската сюрия, по-друг, на фокус, в очите и устата на хората.
Не случи бай Дечо и на жена. Разведе се и с втората си съпруга, по-точно тя се разведе с него, защото не можа да го изтърпи. Тогава, за чудо и приказ на кръчмарското постоянно присъствие, продаде бащината си къща, заживя в един изоставен фургон на „Пътни строежи” и с парите от къщата, пренебрегвайки настоятелната, задочна съпротива на сина си – инженер в голям завод, се отдаде на старата си краста-параноя – да съди със задна дата държавата, защото не беше му върнала Голямата нива в реални граници. Зевзеци бяха го навили, че ако си върне тая нива с вековния дъб, ще си осигури дърва за огрев във фургона най-малко за три гадини.
И той се хвана за тази въдица, затъпена и ръждясала още в първите десетилетия на демократичното ни време! Колко му трябва на грешно амбициозния човек, разведен с жена и син, с цялото село и с разума си, за да изкукурига!? Много малко. Та като се хвана за параграфите на най-първия закон за земята, приет от Великото народно събрание и на акъла на двама щедро платени адвокати, шест години води дела, но си върна бащината нива с вековния дъб, по средата на големия блок в новата земя на арендатора. Но понеже от инатлък беше настроил цялото село срещу себе си, този път се хвана на инат и арендаторът – не му раз-решаваше път до нивата, затова му се наложи да води ново дело. Спечели и това дело, но пропиля всичките пари от къщата, нямаше възможност дори за оран да плати на някой
частник-механизатор.
В края на тежката зима, в която бай Дечо едва оживя във фургона, най-ранобудните стопани станаха свидетели на странна гледка: един цигански впряг, от кон и магаре, теглеше с мъка фургона към реституираната нива в средата на землището над селото! Там двамата цигани откачиха фургона, закрепиха го, взеха си обещаната плата, качиха се на превозните си средства, за да се върнат в махалата си, като оставиха човека във философска размисъл, как да продължи объркания си живот. И още същия ден, докато гледаше огромната корона на дъба, реши незабавно да го премахне, за да разчисти нивата си от издънките и тежката, плътна сянка на дъба. След няколко дни, когато не можа да издържи на самотата си всред безлюдното поле, бай Дечо се запъти към кръчмата, всъщност, краката му сами го поведоха натам. Седна тихо и кротко на своята маса, но след втората ракия пак се омеси с постоянното присъствие. И на пияна глава, без да се замисля, ей така, по инерция на словото, спо-дели решението си за дъба. И веднага чу възражения откъм всички опулени в него очи и сбръчкани чела:
- Но защо, бе Дечко! – подхвана го най-старият от масата. – Нива без сянка може ли? Окастри го мал-ко и…
- Под този дъб, наборе – прекъсна го друг – цялото село се е изреждало да пладнува! Всичките ни овчи стада и говеда…Спомен е това, история. Как така ще й посегнеш с брадвата и триона?
След това невинно напомняне кривотията му неочаквано възкръснала, за да учуди всички с последвалото обяснение:
- Точно затова ще го махна! Защото е текезесарски, комунистически, тоталитарен! Защото правил е сянка не само на копачи, жътвари, овчари и говедари, но и на чантаджии, на партийни секретари и околийски инструктори, на хайлази и…
- А-а-а, не така Дечко! – обадил се отново ста-рецът и тежко го настъпил по мазола: - Ти като си скаран с комунисти и демократи, с близки и всякакви управници, какво ти е виновен дъбът? Този дъб, глупако, не е само комунистически и тоталитарен, както казваш, а и царски, защото го помня от царското време. Преди години имаше акция да го благословят като защитен от ЮНЕСКО, но му се размина…Да беше казал, че за дърва, за огрев ще го сечеш, или искаш да го продадеш… по щяхме да ти повярваме.
Тези умни приказки на по-възрастния човек изглежда още по-силно провокирали сприхавия характер на човека, както и инатлъка му винаги да се противопоставя на съвети и чужди мнения. Скокнал изведнъж на крака, ударил с юмрук по масата, разлял недопитата си чашка и креснал високо:
- От вас акъл не ща1 Това си е мой имот, моя работа е, какво ще го правя дъба… Може на клечки за зъби да го направя. Но няма да го дам за бюра и мебе-ли на бивши комунисти и сегашни чорбаджии-кожодери, каквито сигурно ще се явят за материала… Довиждане! Гледайте си безработната работа!
Казал и си тръгнал с едри, нервни крачки.
Тъй като в селото вече се разчуло, че бай Дечо ще сече дъба, наистина се появили сериозни купувачи за ценната дървесина от мебелни цехове и складове в региона.Замислил се човекът, че изгодната оферта може да го стабилизира финансово за известно време, но като си спомнил, какво казал на масата в кръчмата, инатлъкът му за пореден път победил разума.
- Вървете си… Казал съм вече: клонака ще за-държа за себе си, но останалото… клечки за кибрит и зъби ще го направя, но на експлоататори като вас, няма да го дам!
Колко странна ви изглежда тази история до тук не знам, но краят й е още по-странен, според разказите на живите свидетели. Един ден дошли работници от Кибритената фабрика в Костенец с две леки коли и една дълга, тежка открита платформа. Търсили връзка с бай Дечо, разбрали, че си бил във фургона си, попитали как се стига до него и запрашили към сърцето на блока над селото. За няколко часа съборили дъба, орязали му клонака на тънки и дебели порции, натоварили ствола на платформата и колите се изнизали по обратния път към селото и републиканската магистрала.
Цяла седмица бай Дечо бил зает с прибирането на клонака.
А когато не издържал на самотата и пак се по-явил в
кръчмата, откъм масата на постоянното присъствие, един от зевзеците го посрещнал с крива усмивка и висок глас:
- Ее? К`ва стана тя, наборе? Уж се беше зарекъл от инатлък да не даваш дъба си на новите чорбаджии и кожодери, пък го даде пак за търговия и печалба на ония…
- Как…защо!? – сепнал се бай Дечо и объркал думите – Ти откъде… какво искаш да кажеш?
- Искам да река, както го казва и Гугъла, щото той всичко знае: само в Костенец правели клечки за зъби. А кого обслужва тази индустрия и търговия? Само бившите комунисти и новите милионери-експлоататори! Да си бучат с твоите клечки за зъби мръвки и локуми по официални приеми, ресторантски тържества, домашни партита в луксозните си вили… Ха-ха-ха!
Тогава бай Дечо не можал да издържи на ко-лективния смях. Зяпнал глупаво, гневните му, обидни думи заседнали в гърлото, стиснал яко устни и напус-нал заведението като подплашен.
- Този опак човек – чул се сериозен, загрижен глас откъм масата на постоянното присъствие – може през зимата, ей там във фургона си всред нивата, да умре… От инатлъка си1

 



Гласувай:
0


Вълнообразно


Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: panbal
Категория: Изкуство
Прочетен: 105932
Постинги: 55
Коментари: 14
Гласове: 46
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031