Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.03.2018 14:31
Мастилените пътища –
тези, по които се движат буквите, думите, изреченията,
са мъчни за преодоляване. Пропадане, катерене, пушилка,
необозначени завои – без видимост. Често с объркани посоки:
пишеш за магическия югозапад,
а от писалката ми изтичат капки от морска пяна.
Мъглите вдишват пътищата и пейзажите на елегичните есени
се доближават, затворени между твоя и моя хоризонт.
И текстът – и той, като дълъг пътнически влак,
влиза в тунела и изчезва в смога.
Пунктирите на снеговете маркират по прозорците тесни редове.
И твърдите перца на зимата скрибуцат по стъклата:
поезия – в бял стих.
А когато се удължи светлината, буквите – същински пилигрими,
тръгват на поклонение към пролетта, следвайки цветовете,
мирисите и вкусовете й. И романтичните мелодии на птиците –
истински трубадури, примамващи женската.
Затова сезонът е различен –
по сиянието на буквите и нотите ще го познаете.
Лятото е страст. Всяка клетка на буквата излъчва жега.
Горещите думи пръскат по шевовете следобедите.
А ако само духнеш лист във въздуха –
като птицата Феникс ще изгори,
но ако има куплет – ще изгрее.
За да продължи друг стихотворението.