Новият филм на режисьора Атанас Христосков „18” ще се срещне за първи път със софийската публика по време на 21-вото издание на Международния София Филм Фест. Филмът, който беше показан на фестивала на българското кино „Златна Роза” във Варна миналата година, раказва за четирима съученици, избягали от шума и суетата на абитуриентския си бал, които потеглят на вълнуващо пътешествие с много опасни завои и любовни страсти.

Атанас намира вдъхновение в работата си с млади актьори и поверява героите си на Милена Ерменкова, Мартин Димитров, Десислава Касабова и Теодор Христов. Оператор е Мартин Балкански, а музиката е дело на Георги Стрезов.

На миналогодишното издание на София Филм Фест участва с документалния филм „Истории като на кино“. Какво те накара отново да направиш игрален филм след „№ 1“?

Проектът за този игрален филм е всъщност от преди пет години. Още тогава сценарият беше готов. Тази година филмът е готов и можем да го покажем на българската публика. Това не е филм, който съм започнал да пиша вчера или онзи ден. Минал е процес за да стигне до завършения си вид. 

Ти си и сценарист на филма „18“. Има ли автобиографичен момент в него?

Със сигурност има препратки към образи и хора, които аз познавам от момента, в който съм бил на тази възраст. Разбира се, тези образи са адаптирани, променени. Мисля, че това са съвременни 18-годишни хора. Има неща, които не се променят, но има и много неща, които са специфични за сегашните 18-годишни. Не сме търсили стандартния 18-годишен човек. Това са много специфични и особени хора. Те са цветни и интересни с това, което са.

Може ли да се определи режисьорската ти задача като „пътуване към себе си“?

Това е по-поетичен филм. По-затворен в героите, в техните мисли, чувства, страхове, емоции и вътрешни монолози. Може да се оприличи на музикална импресия.

Какви са днешните млади хора?

Очарован съм от тях. Има разкошни млади хора. Нашите герои са такива. Те са интелигентни, търсещи, будни. В момента има много такива образци.

Какво е да работиш с млади актьори? Правите ли много открития?

Мога да кажа, че съм късметлия, защото търсих четирима души за главната роля – две момчета и две момичета. По много естествен начин се появиха тези четирима човека, от които имахме нужда за филма. Очарован съм от работата си с тях. Това са разкошни млади актьори, които имат страхотно бъдеще. Актьорите бяха много смели и всички те даваха собствени предложения. Работеха усърдно върху ролите. Даваха много от себе си. Бяха изцяло въвлечени в този процес.

С какво си запомнил своя абитуриентски бал?

Имаше някаква вакханалия, която беше малко в повече, отколкото сме имали нужда. Тогава беше много популярно погото. Блъскахме се на сцената, спряха музиката и искаха да ни изгонят от абитуриентския бал. Имаше момче, което падна от втория етаж и си счупи ръцете и краката.

Всъщност, това е атмосферата, от която бягат нашите герои. Те не искат да участват в подобен вид постановка, а  да изживеят този момент сами.

За разлика от първия ти филм, този е обърнат повече навътре и е по-поетичен. Израсна ли по време на правенето му?

Израснах по време на целия процес по заснемането на филма. В началото той сам търсеше своята форма и своя живот. За мен това беше житейски урок, че не може човек да има тотален контрол върху това, което сътворява. Това е нещото, което ще взема като урок и за напред. Този филм много ми се съпротивляваше. Филмите са като деца – те се раждат и родителя се опитва да даде нещо от себе си. Те си имат собствен характер, собствени гени.

По какво се отличава твоето поколение от новите млади хора?

Новите млади хора са много по-интуитивни и много по-отворени към света, с много по-бърза мисъл са. Пробивността при тях е естествена. Лесно и бързо им се получават нещата. На нас ни пречи комплекса, че сме по-дълбоки от тях. Може би сме по-разсъдливи, разсъждаващи. В рамките на едно поколение се е вдигнало нивото като бързина и като интелект.

Каква е публиката, към която е отправен твоя филм?

Главната публика ще бъдат интелигентните млади хора – тези между 16-27 годишна възраст. Героите са учениците в най-доброто училище. Те са със самочувствието, че са каймака, елита.

Какви ще са темите, които ще те занимават занапред?

Подготвям сценария за следващия си филм. Казва се „30 дни Мария“. Там историята е за жена, която има тежко заболяване и мъжа й се опитва чрез Фейсбук да намери средства за лечението й. Всеки ден той разказва по една история за нея. В хода на разказите се разбира, че нещата, които той си спомня от съвместния им живот и нещата, които тя си спомня са много различни. Превръща се във филм за истините и лъжите в един брак. 

Интервюто е направено за вестника на София Филм Фест на 11 март 2017 г.