Постинг
21.05.2014 06:00 -
Три години без Искър Шуманов
На 21 май 2011 г., в този лъчезарен ден и небосвод, изпълнен с аромата на майска пролет и песента на птиците, внезапно спря да тупти едно вдъхновено сърце, преизпълнено с обич към хората, едно сърце на голям земеделски деятел политически емигрант 45 години, общественик, журналист, главен редактор на вестниците „Народно земеделско знаме” и „Земеделско знаме”, писател Искър Спасов Шуманов, тогава, когато пишеше поредната статия за в-к „Земеделско знаме”.Уви... ТЯ остана недовършена! В това творческо състояние той бе като беззаветен войн 78 години, независимо къде е: емигрант, или в Покосен от неуловимата, невидима и костелива ръка на смъртта!
Тъжна вест, като кошмарен звън прелетя не само България, но прекоси и океана, за да извести и потопи в траур онези, които го познаваха: „Почина бай Искър!!!” Скръб сковава сърцата на тези, които го обичаха! Тежка загуба, под удара на неумолимите природни закони, както за БЗНС, така и за СПЗБ.
Роден на 12 юли 1919 г. под звездното небе на китното Пазарджишко село Карабунар, което в близката далечина се слива с Янини грамади, извисили се над друго Пазарджишко село Славовица, откъдето витае и окриля духът на Александър Стамболийски. Дух, от който е запленен един карабунарски юноша. Израснал в средно заможно семейсто и останал твърде рано сирак, като 6-то дете, той опознава горчивата селска неволя и едва 14-годишен прегръща и всецяло се отдава на любимата си организация БЗНС. На нея беззаветно служи, като беззаветен войн 78 години, независимо къде е: емигрант, или в родината. Неговият борчески път на политико-обществено развитие е път стръмен, изпълнен с препядствия, както преди 9 септември 1944 г., така и след тази дата, когато вилнее комунистическата кървава диктатура, та чак до последния му дъх.
Път, осеян от низ борби и всеотдайна преданост към идеите на Земеделския съюз.
За нас, писателите-земеделци, бай Искър бе стожер, еталон в необятното поле на българската книжнина. Той бе и остана чистата и безкомпромисна съвест на организацията, на която отдаде съзнателно целия си живот. Жигосваше с публицистически сарказъм „плевелите”, които се стремяха да задушат земеделската нива. Той разобличаваше... С перото си линчуваше паразитите в Съюза, както в книгата си „Не мога да мълча”, така и в
поредица статии, излезли във в-к „Земеделско знаме”. Ето, че изминаха 3 скръбни години от неговата кончина. Три скръбни години, откакто е в отвъдното ПОКОЯ! Да помним този скромен радетел и войн на БЗНС! Мир на праха му!!! Поклон... поклон, бай Искъре! Иван Селановски
За нас, писателите-земеделци, бай Искър бе стожер, еталон в необятното поле на българската книжнина. Той бе и остана чистата и безкомпромисна съвест на организацията, на която отдаде съзнателно целия си живот. Жигосваше с публицистически сарказъм „плевелите”, които се стремяха да задушат земеделската нива. Той разобличаваше... С перото си линчуваше паразитите в Съюза, както в книгата си „Не мога да мълча”, така и в
поредица статии, излезли във в-к „Земеделско знаме”. Ето, че изминаха 3 скръбни години от неговата кончина. Три скръбни години, откакто е в отвъдното ПОКОЯ! Да помним този скромен радетел и войн на БЗНС! Мир на праха му!!! Поклон... поклон, бай Искъре! Иван Селановски
Кофеиново хапче вероятно подобрява памет...
В памет на Руми. Днес щеше да навърши 24...
Краткосрочната памет, концентрацията и п...
В памет на Руми. Днес щеше да навърши 24...
Краткосрочната памет, концентрацията и п...
ПОЕЗИЯТА В ЗАПАДНА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНОВЕК...
Тайнственият мост над река Веселина
Намалете бройката на хора, които не прои...
Тайнственият мост над река Веселина
Намалете бройката на хора, които не прои...
Няма коментари
Търсене