Поемата „Сто кръпки” *-13
13.
На вас, болезнени ангели на Света, не ви трябва нищо!
Вас ви изгониха от театрите. В тях се въртят някакви тъпи пиеси.
Режисьорите ги поставят и псуват, актьорите играят и псуват,
осветителите псуват и осветяват, критичките озъбено се хилят
и възхваляват, съвсем; изкуство за изкуството,
но защо толкова много накъсани нерви,
защо толкова електричество за прожекторите,
защо толкова много нищо!
Киното стана недостъпно за всички ни, а телевизията вони
като духовен публичен** дом…
Ние свикнахме вече да можем без толкова много неща!
Господи, каква изумителна свобода!
*Цялата поема е разпространявана като Самиздат и рецитирана на хепънинг в двора на Соф. университет в края на м. май 1987-ма, когато студентите хвърлят автора към небето доста преждевременно. На 28 август 1989-та, запис от хепънинга прозвъня и от антените на „Свободна Европа” − Мюнхен.
**Сега, българоезичните телевизионни канали вече вонят на долнопробни бардаци, в които освен режисирано отчаяние се коват кадрите за местното масоно-илюминато-ченгеджийство, а някои предавания са образци на публично организирана разправа с неудобните. Наслагват се подозрения, че телевизионно са редени пасиансите за мокрите поръчки над Стоев и Цанков. Табелката „Образцов бардак” за февруари 2013-та заслужено печели Nova, която не само координираше безплодието на уличните протести, но и кадруваше събеседниците от следващата камуфлажна политическа класа. Коя телевизия ще стане подсъдна за човешката факла Пламен Горанов ще се произнесе бъдещето!
Старинен Пловдив, Петър Манолов
За Яворов, Лора и Бели Искър
"Льотчик, кавал, отлитай за Урал! &...
Знам, че Петьо напоследък не беше добре. Как е сега? Пиши ми на лични.
Ще разкажа нещо. Когато ченгетата дежуряха пред къщата му в стария Пловдив,, аз реших да ида за вино. Петьо ме предупреждава, че ще ме арестуват. Поисках му празна бутилка от шампанско, щото е с дебело стъкло. Отидох, взех вино и никой не посмя да ме закачи. Ченгетата си пазеха кухите тикви. Припомни му на Петьо тоя случай. Не знам кой си, но мисля, че го познаваш.
А, и още един случай. Беше преди 1989 година. Обаждам му се по телефона, говорим и му казвам някакъв виц. Изведнъж се намесва някакъв глас и казва: "Ле-леее, тея и вицове почнаха да си разправят!" Та имаше и весели моменти.