За черно-бялата фотография може да се говори много и най-вече с носталгия за близкото минало.Имам  снимки на моите баби и дядовци  в картонени кутии някъде в килера.... дааа ... и не бихме се сетили да ги погледнем а трябва пробвайте.
Но да не се отклонявам от коментара за черното и бялото.
Бих казал ,че да правиш снимки в черно и бяло е по-сложно от цветната фотография.Има два момента при щракането ,първо да се улови образа в черно и бяло и второ завършека  технологията на обработка на снимката за да придобие вид които на тебе ще ти хареса.Според мен най-трудно се развива умението да се виждат интересни обекти.

Тази снимка е от едноседмичното ми пребиваване на най-големият Турски остров Гъокчеада.
Озаглавил съм я "КРАЯТ НА ЕДИН ХУБАВ ДЕН"
Мисля ,че се получи добра снимка(продава се добре:)) или както се казва добро попадение.
Ето Ви малко ЧЕРНО И БЯЛО

Така е, класика си е черно-бялата фотография...

И аз обичам това изкуство.
И затова от мен имаш едно "добре дошъл" в блога :)

Давайте още снимки!