Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2017 19:24 - Живеем в уникален момент от човешката история
Автор: zahariada Категория: Хоби   
Прочетен: 1179 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Живеем в уникален момент от човешката история

Отминалите два века са свидетели на поредица от фундаментални развития, които се случват за пръв път в цялата история на човечеството от самото й начало. Развития и пробиви в съвременната наука, в индустрията и технологията, които бележат началото на нова ера в човешката история. С интеграцията на петрола и електричеството в нашата цивилизация бе извършена истинска цивилизационна революция. Стремглаво развитие на пазарите, търговските пътища, транспорта, строителството, производството. А през последните петдесет години технологичната революция на полупроводниците преобрази съвременния начин на живот изцяло.

Днес, всички хора сме свързани не само във фините квантови измерения на времепространството, но и чрез комуникационните технологии, които позволяват на хората да обменят информация от и до всяка точка на Земята в реално време за пръв път в цялата човешка история

Докато технологичния напредък, в сферата на телекомуникациите, например, е незаменим катализатор на културна еволюция, чрез свързаността и достъпността на информацията, дехуманизираните основи на индустриалната ни цивилизация застрашават положителното развитие на споделеното ни бъдеще.

Осъзнаване, себепознание, пробуждане; вътрешното развитие и еволюцията на съзнанието - култур трегерите към бъдещия свят

Масовият консумеризъм на съвременните общества създаде един нов вид култура - културата на безразличието и стереотипната индивидуалност. Индивидуалност, която, в действителност, се е отдалечила от себе си. Индивидуалност, която намира израз предимно във външните белези на модата, а вътрешно сляпо следва установените канони. Индивидуалност, която намира израз на себе си в продуктите, с които маркетинга я залива. Индивидуалност, която намира сигурност единствено в егоизма.

Култура на безразличието и плоската душевност
. Култура, която се води от егоизма и алчността, която консумира прекомерно, разхищава и се изолира от реалностите на света. Консуматорска култура, която е отдалечена от човешкото, и която съществува така, сякаш е отделена от природата. Култура, която разхищава ресурсите и прави всичко за моментната печалба, без да създава основи за истински устойчиво бъдеще. Консуматорска култура на популярното невежество, която е отдалечена от духовното, но не в религиозния смисъл, а в истинския смисъл - вътрешния, в смисъла на човешкото съзнание и самосъзнание.

Съвременната култура се е превърнала в култура на дисхармония, на вътрешни и външни противоречия, на високи технологии и ниски нива на осъзнатост. Съвременната култура е достигнала до задънена улица и трябва да открием спешно нови пътища и нови начини на мислене, за да разчупим омагьосания кръг на днешната непълноценна система. image

В света днес липсва осъзнатостта, като културен стандарт.

Идеята за будната съзнателност липсва от културния ни модел. Така, както грамотността е превърната в културен стандарт на "развитите общества". Осъзнатостта - като по-висше състояние на ума под формата на по-задълбочено разбиране на нещата и отвъд-АЗ-ово възприятие на света като едно взаимосвързано цяло. Възприятие на света като едно взаимосвързано цяло, от което всички сме част и към което всеки един индивид трябва да бъде отговорен. Да бъдем отговорни едни към други и към общото ни бъдеще. Към общия ни дом - квартала, града, държавата, Земята. Будната съзнателност, която се намира над примитивното его-съзнание.

Понятия като "съзнателност", "осъзнатост", "себепознание" звучат някак архаично, като нещо, което е било модерно преди, но днес вече не е. Понятия като "вътрешно развитие" и "самоусъвършенстване" се възприемат като някакви хипарски идеи, като някакви "ню ейдж" въжделения, които нямат голям резон с баналната действителност. Представи породени от еснафско и други видове невежество на плиткия рационализъм.
Стигнали сме до там, че в света днес живеем с възприета форма на "Рационализъм", който е изпълнен с вътрешни противоречия.

Една едностранчива рационалност, в която вниманието е обърнато към външния свят, но игнорира реалностите на душевния свят на човека. Рационалност, която консумира нерационално. Рационалност, която всъщност само прикрива една дълбока вътрешна примитивност, в която се коренят крайния егоизъм, алчността, елитарността и огромната безотговорност към другите. Живеем в свят, в който войните се смятат за "рационални". В свят, в който крайните спекулации на финансовите пазари и ламтежа за непрестанно увеличаващи се печалби се смятат за "рационални". Свят, в който личните пристрастия и примитивни мотиватори оформят световната политика. Свят, в който хората все още се мразят и избиват едни други в името на своите богове и религии. Нима това наричаме "рационално"?

Старите религии вече не отговарят на новото време и създават социални сблъсъци и напрежение. Това, което трябва да осъзнаем е, че трябва да разберем религията и да я преосмислим, а не просто сляпо да я отхвърляме под формата на прост а-теизъм.
Духовността, в лицето на ритуала и по-късно религията, са културни "феномени", съпътстващи хората от най-дълбока древност. Човешката душа е била предмет на изследване още от първите хора в далечното минало на племенните общности. От най-далечното минало на човешкото съзнание, хората опитвали да вникнат в необозримите дълбини на умовете си. Да разгадаят мистерията на сънищата си, да проследят пътя на мислите си, появяващи се в ума сякаш имащи свой собствен живот. Да разгадаят мистерията на емоциите си, на които били подвластни. Тази саморефлексия и въпросите, които хората си задавали и чиито отговори търсили по вътрешно-интуитивните пътища на познанието са в основата на религиозната мисъл и мистичното творчество през времето и епохите. Религията е колективния продукт на човешкото душевно творчество през хиляди поколения още от дълбоката древност.

Ритуалността е заложена в човешката психика. Това е стремежа за връзка с онези невидими, нематериални аспекти на действителността, които хората преживявали, но не разбирали. В действителност, това, с което "осъществявали връзка" не се намирало навън, а вътре в тях самите. Тяхната собствена душевност. Когато човек се усамоти в молитва или медитация, в действителност не се обръща към нещо някъде там в небето, а към тази нуминозна същност вътре в нас самите. Усещането за мистичното, духовното и тази интимна взаимосвързаност на видимото и невидимото не идват от някъде другаде, а от душата на самия човек. Душата, която прелива в космоса, без да може да се очертаят точни граници. Граници, които в квантовите измерения дори изобщо не съществуват. Всъщност, Реалността е много по-удивителна, по-вдъхновяваща и по-невероятна отколкото която и да била религия.

Сатори, озарението и просветлението не идват отвън, а се осъществяват вътре в човешкото съзнание. Всички религии на този свят са колективен творчески плод на човешката душевност. Мистичното и религиозното извират от човешката психика. От несъзнаваното. Този вътрешен мрак, който е недостъпен по рождение и буди страхопочитание, защото е извън нашия контрол. Затова религията не е нещо дадено ни от някакво ревниво божество, страдащо от човешки недостатъци, в която трябва просто да вярваме пасивно, а е душевен плод на нас самите, който трябва да осмислим и разберем, така че да постигнем по-дълбоко познание за самите себе си. Архаичната религиозност днес възпрепятства развитието на човешкото съзнание и разделя хората.

Изходът от тази ситуация е осъзнаването. По-висшето разбиране и осъзнатостта, които не просто отхвърлят старото като нещо непотребно, а се помиряват с него и го използват като трамплин към по-висши нива на разбиране.

Вътрешното, което трябва да бъде осветлено и издигнато на по-високи нива на разбиране, за да може вътрешното да се изравни с външното и по този начин външното да стане като вътрешното и обратното. А именно, да изкачим следващото стъпало в еволюцията, което именно се намира вътре в нас, не навън. Еволюция от съвсем нов порядък. Мисловна революция, революция на съзнанието и на ума. Това е единствения път към културна еволюция. Полагането на нови парадигми, които да изместят старите пътища и да създадат основите за един нов свят. Нещо повече, един качествено нов етап в човешката история. 

Психологията и конкретно аналитичната психология е своеобразния модерен "западен" вариант на ученията за себепознание на източните култури. Себепознание, което е било основен призив на не един и два будни умове от миналото. Призив, който все още остава в страни от масовата култура. Това е така защото е по-лесно просто да се движиш по течението, да не противоречиш, да изпълняваш ритуалите и да изказваш общоприетите мнения, без много да се замисляш. Просто да си изживееш живота по пътя с най-малкото съпротивление. Така както правят безумно много хора на този свят.

Хората сме свикнали да мислим, че по дефиниция сме много извисени и изтънчени, нямащи нищо общо с другите животни от царството на бозайниците. Без да виждаме, колко сходно е поведението ни с животните, макар и просто по-усложнено. Основните инстинкти действат и в нас и предопределят поведението ни. Не само индивидуалното поведение, а дори фундаменталното устройство на "съвременните" ни общества. Колкото по-неосъзнат е един човек, толкова повече се движи от първични мотиватори. Първичността, която забелязваме навсякъде другаде, само не и в самите себе си.

image

Да живееш по-съзнателно означава да мислиш активно, да разсъждаваш, да анализираш, да се информираш, да задаваш въпроси. И да включиш и себе си в процеса на наблюдението. Упоритост в постигането, постоянство в търсенето и търпение - това са ключовете по пътя на знанието и развитието на личността. Резултатите не идват веднага, а с времето и постоянството.

"Да бъдеш наблюдаващия субект е само половината от процесa на познанието, другата половина е да бъдеш наблюдавания обект."
E. Edinger

За да може да бъде осъществен процесът на познание изобщо, са необходими два фактора - изследващ субект и обект на изследване. Когато ученият изследва атома, той или тя е изследващия субект, а атомът е обекта на изследване. Когато опознаваме света, в който живеем - света е обекта, а ние сме субекта. Когато изследваме себе си, ние сме и двете. Съзнанието, което наблюдава себе си и се моделира.

Човешката психика е като енигма, неразбираема абстракция за съвременния човек, именно, защото не знае как да борави с нея. Липсата на осъзнатост е причината първо да реагираме, а след това да се замисляме. Да се дразним, да се гневим, да повтаряме едни и същи грешки. Приемаме за нормално човек да нарани някой и след това да се извинява - след дъжд качулка и така непрестанно. В безконечните сериали и шоута по телевизията се въртят едни и същи стереотипи до умопомрачение, които докато забавляват, втълпяват и утвърждават модели на поведение, които средностатистическия човек с радост пасивно възприема. Стереотипите за мъжете и жените, например, според които е съвсем в реда на нещата една връзка да е изпъстрена със скъсвания и сдобрявания, обримчени в омагьосания кръг на непълноценните взаимоотношения. Стереотипи, в които липсва всякаква самокритичност, първосигнални и егоцентрични. 

Не бъди обикновен човек - импулсивен и егоцентричен.

Не робувай на заучени мисловни рамки и съждения. Стреми се към по-високи нива на осъзнатост. Когато психиката е изчистена от афекти и вътрешни противоречия, личността е балансирана и силна.

Вътрешната яснота и баланс, правят и тялото силно. Здравата психика живее в здраво тяло. Точно така, както, когато вътрешно страдаме, тялото ни също се разболява.

Как самопознанието те променя? Самонаблюдението има катализиращ ефект и създава движение, активност, порядък в безпорядъка, вътрешна творческа динамика. Изглажда неравностите и създава нови форми. Принципът на наблюдателя е и психологически, освен квантов. Именно, когато насочиш вниманието си, когато се замислиш, мислите започват да се групират, да се оформят, да се раждат изпод окото на ума ти. Колкото повече мислиш, толкова повече нови мисли създаваш и цели мисловни конструкти в ума си. Вътрешното развитие изисква практика, точно както развитието на всяко друго умение. Изисква отдаденост, желание, правилен стремеж. Мозъкът е като мускул - колкото повече го използваш, толкова по-добър става. А ако не го използваш - постепенно атрофира. Човек не трябва никога да престава да учи и да се развива. 

Моделирай себе си, изграждай се, мисли.

Себепознанието, като вътрешен процес на личностна трансформация не е лесен път, защото не е лесно да признаеш пред себе си своите слабости, своите грешки и несъвършенства. Трудно е дори да ги идентифицираш. Самоконтролът е изкуство, което само най-силните владеят. Началото е най-трудно. Така както най-тъмно е преди зората. Първите стъпки винаги изглеждат най-дълги за изминаване.

Тръгнеш ли по пътя, и успееш ли да се задържиш на него, постепенно ще го овладееш и ще стане част от теб. И ще можеш волево да моделираш ума си и да боравиш с фините нива на съзнанието си. Стремежът към осъзнаване и вътрешно развитие е нов начин на живот.

image Време е хората да получат колективно просветление за света и себе си, което да задейства културен прогрес в иновативни и смели посоки. Еволюция на човешките съзнания, която да залегне в основата на един нов свят, основан на нови правила, истинска рационалност и по-задълбочено разбиране. Един нов свят, основан на новото знание в сферата на науките и технологията. Свят, в който крайния егоизъм, алчността, стръмната йерархия, корупцията и безотговорността не се толерират. Свят основан на искреността, на хуманните ценности, на справедливостта, на децентрализирана демокрация и истински свободен пазар. Един смислен свят, в който хората живеят интелигентно в хармония едни с други и с цялата екосистема.

За да се случи това, трябва да тръгнем по нови пътища. По нови пътища с нови начини на мислене.
 

"Не е достатъчно да искаш - трябва да действаш! Не е достатъчно да можеш - трябва да правиш!"
Брус Лий

"Мързеливост и страхливост - това са двете главни причини, поради коитo голяма част от хората, с най-голяма радост, си остават пасивни и незрели за цял живот."
Имануел Кант
sapere aude!



Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39744400
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031