Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.01.2020 21:25 - Берсилия
Автор: ivonti10 Категория: История   
Прочетен: 3723 Коментари: 3 Гласове:
4

Последна промяна: 06.01.2020 08:01

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                                                                   БЕРСИЛИЯ

                                               Кавказката държава на българите

Според “Именника на българските владетели” началото на българската държава се свежда някъде около 150 година след христа. Това съвпада и с първите данни относно страната Берсилия/Бурджан. Ще разгледам периода от около 150 г до идването на “т.н Хуни” в Кавказ 375 година. Въпреки че тези същите хунни са част от Държавата Берсилия но след 370 г. започват да играят основна роля в държавното обединение. Това не пречи на иранските и арменските летописци да съобшават за бурждани чак до 14 век, като често “хуни” е равносилно на бурджани и наричани по късно Масгути което е и името на иранското старото среднозаиатско сарматско племе МАСАГЕТИ, които след VI  в. чак до XII в. вече се намирали в южен Кавказ и има сведения за тях. Относно българите се знае че са имали държава още II век преди новата ера но няма данни за каква точно държава. Имало е тракийска - еладска държава наречено Боспорско царство, но то дали е свързано с българите няма информация. След 390 г. територията на Берсилия започват да се отбелязва и като Хуника и Хуния от някой ранносредновековни автори. Първите сведения за Берсили датират от II век. Като много от хорнистите и летописците от Сасанидската империя, Византия и различните арабски държави ги свързват едновременно с Алани, Българи Хазари и ги наричат ситеетно ал-баршил, Барсалия. Бурджан, Барсалия. В своята „История на Армения“ съхрани фрагменти от по-ранен източник, принадлежащ към перото на сирийския историк от ІІІ век, „стареца“ Мар-Абас-Котин, който знаеше името на българите (берсил) и разказа за проникването отделни групи български имигранти в Кавказ. Първото от тези премествания той датира от времето на арменския цар Аршак, управлявал от 127 до 114. Преди новата ера. „В неговите дни - пише Мар-Абас-Котин -„ възникнаха големи неприятности във веригата на Голямия Кавказ в земята на българите, от които мнозина, разделили се, дойдоха на нашата земя и се заселиха дълго време в южната част на Ках, в плододаване и отглеждане на зърно. На няколко пъти споменава барсилите. Най-ранните доклади за тях са свързани с кампания в Армения между 193 и 213 година. По-специално той пише, че по времето на арменския цар Валаршак „тълпите хазари и барсили, обединени, преминали през портите на Чор, водени от техния цар Внасеп Сурхан, прекосили Кура и подложили Армения на грабеж и разруха“ . Следващият пасаж, в който се споменават Барсилите, е интересен с това, че е преработена история на Йосиф Флавий за борбата на арменския цар Трдат I с аланите (I в. Н. Е.). Хоренаци говори за друг Трдат III (287-332), който е бил свързан с "източния Хакан" , аланите са заменени от Барсили (Трдат III ги бие „на равнината на Гаргарази“).
По този начин посланията на Мовсес Хоренаци са потвърдени от по-ранен историк, който е Мар-Абас-Котин. Двамата говорят за масива от български племена, разположени на север от Кавказ, както и за отделни групи български имигранти в Кавказ.
Ценна информация за леопардите се съдържа и в Историята на Агван от албански историк от VII век Мовсес Каланкатуаци. По-специално той пише, че „Трдат, великият цар на Армения ... срещнал северните жители. Царят на басловите, който се биел с тях, хващайки храбрия Трдат за черупката, не можел да го победи, но бил разрязан наполовина ”(тези събития датират от началото на IV в.). Арабски географ Ибн Хордадбе (IX век ) споменава царството на Бурджан на територията на Кавказкия регион в контекста на събитията от III век . Изброявайки васалните царе, които основателят на Сасанидската династия Ардашир Папак.  Ибн Хордадбе споменава „Бурджан Шах”, Йемен (Яман Шах), Армения (Арманян Шах), Азербайджан (Азарбазкан Шах), Алания (Алан Шах), Кушан. (Кушан шах), и Туран (Туран шах) и други страни около Сасанидската империя. В „Арменска география“ на Анания Ширакаци, арменски математик и астроном от VII в., Четки са споменати два пъти. За първи път в изброяването на жителите на азиатската Сарматия Барсили се споменават до хазирите, храстите, апшегите (Апсилс) и Ахазес. За втори път се заговори за тях, че Барсилите заедно със своите стада намират убежище от „силните народи на хазирите и храстите“ на острова, който се намира между ръцете на река Итил. "Хазирите и храстите" идват тук за зимата и са разположени на двата бряга на реката. "Островът" на Барсилите се нарича "Грав" (което означава Черен).Ранното присъствие на български племена в Дагестан е доказано и от Захари Ритор, сирийски източник от VI век, който пише: „Българите със (техния) език живеят зад Каспийската порта, хората са езически и варварски; те имат градове и Алани, имат пет града. "Византийската историография свързва името на страната Берсилия с името Барсил. И така, в „Хронографията“ на Теофан Изповедник (ок. 760-818 г.) се казва, че „... от дълбините на Берзилия, първата Сарматия, великият хазарски народ излязъл и започнал да властва над цялата земя от другата страна, до Понтийско море“ . Паралелно място в Никифор (ок. 758-829) в „Бревиария”: „... великите хора от Хазар напуснаха дълбините на Берсилия”. Обобщение на информация от разглежданите писмени източници, касаещи ранната история на барсилите в Северен Кавказ, показва, че навлизането им в Северен Кавказ през първите векове пр.н.е. д. и през II - III век. п. д. наистина можеше да се случи. Информацията за тях е толкова убедителна, че дори бяха направени предложения за местния им произход. Поради тази причина локализацията на барсели в далечна северна страна, разположена на ръба на сарматското селище, не дава основание да се отрича самият факт на участието им в етнополитическия живот на Северен Кавказ. Досега изследователите бяха озадачени от въпросите: откъде са се появили Барсилите в Северен Кавказ от II в. Пр. Н. Е.? Преди новата ера. д. според първите векове от н.е. д. и къде точно могат да се заселят? Намирането на отговори на тези сложни въпроси доскоро беше трудно, тъй като изследователите имаха минимални данни от конфликтни писмени източници. Ситуацията се промени с началото на археологическите проучвания в Приморски Дагестан, което даде възможност да се запълни тази празнина. Известно е, че етнонимът Барсил има сложна история и се връща към дефиницията на една от групите скити в Херодот (IV, 20) - „царски”. В своята „География“ Страбон споменава в пресечката Борисфен и Истра страната на така наречените кралски сармати и угри, където отделно се отбелязва региона Василиев-Азиг. Диодор от Сицилия дори изглежда страната на Василий, разположена някъде в северната част на Европа, край бреговете, заобикалящи сушата на Океана, един от заливите на който, както знаете, е смятан за Каспийски. Във „Византийската история” на Никифор Грегор се казва за българите като за едно от скитските племена: „Сега ще обясня откъде получих името България. От другата страна и на север от Истра има държава, а през нея тече Волга, от която самите местни жители са били наричани българи, а в началото са скити ... Древните мъдреци са им давали различни имена: Омир ги нарича кимерийци, Херодот разнородни скити ... и скити - онези, които се заселили най-близо до древната скитска земя, запазили името си непроменено, защото те самите се наричат ​​скити, а земята, която ги храни, се нарича скитска “. Арабските източници Ибн-Русте (X век) и Хардиси (XI век) отбелязват, че българите са разделени на 3 секции: едната част е берсула, другата е есагел, а третата е българи.

image

Кратка хронология на държавата Барсилия/ Бурджан:  

* Около 150 г. основаване на Берсилия

* Около 200 г. арменският цар Валаршак II успява да отблъсне Берсилите и техните съюзници водени от цар Внасеп Сурхан на р. Кура.

* Около 230 г. по времето на Сасанидският шах Аршир Папакана, Берсилия е васална държава.

* По времето на Сасанидският шах Шапур I алани и барсили отново са победени.

* Около 300 г. арменският цар Трдат III велики успява да победи обединените сили на Берсили и хазари на равнината Гаргарази.

* Около 330 г. по времето Шапур II (309-380 г.) също се съобщава от историята на Албан на Мойсей Кагагатватци. Наред с българите, масгутите и хазарите вече живеят и хуните които често нахлуват в южен Кавказ.

* След 330 в Барсилия навлиза християнството.

* 357 г. Българите в Берсалия заедно с галените водени от техния владетел Грумбат/Хрумбат(Хонагур) като съюзници на Шапур II превземат византийската крепост Амида.

* 370 г. Хуни(савири), българи, масгути и хазари нанасят поражение на своите доскорошни съюзници и федерати аланите.

* 375 г. Хуните разбиват готите в северното черноморие.

 

Източници:

 

1. Моисей Хоренский. История Армении / Пер. Н.О. Эмина. М., 1893. С. 62.

2. Моисей Хоренский. Указ. соч. С. 134.

3. Моисей Хоренский. Там же. С. 157.

4. Гадло А.В. Этническая общность барсилы // Историческая этнография: традиции и современность. Л., 1983. С. 83.

5. Моисей Каганкатваци. История агван. СПб, 1861. С. 80.

6. Патканов К.П. Из нового списка «Географии», приписываемой Моисею Хоренскому // ЖМНП, 1883. Ч. CCXXVI. С. 27—30.

7. Пигулевская Н.В. Сирийские источники по истории народов СССР. М., 1941. С. 165.

8. Феофан. Хронография / Пер. И.С. Чичурова // Чичуров И.С. Византийские исторические сочинения: «Хронография» Феофана, «Бревиарий» Никифора. М., 1980. С. 61.

9. Никифор. Бревиарий / Пер. И.С. Чичурова // Чичуров И.С. Византийские исторические сочинения: «Хронография» Феофана, «Бревиарий» Никифора. М., 1980. С. 162.

10. Артамонов М.И. История хазар. С. 79—83; Новосельцев А.П. Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. С. 73; Фёдоров Я.А., Фёдоров Г.С. Ранние тюрки на северном Кавказе. М., 1978.

11. Артамонов М.И. Указ. соч. С. 131.

12. Страбон. География / Пер. В.В. Латышева // ВДИ. 1947. № 4. С. 280.

13. Диодор Сицилийский. Историческая библиотека / Пер. В.В. Латышева // ВДИ. 1947. № 4. С. 258.

14. Цит. по: Смирнов А.П. Волжские булгары. М., 1951. С. 10.

15. Хвольсон Д.А. Известия о хазарах, буртасах, болгарах, мадьярах, славянах и русских Ибн-Даста. СПб, 1869. С. 22.

16. Сейидов М.А. Заметки о гуннской мифологии // Советская тюркология, 1970. № 2. С. 172.

17. Давлетшин Г.М. Традиционные верования населения Волжской Булгарии как система // Языки, духовная культура и история тюрков: традиции и современность: Труды международной конференции в 3-х томах (июнь 9—13, 1992, г. Казань). М.: Инсан, 1997. Т.З. С. 317.

18. Гусейнов Г.-Р. А.-К. Брагунцы и барсилы // Вести КНКО (Кумыкское научно-культурное общество): Информационно-аналитический бюллетень. Вып. 1. Зима 2000. С. 14—15.

19. Абдушелишвили М.Г. Место антропологии в комплексе других наук при разработке проблем этногенеза // Междисциплинарные исследования культурогенеза и этногенеза армянского нагорья и сопредельных областей: Сборник докладов. Ереван, 1990. С. 8—9.

20. Куклина И.В. Этнография Скифии по данным письменных источников. Л., 1985. С. 192.

21. Молодин В.И. Археолого-этнографические комплексы Южного Алтая в контексте этнокультурной истории народов Евразии // Россия и Восток: археология и этническая история: Материалы IV международной конференции «Россия и Восток: проблемы взаимодействия». Омск, 1997. С. 7.

22. Воевода М.И., Ситникова В.В., Чикишева Т.А., Ромащенко А.Г., Полосьмак Н.В., Молодин В.И., Деревянко А.П., Шумный В.К. Молекулярно-генетический анализ митохондриальной ДНК представителей па-зырыкской культуры Горного Алтая (IV—II вв. до н. э.) // Доклады Академии наук. 1998. Т. 358. № 4. С. 564—566.

23. Молодин В.И., Ромащенко А.Г., Воевода М.И., Ситникова В.В., Чикишева В.А. Палеогенетический анализ генофонда населения Сибири // Интеграционная программа фундаментальных исследований. Новосибирск: Издательство Сибирского отделения РАН, 1998. С. 311.

24. Магомедов М.Г. Хазары на Кавказе. Махачкала, 1994. С. 29.

25. Аристов Н.А. Заметки об этническом составе тюркских племен и сведения об их численности // Живая старина. Вып. I11—IV, год шестой. СПб, 1896. С. 400.

26. Эйхвальд Э.Н. О древнейших обиталищах племен (славянских, турецких и монгольских) в южной России по Геродоту // Библиотека для чтения. Кн. 27. СПб, 1838. С. 57—60.

27. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона. Т. 30, полутом 59. 1900.

28. Латышев В.В. Об истории и государственном устройстве города Ольвии. СПб, 1887. С. 18—19.

29. Граков Б.Н., Мелюкова А.И. Об этнических и культурных отличиях в степных и лесостепных областях европейской части СССР в скифское время // Вопросы скифо-сарматской археологии. Л., 1952. С. 50—51.

30. Иловайский Д.И. Розыскания о начале Руси. М., 1882. С. 171.

31. Мизиев И.М. Шаги к истокам этнической истории Центрального Кавказа. Нальчик, 1986. С. 55.

32. Кадыраджиев К.С. Проблема сравнительно-исторического изучения кумыкского и тюркского языков. Махачкала, 1998. С. 350.

33. Гаджиев М.Г., Давудов О. М, Шихсаидов А Р. История Дагестана. Махачкала: Изд-во. ДНЦ РАН, 1996. С. 104.

34. Атаев Д.М. Нагорный Дагестан в раннем средневековье. Махачкала, 1963. С. 239.

35. Малачиханов Б.К. К вопросу о хазарском Семендере (Материалы по истории Нагорного Дагестана) // УЗ ИИЯЛ. Махачкала, 1965. Т. 14. С. 187.

36. Гаджиев М.Г., Давудов О.М., Шихсаидов А.Р. Указ. соч. С. 105.

37. Давудов О.М. Историко-культурные и этнические контакты племен Дагестана и степных кочевников в эпоху поздней бронзы — раннего железа // Кавказ и степной мир в древности и средние века: Материалы международной конференции. Махачкала, 1999. С. 6—7.

38. Абакаров А.И., Давудов О.М. Археологическая карта Дагестана. М., 1993. С. 69.

39. Смирнов К.Ф. Сарматы и утверждение их политического господства в Скифии. М., 1984. С. 118.

40. Жебелев С.А. Северное Причерноморье. М.—Л., 1955. С. 86.

41. Гаджиев М.С. Между Европой и Азией. Махачкала, 1997. С. 75.

42. Атаев Д.М., Магомедов М.Г. Андрейаульское городище // Древности Дагестана. Махачкала, 1974. С. 122.

43. Атаев Д.М., Магомедов М.Г. Там же. С. 122.

44. Атаев Д.М., Магомедов М.Г. Там же. С. 125—127.

45. Атаев Д.М., Абакаров А.И., Магомедов М.Г., Маммаев М.М. Раскопки Андрейаульского городища // Сб. АО 1967. М., 1968. С. 93—94.

46. Федоров Я.А., Федоров Г.С. Прикаспийский Дагестан в первые века н. э. // УЗ ИИЯЛ Т. XIX. Махачкала, 1969. С. 168—188.

47. Плетнева С.А. От кочевий к городам. С. 188.

48. Федоров Я.А., Федоров Г.С. К вопросу о южной границе Хазарии // Вестник МГУ, 1970. № 3. С. 86.

49. Атаев Д.М., Абакаров А И, Магомедов М.Г., Маммаев М.М. Раскопки Андрейаульского городища. С. 93—94.

50. Магомедов М.Г. Хазары на Кавказе. С. 35.

51. Абрамова М.П. Катакомбные и склеповые сооружения Юго-Восточной Европы // Труды ГИМ Вып. 54. М., 1982. С. 12—13.

52. Богданова Н.А Погребальный обряд позднескифского населения в Крыму // Тр. ГИМ Вып. 54. М., 1982. С. 35.

53. Федоров Г.С. Северный Кавказ в раннем средневековье (историко-археологические очерки): Автореф. дис. канд. ист. наук. М., 1970.

54. Ковалевская В.Б. Северокавказские древности // Археология СССР. Степи Евразии в эпоху средневековья: Археология СССР. М., 1981. С. 95—97.

55. Плетнева С.А. Хазары. М., 1982. С. 28.

56. Абрамова М.П. Катакомбные и склеповые сооружения Юго-Восточной Европы // Археологические исследования на юге Восточной Европы. М., 1982. С. 17.

57. Мошкова М.Г. К вопросу о катакомбных погребальных сооружениях как специфическом этническом определителе // История и культура сарматов. Саратов, 1983. С. 25.

58. Виноградов. В.Б. Сарматы Северо-Восточного Кавказа. Грозный, 1963. С. 105—106.

59. Кузнецов В.А. Очерки истории алан. Орджоникидзе, 1984. С. 145.

60. Котович В.Г. Об этнической принадлежности раннесредневековых погребальных захоронений Приморского Дагестана // Пятые «Крупновские чтения» по археологии Кавказа: Тез. докл. Махачкала, 1975. С. 98.

61. Магомедов М.Г. Образование Хазарского каганата. С. 90—91.

62. Гмыря Л.Б. Столовая керамика Андрейаульского городища (типология и стратиграфия) // Средневековые древности евразийских степей. М., 1980. С. 128, 131.

63. Гаджиев М.С. Между Европой и Азией. С. 75.

64. Абрамова М.П. Особенности культуры населения Дагестана в албано-сарматскую эпоху // СА 1987. № 4. С. 72.

65. Магомедов М.Г. Ранние кочевники в Прикаспии // XV «Крупновские чтения» по археологии Северного Кавказа: Тезисы докл. Махачкала, 1988. С. 31—32.

66. Гумилев Л.Н. Древние тюрки. М., 1967. С. 160—163.

67. Цит. по кн.: Садыки М.А. Древняя история лезгин и античные письменные источники. М., 1996. С. 63.

68. Цит. по кн.: Садыки М.А. Древняя история лезгин и античные письменные источники. М., 1996. С. 78.

69. Цит. по кн.: Садыки М.А. Там же. С. 78.

70. Цит. по кн.: Садыки М.А. Там же. С. 70.

71. Цит. по кн.: Садыки М.А. Там же. С. 80.

72. Цит. по кн.: Садыки М.А. Там же. С. 78.

73. Бакиханов А.-К.-А. Гюлистан-и Ирам / Под редакцией З.М. Буниятова. Баку, 1991. С. 35.

74. Археологи-подводники подняли со дня Каспия эфес тяжелого меча, трехтысячелетней давности, более двадцати якорей, жернов, посуду, видели много очагов гончарных печей, обломки толстостенных сфероконических сосудов и др. Специалисты относят город, оказавшийся под водой Каспия, лишь к эпохе средневековья. Обнаруженная же рукоятка меча, выкованного в VIII—VII вв. до. н. э., вызвала новые предположения историков о более почтенном возрасте «Каспийской Атлантиды».

75. Бакиханов А.-К.-А. Указ. соч. С. 34—36.

76. Английские путешественники в Московском государстве в XVI веке. Москва: ОГИЗ, 1937. С. 306.

77. Цит. по: Берг Л.С. Уровень Каспийского моря за историческое время / Проблемы физической географии. М.: Издательство АН СССР, 1934. С. 21.

78. Цит. по: Аполлов Б.А. Каспийское море и его бассейн. М.: Изд-во АН СССР, 1956. Т. 15. С. 28.

79. Керимов Н.К. Путешествия Бакуви. М.: Мысль, 1982. С. 92.

80. Русский прозаический фольклор в Дагестане и на Северном Кавказе; В записях 1972—1975 годов / Публ., вступительная статья и комментарии В.С. Кирюхина. Махачкала, 1980. С. 169, 174.

81. Бутаев А.М. Каспий: загадки уровня. Махачкала, 1998. С. 20—23.

82. ENCYCLOPEDIA IRANICA. VOLUME V. Fascicle 1, 1990. Mazda Publishers Costa Mesa. California, 92626. U.S.A. Page 48—50.

83. Котович В.Г. О процессе урбанизации в древнем Дагестане // Древние и средневековые археологические памятники Дагестана. Махачкала, 1980. С. 86.

84. Гаджиев М.С. Древний город Дагестана (Опыт историко-топографического и социально-экономического анализа): Дисс. докт. ист. наук. Махачкала, 1999 (рукопись). С. 85.

85. Гидрометеорология и гидрохимия морей. Том VI. Каспийское море. Вып. 1. Гидрометеорологические условия. СПб: Гидрометеоиздат, 1992. С. 41; Варущенко С.И., Варущенко А.Н., Клиге Р.К. Изменение режима Каспийского моря и бессточных водоемов в палеовремени. М., 1987. С. 68.

86. Магомедов М.Г., Каспаров С.А., Тупик Н.В. Каспийская Атлантида // Научная мысль Кавказа. Ростов-Дон, 1997. № 4. С. 51—59.

87. Котович В.Г. О процессе урбанизации в древнем Дагестане. С. 86.

88. Котович В.Г. Там же. С. 86.

89. Муравьёв С.Н. Пять античных свидетельств в пользу «Птолемеевской» трансгрессии Каспия // Древнейшие государства на территории СССР. М., 1986. С. 235—238.

90. Абрамова М.П. Центральное Предкавказье в сарматское время (III в. до н.э. — IV в. н.э.). М., 1993.

91. Гусейнов Г.-Р. А.-К. Брагунцы и барсилы. С. 14—15.

92. Гусейнов Г.-Р. А.-К. Там же. С. 17.

93. Русско-дагестанские отношения XVII — пер. чет. XVIII веков. Махачкала, 1958. С. 178—199.

94. Ханмагомедов Х.Л. Булгарская и гуннская топонимия Юго-Восточного Дагестана // Дагестан в эпоху Великого переселения народов (этногенетические исследования). Махачкала, 1998. С. 166.

95. А. Казиханов. - Берсили в Прикаспии.
 




Гласувай:
4



1. dobrodan - Благодарим за труда, но доста скромно е написано :),
06.01.2020 10:37
малко подсказка с Ваше позволение: барсили - Барселона - Марсилия... имаше и още.
Барсил - барс иле... Един от старите български народи. Да, те са в голямата си част бурджаните. А нашата България е Кара/Западен Бурджан.
Боспорското царство е наричано Бершуд. Кара-Бершуд пък е Придунавска Украйна. Руснаците си имат Переяславл, ние имаме Преслав и Малък Преславец (който има много интересна история впрочем).
Такива работи.
цитирай
2. barin - Здравей, Иво. Научих от темата д...
11.01.2020 22:09
Здравей, Иво. Научих от темата доста нови неща. Такива подробни сведения за Берсилия не бях срещал досега.
Поздрави!
цитирай
3. ivonti10 - Благодаря.
12.01.2020 17:54
barin написа:
Здравей, Иво. Научих от темата доста нови неща. Такива подробни сведения за Берсилия не бях срещал досега.
Поздрави!

Ти си един от малкото в този блог които разбира от история а не си фантазира. Най големия изследователи на българската история и култура в Кавказ са дагестанци но са и много неизгодни за сегашната политкоректна история. Сега са модерни "историци" като Ценов и неговата Троя на Вардар. Пл. Цветков и неговата теза че българите произлезли от циганите и Я. Гочев че България съществува от 1918 г. Това сага се набива по всички медии и никои нищо няма да каже за "Древнее болгарское царство на Кавказе" от проф. Мурад Гаджиевич Магомедов книга от 2005 г. общо 150 стр.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: ivonti10
Категория: История
Прочетен: 234623
Постинги: 27
Коментари: 67
Гласове: 269
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031