Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07 18:39 - БЪЛГАРСКИ ФАШИЗЪМ
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 74 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 11.07 18:39


 Откъс  от книгата  „Български фашизъм”  на Кирил Апостолов (Китодар), издателство Славина, 2004 г.

„В България нямаше фашизъм… Нямаше и въоръжена антифашистка борба…“

Какво кощунство! Какъв цинизъм спрямо най-светлите иде­али в 1300-годишната ни история, към най-безкористната са­можертва на едно поколение в името на целостта и щастието на нацията ни.

Всъщност, виновниците за националната ни трагедия от 1941 до 1944 година се надяват да забравим отговорността им. Нещо по-страшно – истинските убийци ни се представят за „спасители“ на жертвите и за „жертви на комунистическия терор“, на които се издигат паметници. В същото време бой­ците от безпрецедентната въоръжена антифашистка борба се представят като „бандити“, „разбойници“ и „кокошкари“. С чу­довищно омерзение и пред очите на световната демократична общественост, в това число и на довчерашните ни съюзници от антихитлеристката коалиция, те разрушават паметници­те и паметните плочи на хиляди избити антифашисти. Не по­щадиха паметта и на умъртвените в хитлеристките лагери на смъртта…

Но истината за кървавата защита на националните ни ин­тереси е като безсмъртния дух, който никой с никакви средст­ва не може да погребе!

Тъй като в случая става дума за чудовищното явление на чо­вечеството – фашизма, чиито отровни плодове не отминаха и България, окачвайки черния креп на хиляди вратници, изниква ос­нователния въпрос, имаше ли фашизъм в България и въоръжена антифашистка борба и при какви обстоятелства се появиха те?

Ето въпросите, на които трябва да отговорим не пред фал­шификаторите на историята ни, не и пред обременените им потомци, а пред подрастващото поколение, освободено от бре­мето на политическите предразсъдъци.

* * *

За никого не е тайна, а най-малкото за науката, че зародишът на фашизма като чудовищно политическо явление е в утробата на господ­стващите слоеве в класово-антагонистичните общества. През 1919 г. той проби като цирей утробата на най-хищната финансово-капиталистическа олигархия, в това число и в българската. И то в отговор на побе­дилата Октомврийска социалистическа революция и освобождаването на част от човечеството от капиталистическия гнет.

24 години капитализмът кърми фашизма с милиарди долара, въоръ­жи го с най-модерно оръжие, за да унищожи един ден люлката на про­летарската революция, а с нея и всяка революционна съпротива на ограбения и потиснат световен пролетариат!

Слушайки днешните чудовищни характеристики на комунизма, нека да се върнем към близката ни история и си припомним за истинските виновници за непоправимите национални катастрофи.

С няколко лаконични данни ще се опитам да припомня какво бре­ме остави историята на майчица България през катастрофалните 1912 – 1918 години.

Водени бяха три опустошителни войни с две национални катастрофи.

Избити бяха над 150 000 войници, други 250 000 бяха тежко ране­ни, десетки хиляди останаха инвалиди за цял живот.

На англофренските войски в деня на примирието бяха предадени 200 000 заложници. От тях мнозина не се завърнаха по домовете си.

Над 450 000 бежанци бяха прокудени от Тракия, Добруджа и Маке­дония. Откъснатите области надхвърлят половината от националната ни територия. Населението ни намаля с над 400 000 души. Народът ни беше натоварен с тежки и непосилни репарационни задължения…

От посочените данни не е трудно да се разбере, че трагичните ни рани се стовариха върху плещите на българина, въпреки протестите и борбите на тесни социалисти и земеделци против авантюристичната политика на управляващата дворцова клика. Същевременно, не е труд­но да се разбере, че през този 6-годишен период в България нямаше фашизъм. Но в утробата на управляващата върхушка зрееше зародишът на монархофашизма. Раждането му стана през 1922 г. и още не поник­нали зъбките му, през юни и септември 1923 г. той взе първите някол­ко хиляди жертви!

Монархофашисткият терор не спря чак до 9 септември 1944 г. Той отне живота на Александър Стамболийски, на десетки министри, на стотици интелектуалци и десетки хиляди честни и невинни българи. Той не се спря да окачи на въжето и видния български антифашист Йордан Лютибродски, който преди да увисне на бесилото завеща на поколени­ята ни най-свещения, но трудно изпълним девиз: „По-добре мъртъв, но жив за своята класа, отколкото жив, но вонящ политически труп!“

През годините на въоръжената антифашистка борба, на завещани­ето откликнаха хиляди младежи и девойки, които въпреки обещаните награди от 50 000 до 300 000 лева на убийците им за всяка обрулена антифашистка глава, поеха смело пътя на борбата и оставиха костите си по бойните полета!

Ако господа „демократите“ имат капчица съвест, могат ли да оце­нят силата и чистотата на младежкия идеализъм, обречен най-безкористно пред  олтара на Отечеството ни.

* * *

А сега да се върнем към фактите от въоръжената антифашистка борба – лаконични, но сурови и безпощадни към фалшификаторите!

Наследило бремето от 9-то юнския фашистки преврат през 1923 г., на 1 март 1941 г. Дворцовото правителство подписа във Виена Про­токол за включването на България към Тристранния хитлеристки пакт. Месеци по-късно, то обяви „символична война“ на Англия и Америка и допусна територията ни да бъде използвана от хитлеристките войски за нападение на Гърция и Югославия!

На 24 юни 1941 г. ЦК на БКП обяви курс на въоръжена борба срещу хитлеристките окупатори.

През 1941 г. са създадени първите партизански чети в Разлошко, Дупнишко, Габровско, Баташко и Средногорието, които при наличието на непокътнат административен, армейски, полицейски и жандармерийски апарат и с подкрепата на наличните немски части, трябваше да поведат сурова и неравна борба.

Тук искам да попитам господа „съдиите“, могат ли да посочат друга съюзна страна на Хитлер, която при същите условия е разгърнала така­ва мащабна антифашистка борба, каквато бе проведена в България?!

През лятото на 1941 г. са създадени първите нелегални бойни гру­пи в София, Варна, Русе и др. за провеждане на саботажни, наказател­ни и снабдителни акции, фактически те положиха основите на Въоръ­жената антифашистка борба, давайки многобройни свидни жертви.

В отговор на акциите и след подло предателство на агент-провокатори, правителството разкри нелегални членове на ЦК на БКП, осъди ги на смърт и ги разстреля. Разстреляха и първия генерал – Владимир Заимов.

Създадени са и първите концлагери и черните роти, през които минаха без съд и присъди 37 000 души антифашисти!

На 17 юли 1942 г. радио „Христо Ботев“ провъзгласи Програмата на ОФ, ангажирайки усилията на всички антифашистки сили и направ­ляващи бъдещата им дейност.

На 3 март 1943 г. със съгласието на цар Борис III и с участието на окупационната администрация, от Тракия и Македония бяха изселени първите 11 343 български евреи в хитлеристките лагери на смъртта. Подготовката на втората партида от обещаните 20 000 евреи от окупи­раните територии и 6 000 „болшевишко-комунистически елементи“ от вътрешността на страната, взриви политическата обстановка и подло­жи на сурови изпитания монархофашистката върхушка.

През април 1943 г. под ръководството на ЦК на БКП бяха положе­ни основите на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), страната бе разделена на 12 въстанически оперативни зони. По тоя начин бе осигурено мащабното разгръщане на бойните действия по ме­ста. За целта бе създаден и Главен щаб на НОВА.

Партизанските отряди масово нападаха общините, изгаряйки до­кументите на непосилните данъци, глоби и наказателни актове, унищо­жаваха складове и мандри, обслужващи хитлеристки и полицейски сътрудници. Събираха храни, оръжие и пари за нуждите на въоръжена­та борба и т.н.

НОВА разпространи над 500 вида позиви, инструкции, нелегални вестници, обръщения и други печатни материали, регламентиращи на­соките на антифашистката борба.

В огромната част от градовете и селата се създадоха нелегални ОФ комитети и организации с участието на членове на БКП, БЗНС, БСДП, „Звено“ и безпартийни.

Формираха се 9 войнишки партизански батальони. В това число войнишкия партизански батальон „Хр.Ботев“, Интернационалния вой­нишки батальон, Трета народоосвободителна партизанска бригада „Ге­орги Димитров“ със 736 души бойци, войнишкия партизански батальон „Димитър Благоев“ с 350 бойци, войнишкия партизански батальон „Ва­сил Петлешков“, войнишкия партизански отряд „Васил Левски“, вой­нишкия партизански батальон „Васил Коларов“, войнишкия партизан­ски батальон „Петко Напетов“ със 120 бойци и т.н. При това, батальони­те се формират с участието на войниците, подофицерите и офицерите. Те се присъединяват към партизаните с оръжието си. Така, интернаци­оналният войнишки батальон разполага с 400 пушки, 300 автомата, 71 леки картечници, 50 пистолета, 2 200 бомби, едно 45-милиметрово оръ­дие и т.н. Броят на военостлужещите, преминали на страната на пар­тизаните надхвърля 2 200 души!

За координиране действията на антифашистката борба със съюз­ническите сили, към ГЩ на НОВА бяха делегирани английските майори Дейвис и Томпсън, които през май 1944 г. загинаха в състава на Първа и Втора Софийски партизански бригади в похода им към вътрешността на страната.

Изплашено от мащабите на партизанските акции, през зимата и пролетта на 1944 г. правителството хвърли срещу партизанските сили 100-хилядна армия, 60-хилядна жандармерия и още толкова сили на полицията и обществената безопасност, общия брой на които надхвърля­ше 400 000 души!

Паралелно с ангажирането на армията и полицията, Народното събрание прие Параграф 36 към Държавния бюджет, разрешаващ из­плащането на награди от 50 000 до 300 000 лева (на убийците) за всяка антифашистка глава! За част от избитите бяха изплатени над 60 милиона лева – събрани под формата на данъци, в това число и от родителите на избитите антифашисти!

С приемането на този параграф, монархофашистите отредиха най-челното и най-позорното място на България сред хитлеристките съюзници.

На 30 март 1944 г. ескадрила от 120 англоамерикански бомбарди­ровача изсипаха бомбите си над София, унищожавайки хиляди къщи, убивайки 1 347 и ранявайки 1 743 души. По този повод, Георги Димитров се обръща с молба към Сталин да се помоли на съюзниците да прекра­тят бомбардировките над България и столицата. Молбата му е приета и повече бомбардировки над София не се нанасят!

Само за този жест на Георги Димитров, столичани би трябвало не само да не сквернят и разрушават Мавзолея му, а да го съхранят като най-ценна реликва!

Въпреки отчаяните усилия на правителството и под въздействието на настъпателните операции на Червената армия и Съюзническите вой­ски, към края на август 1944 г. в страната действаха: 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади и 37 партизански отряди и чети, набро­яващи около 30 000 души с бойните групи, които изпълняваха част от бойните акции, и над 200000 ятаци, снабдители, помагачи, разузнавачи и други участници! В борбата се бяха включили българи, евреи, турци, цигани, избягали от плен съветски военнопленници и други.

На  5 септември 1944 г. СССР обяви война на монархофашисткото правителство, а на 7 септември техни войски прекосиха Дунав при Русе и Силистра.

От 6-ти до 9-ти септември с. г. партизанските отряди освободиха над 170 селища в различни краища на страната и зад граница, където действаха съвместно с македонски и сръбски бойни части.

От 6-ти до 8-ми септември, под ръководството на ОФ комитети бяха освободени политзатворниците от фашистките затвори. В някои от акции­те паднаха и поредните антифашистки жертви.

В София, Пловдив, Перник и други градове бяха проведени трам­вайни, миньорски и други антиправителствени стачки и демонстрации, окървавени от фашистката власт.

В резултат на мащабната дейност на Оф комитетите сред войска­та, при превземането на властта на 9 септември 1944 г. под ръководст­вото на ГЩ на НОВА най-активно участваха офицери с подразделенията си от Прожекторната група на Столичната противовъздушна отбрана и някои батареи от същата част, Пионерно-щурмовата дружина от I инже­нерен полк, Учебната рота от Военното училище, Инженерно-щурмовата дружина към Главното командване, Противовъздушната батарея към Главното командване и части от бронирания полк. Участваха и партиза­ни от най-близките бойни единици!

На 9-ти септември 1944 г. новият министър-председател Кимон Георгиев прочете по радиото Прокламация за създаването на народнодемократичното правителство на ОФ, в състава на което влязоха кому­нисти, сдружени земеделци, от политическия клуб „Звено“, от БСДП и някои неутрални.

Една от първите задачи на новото правителство бе да скъса Трис­транния пакт и да обяви война на хитлеристка Германия.

Равносметката от тригодишната въоръжена антифашистка борба е красноречива и убийствена за клеветниците и фалшификаторите на най- новата ни история. Ето и някои от резултатите:

Царският режим води ожесточена борба срещу оная част от наро­да ни, която се обяви решително срещу съюза с Хитлеристка Германия.

В тази война 29 480 души антифашисти бяха избити от монархофа­шистите. Синовете на част от убийците днес отричат съществуването на въоръжената антифашистка борба.

64 345 души антифашисти минаха през полицейската стърга, някои от които оставиха костите си в полицейските карцери, а други „без­следно изчезнаха“.

Поискани са 12 461 смъртни присъди „В името на Н.В. цар Борис III“. От тях са утвърден и изпълнени 1 570. И в тоя случай, цар Борис III се прослави като най-демоничния сред европейските царе и монарси!

12 870 антифашисти излежаваха присъдите си в 12 политически за­твора. От тях някои бяха разстреляни там, а други обесени.

2139 антифашистки къщи бяха опожарени, а жителите им – интер­нирани.

37 875 души минаха през концлагерите и черните роти без съд и присъди. Сред тях – 650 жени и над 1 000 деца.

31 600 души от яташки и партизански семейства бяха интернирани в различните краища на страната.

Замествайки хитлеристките войски в Гърция и Югославия, окупа­ционните корпуси водиха ожесточени сражения срещу тяхната антихитлеристка съпротива и мирното им население, нанасяйки морални и по­литически щети с тежки последици за страната ни.

Искаме да попитаме предишните Президент и Премиер на Репуб­ликата, както и другите управници от синята върхушка:

Запознавайки се с горните факти, не се ли смущавате, че нацио­налните ни интереси на Парижката мирна конференция бяха защитава­ни от избитите антифашисти т.е. от „бандитите“, „кокошкарите“ и „раз­бойниците“, за каквито ни провъзгласихте от трибуната на Народното събрание през 1998 г., от убитите 32 000 фронтоваци, а не от вашите „демократични“ бащи и деди, които тикнаха България в хитлеристките прегръдки и я изправиха като подсъдима в Париж?!

И един въпрос към днешните управници. И вие ли считате, че въоръ­жената антифашистка борба е имала кокошкарски, разбойнически и бандитски характер?! Ако не, какво ви пречи да признаете участниците  й като основоположници на Отечествената война и отдадете дължимото им внимание?!

Как преценявате вандалската разруха на паметниците и паметни­те плочи на избитите антифашисти, при положение, че нямат нищо общо с извращенията на тоталитаризма?

Сега, в името на историческата справедливост, искам да раз­кажа за майките на избитите антифашисти, както и за майките на техните палачи. Без тях не можем да си представим съществуване­то на човешкия живот. Те го създават, те оформят характера на всеки индивид. Те възпитават децата си в любов към хората. В край­на сметка, те съхраняват в себе си най-възвишените ценности на живота, щедро завещани ни от природата!

Кой е по-съпричастен от майките към съдбата на своите деца ?




Гласувай:
3
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 13602155
Постинги: 16790
Коментари: 9110
Гласове: 67274
Архив
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031