2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
Прочетен: 383 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.07.2019 18:39
„В България нямаше фашизъм… Нямаше и въоръжена антифашистка борба…“
Какво кощунство! Какъв цинизъм спрямо най-светлите идеали в 1300-годишната ни история, към най-безкористната саможертва на едно поколение в името на целостта и щастието на нацията ни.
Всъщност, виновниците за националната ни трагедия от 1941 до 1944 година се надяват да забравим отговорността им. Нещо по-страшно – истинските убийци ни се представят за „спасители“ на жертвите и за „жертви на комунистическия терор“, на които се издигат паметници. В същото време бойците от безпрецедентната въоръжена антифашистка борба се представят като „бандити“, „разбойници“ и „кокошкари“. С чудовищно омерзение и пред очите на световната демократична общественост, в това число и на довчерашните ни съюзници от антихитлеристката коалиция, те разрушават паметниците и паметните плочи на хиляди избити антифашисти. Не пощадиха паметта и на умъртвените в хитлеристките лагери на смъртта…
Но истината за кървавата защита на националните ни интереси е като безсмъртния дух, който никой с никакви средства не може да погребе!
Тъй като в случая става дума за чудовищното явление на човечеството – фашизма, чиито отровни плодове не отминаха и България, окачвайки черния креп на хиляди вратници, изниква основателния въпрос, имаше ли фашизъм в България и въоръжена антифашистка борба и при какви обстоятелства се появиха те?
Ето въпросите, на които трябва да отговорим не пред фалшификаторите на историята ни, не и пред обременените им потомци, а пред подрастващото поколение, освободено от бремето на политическите предразсъдъци.
* * *
За никого не е тайна, а най-малкото за науката, че зародишът на фашизма като чудовищно политическо явление е в утробата на господстващите слоеве в класово-антагонистичните общества. През 1919 г. той проби като цирей утробата на най-хищната финансово-капиталистическа олигархия, в това число и в българската. И то в отговор на победилата Октомврийска социалистическа революция и освобождаването на част от човечеството от капиталистическия гнет.
24 години капитализмът кърми фашизма с милиарди долара, въоръжи го с най-модерно оръжие, за да унищожи един ден люлката на пролетарската революция, а с нея и всяка революционна съпротива на ограбения и потиснат световен пролетариат!
Слушайки днешните чудовищни характеристики на комунизма, нека да се върнем към близката ни история и си припомним за истинските виновници за непоправимите национални катастрофи.
С няколко лаконични данни ще се опитам да припомня какво бреме остави историята на майчица България през катастрофалните 1912 – 1918 години.
Водени бяха три опустошителни войни с две национални катастрофи.
Избити бяха над 150 000 войници, други 250 000 бяха тежко ранени, десетки хиляди останаха инвалиди за цял живот.
На англофренските войски в деня на примирието бяха предадени 200 000 заложници. От тях мнозина не се завърнаха по домовете си.
Над 450 000 бежанци бяха прокудени от Тракия, Добруджа и Македония. Откъснатите области надхвърлят половината от националната ни територия. Населението ни намаля с над 400 000 души. Народът ни беше натоварен с тежки и непосилни репарационни задължения…
От посочените данни не е трудно да се разбере, че трагичните ни рани се стовариха върху плещите на българина, въпреки протестите и борбите на тесни социалисти и земеделци против авантюристичната политика на управляващата дворцова клика. Същевременно, не е трудно да се разбере, че през този 6-годишен период в България нямаше фашизъм. Но в утробата на управляващата върхушка зрееше зародишът на монархофашизма. Раждането му стана през 1922 г. и още не поникнали зъбките му, през юни и септември 1923 г. той взе първите няколко хиляди жертви!
Монархофашисткият терор не спря чак до 9 септември 1944 г. Той отне живота на Александър Стамболийски, на десетки министри, на стотици интелектуалци и десетки хиляди честни и невинни българи. Той не се спря да окачи на въжето и видния български антифашист Йордан Лютибродски, който преди да увисне на бесилото завеща на поколенията ни най-свещения, но трудно изпълним девиз: „По-добре мъртъв, но жив за своята класа, отколкото жив, но вонящ политически труп!“
През годините на въоръжената антифашистка борба, на завещанието откликнаха хиляди младежи и девойки, които въпреки обещаните награди от 50 000 до 300 000 лева на убийците им за всяка обрулена антифашистка глава, поеха смело пътя на борбата и оставиха костите си по бойните полета!
Ако господа „демократите“ имат капчица съвест, могат ли да оценят силата и чистотата на младежкия идеализъм, обречен най-безкористно пред олтара на Отечеството ни.
* * *
А сега да се върнем към фактите от въоръжената антифашистка борба – лаконични, но сурови и безпощадни към фалшификаторите!
Наследило бремето от 9-то юнския фашистки преврат през 1923 г., на 1 март 1941 г. Дворцовото правителство подписа във Виена Протокол за включването на България към Тристранния хитлеристки пакт. Месеци по-късно, то обяви „символична война“ на Англия и Америка и допусна територията ни да бъде използвана от хитлеристките войски за нападение на Гърция и Югославия!
На 24 юни 1941 г. ЦК на БКП обяви курс на въоръжена борба срещу хитлеристките окупатори.
През 1941 г. са създадени първите партизански чети в Разлошко, Дупнишко, Габровско, Баташко и Средногорието, които при наличието на непокътнат административен, армейски, полицейски и жандармерийски апарат и с подкрепата на наличните немски части, трябваше да поведат сурова и неравна борба.
Тук искам да попитам господа „съдиите“, могат ли да посочат друга съюзна страна на Хитлер, която при същите условия е разгърнала такава мащабна антифашистка борба, каквато бе проведена в България?!
През лятото на 1941 г. са създадени първите нелегални бойни групи в София, Варна, Русе и др. за провеждане на саботажни, наказателни и снабдителни акции, фактически те положиха основите на Въоръжената антифашистка борба, давайки многобройни свидни жертви.
В отговор на акциите и след подло предателство на агент-провокатори, правителството разкри нелегални членове на ЦК на БКП, осъди ги на смърт и ги разстреля. Разстреляха и първия генерал – Владимир Заимов.
Създадени са и първите концлагери и черните роти, през които минаха без съд и присъди 37 000 души антифашисти!
На 17 юли 1942 г. радио „Христо Ботев“ провъзгласи Програмата на ОФ, ангажирайки усилията на всички антифашистки сили и направляващи бъдещата им дейност.
На 3 март 1943 г. със съгласието на цар Борис III и с участието на окупационната администрация, от Тракия и Македония бяха изселени първите 11 343 български евреи в хитлеристките лагери на смъртта. Подготовката на втората партида от обещаните 20 000 евреи от окупираните територии и 6 000 „болшевишко-комунистически елементи“ от вътрешността на страната, взриви политическата обстановка и подложи на сурови изпитания монархофашистката върхушка.
През април 1943 г. под ръководството на ЦК на БКП бяха положени основите на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА), страната бе разделена на 12 въстанически оперативни зони. По тоя начин бе осигурено мащабното разгръщане на бойните действия по места. За целта бе създаден и Главен щаб на НОВА.
Партизанските отряди масово нападаха общините, изгаряйки документите на непосилните данъци, глоби и наказателни актове, унищожаваха складове и мандри, обслужващи хитлеристки и полицейски сътрудници. Събираха храни, оръжие и пари за нуждите на въоръжената борба и т.н.
НОВА разпространи над 500 вида позиви, инструкции, нелегални вестници, обръщения и други печатни материали, регламентиращи насоките на антифашистката борба.
В огромната част от градовете и селата се създадоха нелегални ОФ комитети и организации с участието на членове на БКП, БЗНС, БСДП, „Звено“ и безпартийни.
Формираха се 9 войнишки партизански батальони. В това число войнишкия партизански батальон „Хр.Ботев“, Интернационалния войнишки батальон, Трета народоосвободителна партизанска бригада „Георги Димитров“ със 736 души бойци, войнишкия партизански батальон „Димитър Благоев“ с 350 бойци, войнишкия партизански батальон „Васил Петлешков“, войнишкия партизански отряд „Васил Левски“, войнишкия партизански батальон „Васил Коларов“, войнишкия партизански батальон „Петко Напетов“ със 120 бойци и т.н. При това, батальоните се формират с участието на войниците, подофицерите и офицерите. Те се присъединяват към партизаните с оръжието си. Така, интернационалният войнишки батальон разполага с 400 пушки, 300 автомата, 71 леки картечници, 50 пистолета, 2 200 бомби, едно 45-милиметрово оръдие и т.н. Броят на военостлужещите, преминали на страната на партизаните надхвърля 2 200 души!
За координиране действията на антифашистката борба със съюзническите сили, към ГЩ на НОВА бяха делегирани английските майори Дейвис и Томпсън, които през май 1944 г. загинаха в състава на Първа и Втора Софийски партизански бригади в похода им към вътрешността на страната.
Изплашено от мащабите на партизанските акции, през зимата и пролетта на 1944 г. правителството хвърли срещу партизанските сили 100-хилядна армия, 60-хилядна жандармерия и още толкова сили на полицията и обществената безопасност, общия брой на които надхвърляше 400 000 души!
Паралелно с ангажирането на армията и полицията, Народното събрание прие Параграф 36 към Държавния бюджет, разрешаващ изплащането на награди от 50 000 до 300 000 лева (на убийците) за всяка антифашистка глава! За част от избитите бяха изплатени над 60 милиона лева – събрани под формата на данъци, в това число и от родителите на избитите антифашисти!
С приемането на този параграф, монархофашистите отредиха най-челното и най-позорното място на България сред хитлеристките съюзници.
На 30 март 1944 г. ескадрила от 120 англоамерикански бомбардировача изсипаха бомбите си над София, унищожавайки хиляди къщи, убивайки 1 347 и ранявайки 1 743 души. По този повод, Георги Димитров се обръща с молба към Сталин да се помоли на съюзниците да прекратят бомбардировките над България и столицата. Молбата му е приета и повече бомбардировки над София не се нанасят!
Само за този жест на Георги Димитров, столичани би трябвало не само да не сквернят и разрушават Мавзолея му, а да го съхранят като най-ценна реликва!
Въпреки отчаяните усилия на правителството и под въздействието на настъпателните операции на Червената армия и Съюзническите войски, към края на август 1944 г. в страната действаха: 1 партизанска дивизия, 9 партизански бригади и 37 партизански отряди и чети, наброяващи около 30 000 души с бойните групи, които изпълняваха част от бойните акции, и над 200000 ятаци, снабдители, помагачи, разузнавачи и други участници! В борбата се бяха включили българи, евреи, турци, цигани, избягали от плен съветски военнопленници и други.
На 5 септември 1944 г. СССР обяви война на монархофашисткото правителство, а на 7 септември техни войски прекосиха Дунав при Русе и Силистра.
От 6-ти до 9-ти септември с. г. партизанските отряди освободиха над 170 селища в различни краища на страната и зад граница, където действаха съвместно с македонски и сръбски бойни части.
От 6-ти до 8-ми септември, под ръководството на ОФ комитети бяха освободени политзатворниците от фашистките затвори. В някои от акциите паднаха и поредните антифашистки жертви.
В София, Пловдив, Перник и други градове бяха проведени трамвайни, миньорски и други антиправителствени стачки и демонстрации, окървавени от фашистката власт.
В резултат на мащабната дейност на Оф комитетите сред войската, при превземането на властта на 9 септември 1944 г. под ръководството на ГЩ на НОВА най-активно участваха офицери с подразделенията си от Прожекторната група на Столичната противовъздушна отбрана и някои батареи от същата част, Пионерно-щурмовата дружина от I инженерен полк, Учебната рота от Военното училище, Инженерно-щурмовата дружина към Главното командване, Противовъздушната батарея към Главното командване и части от бронирания полк. Участваха и партизани от най-близките бойни единици!
На 9-ти септември 1944 г. новият министър-председател Кимон Георгиев прочете по радиото Прокламация за създаването на народнодемократичното правителство на ОФ, в състава на което влязоха комунисти, сдружени земеделци, от политическия клуб „Звено“, от БСДП и някои неутрални.
Една от първите задачи на новото правителство бе да скъса Тристранния пакт и да обяви война на хитлеристка Германия.
Равносметката от тригодишната въоръжена антифашистка борба е красноречива и убийствена за клеветниците и фалшификаторите на най- новата ни история. Ето и някои от резултатите:
Царският режим води ожесточена борба срещу оная част от народа ни, която се обяви решително срещу съюза с Хитлеристка Германия.
В тази война 29 480 души антифашисти бяха избити от монархофашистите. Синовете на част от убийците днес отричат съществуването на въоръжената антифашистка борба.
64 345 души антифашисти минаха през полицейската стърга, някои от които оставиха костите си в полицейските карцери, а други „безследно изчезнаха“.
Поискани са 12 461 смъртни присъди „В името на Н.В. цар Борис III“. От тях са утвърден и изпълнени 1 570. И в тоя случай, цар Борис III се прослави като най-демоничния сред европейските царе и монарси!
12 870 антифашисти излежаваха присъдите си в 12 политически затвора. От тях някои бяха разстреляни там, а други обесени.
2139 антифашистки къщи бяха опожарени, а жителите им – интернирани.
37 875 души минаха през концлагерите и черните роти без съд и присъди. Сред тях – 650 жени и над 1 000 деца.
31 600 души от яташки и партизански семейства бяха интернирани в различните краища на страната.
Замествайки хитлеристките войски в Гърция и Югославия, окупационните корпуси водиха ожесточени сражения срещу тяхната антихитлеристка съпротива и мирното им население, нанасяйки морални и политически щети с тежки последици за страната ни.
Искаме да попитаме предишните Президент и Премиер на Републиката, както и другите управници от синята върхушка:
Запознавайки се с горните факти, не се ли смущавате, че националните ни интереси на Парижката мирна конференция бяха защитавани от избитите антифашисти т.е. от „бандитите“, „кокошкарите“ и „разбойниците“, за каквито ни провъзгласихте от трибуната на Народното събрание през 1998 г., от убитите 32 000 фронтоваци, а не от вашите „демократични“ бащи и деди, които тикнаха България в хитлеристките прегръдки и я изправиха като подсъдима в Париж?!
И един въпрос към днешните управници. И вие ли считате, че въоръжената антифашистка борба е имала кокошкарски, разбойнически и бандитски характер?! Ако не, какво ви пречи да признаете участниците й като основоположници на Отечествената война и отдадете дължимото им внимание?!
Как преценявате вандалската разруха на паметниците и паметните плочи на избитите антифашисти, при положение, че нямат нищо общо с извращенията на тоталитаризма?
Сега, в името на историческата справедливост, искам да разкажа за майките на избитите антифашисти, както и за майките на техните палачи. Без тях не можем да си представим съществуването на човешкия живот. Те го създават, те оформят характера на всеки индивид. Те възпитават децата си в любов към хората. В крайна сметка, те съхраняват в себе си най-възвишените ценности на живота, щедро завещани ни от природата!
Кой е по-съпричастен от майките към съдбата на своите деца ?
10 века цивилизация плюс
Конфронтацията между системите ще завърш...