Още приживе, името на Васил Попов се превръща в легенда за обикновените хора в Плевенска, Ловешка и Троянска околии, символ на борбата срещу произвола, подтисничеството и тормоза на властниците.

Прозвището си “Героя” получава още като ученик, когато в час по математика успява да реши особено трудна задача. Прозвището му “Доктора” пък идва в нелегалните чети заради склонността му винаги да носи медицинска чанта със себе си.

Заради анархистическите си идеи е преследван от властта и през пролетта-лятото на 1924г. минава в нелегалност. На 12 юни 1924г. заедно с Вълко Шанков ликвидират плевенския околийски пристав Сербезов. Попов е обявен е за враг номер едно на “Царщината” и е обещана награда за главата му в размер на 250 хиляди тогавашни лева.
Участва в нападението срещу Борис ІІІ в прохода Арабаконак през април 1925 г. Четник е в Копривщенската и Троянската анархо-комунистически чети, като участва дейно във всички акции провеждани от тях.
След 1925г. много анархисти, между които и Героя отказват да се съобразяват с курса на Комунистическата партия за прекратяване на въоръжената борба. След кратък престой в Югославия, Попов се завръща в България. През 1925г. участва в ликвидирането на ловешкия околийски началник Тифчев. През същата година четата ликвидира полицейския пристав при Ловешкото околийско управление Петко Пашов. Четата продължава с акциите и през 1927г. ликвидира секретар-бирника на село Голяма Брестница и агент-провокатора Банко Киров. Отвлечен и ликвидиран е и кмета на село Радювенско, Петко Цанков.