Хедън Кларк винаги бил смятан за чудат и отблъскващ, въпреки добрия му произход. Бузите му са хлътнали и потрепват в нервен тик. Кожата му е затворнически бледа. Воднистите му сини очи са неспокойни. Чудатият отшелник е бездомен, спи с плюшено мече в колата си, облича се като жена и носи със себе си 28 готварски ножа. През 1992 година, за изненада на онези, които го смятали за безобиден, полицията го арестува по подозрение в убийство. Но изненадите едва тогава започват, изскачащи една след друга като полузаровени трупове.
Загубено малко момиче

Хедън Кларк

Времето било адски горещо в онзи следобед на 31 май 1986 година в Силвър Спринг, щата Мериленд. Мнозина приветствали първия топъл уикенд от започващото лято. Не и Хедън Кларк. Тридесет и пет годишният Хедън подпирал високата си и жилава фигура на своя пикап „Датсун“ пред празната къща на брат си Джефри и се потял обилно в 33 градусовата жега, бесен и изпълнен със самосъжаление. Къщата била мрачно тиха. Всички били някъде навън, забавлявайки се. Джефри Кларк, единственият брат на Хедън, който не бил в затвора, се бил обърнал срещу него.

Нещата не вървели добре за Хедън. Брат му Джеф му бил наредил да се маха от стаята, в която живеел под наем в дома му, защото бил мастурбирал пред малките му деца. Няколко месеца преди това той бил арестуван за кражба на дамско бельо в местния универсален магазин. Хедън не бил откраднал сутиена и бикините за приятелката си. Откраднал ги за себе си.

– Харесвам си женските дрехи - бил казал веднъж той на майка си - Не се опитвай да ме промениш.

Преди по-малко от година той бил изхвърлен от армията. Причината била медицинска – докторите му поставили диагноза параноидна шизофрения. Хедън изобщо не взимал предписаните му лекарства. Просто не му пукало.

Само преди седмица неговата шестгодишна племенница Елайза го нарекла бавноразвиващ се. Той искал да я убие заради тази забележка. Нямало да му бъде за първи път да отмъсти на някого, който се е държал неуважително към него.

И така, Хедън стоял на улица „Съдли Роуд“ под парещите лъчи, канейки се да влезе в дома на брат си, за да изнесе последния кашон със свои вещи. Точно тогава към него се приближило малко момиче. Как ѝ беше името? – почудил се той. Виждал я бил няколко пъти в квартала.

Кели? Шели? Мишел? Да, така беше, Мишел. Дребното момиче с бретона и луничките по носа, което си играе с Елайза през уикендите – дъщеря на разведения мъж, живеещ по-надолу на същата улица. Мишел била облечена в розов бански с къдрички, все още мокър от играта ѝ в пластмасовия басейн в задния двор.

- Къде е Елайза? - попитала го тя.

В този момент Хедън Кларк разбрал как би могъл да отмъсти на племенницата си за обидата. Никой, който се подигравал с него, не оставал ненаказан задълго.

- Тя е в къщата. Горе, в нейната стая, играе си с куклите. Влез, ако искаш.

Готварските ножове на Хедън Кларк

Той гледал как Мишел влиза в къщата и чул стъпките ѝ да отекват по стълбището на празния дом. Щом се скрила от погледа му, Хедън извадил от задната част на пикапа кутия с инструменти. Той работел като готвач и в металната кутия държал уредите на своя занаят – всеки вид нож, от който би се нуждаела кухнята на един ресторант. Ножове за обезкостяване, филетиране, кълцане, белене, рязане, шпиковане – наточени до съвършенство. Хедън избрал един с 30 сантиметрово острие и нехайно поел към къщата на брат си.

Карл Дор

Животът не бил милостив към бащата на Мишел Карл Дор. Двете му дипломи от колежа – по икономика и психология – не му помогнали особено да преуспее и в средата на 80-те години той боядисвал коли, за да преживява. Личният му живот бил още по-зле. Карл се бил оженил за майката на Мишел Дороти през 1978 година, но след раждането на детето бракът им се превърнал в брутална битка. Той бил удрял жена си неведнъж пред Мишел и този стрес бил предизвикал у малката заекване и скърцане със зъби през нощта.

По-рано през същата 1986 година, на Свети Валентин, той се появил в дома на отчуждената си съпруга и отказал да си тръгне. Казал ѝ, че ако му потърси развод ще каже под клетва, че тя му е изневерявала, че не става за майка, а ако загуби родителските права над Мишел, ще отвлече детето от училище. След това, според Дороти, я бил пребил жестоко.

Макар да подготвяли дъщеря си за един бъдещ живот, изискващ ежеседмични посещения при психиатър, и двамата обичали малкото момиче. Той чакал с нетърпение уикендите, в които взимал дъщеря си. В последните два дни от май 1986 година, когато взел Мишел от майка ѝ, Кларк я завел в Макдоналдс, купил ѝ играчка от супермаркета и взел под наем видеокасета с детски филм. По обяд напълнил басейна в задния двор и ѝ обещал да я заведе в кварталната къпалня в 4 часа следобед. След като се уверил, че детето се забавлява само в басейна, той влязъл в къщата, за да гледа автомобилно рали по телевизията.

Къщата на Карл се намирала през две къщи от дома на Джефри Кларк. Увлечен в ралито на екрана, той забравил да наглежда дъщеря си. Тя скоро се отегчила да си играе сама и тръгнала да търси Елайза. Минути по-късно Хедън Кларк я дебнел в празната къща с нож в ръка.

Хладнокръвно убийство

Хедън съборил малкото момиче на пода толкова бързо, че тя нямала възможност дори да изкрещи. Първият удар с ножа бил бекхенд – от ляво надясно през гърдите ѝ; вторият в обратната посока – сякаш Зоро изписвал своя знак Z. Той яхнал изпадналото в шок дете и покрил устата ѝ с ръка. Тя обаче го изненадала, захапвайки дланта му. Това го вбесило и той забил 30 сантиметровото острие на ножа право в гърлото ѝ.

Кръвта шурнала по дървения под в малката спалня. Стаята в старата къща не била нивелирана добре и течността се събрала в най-ниската точка.

Хедън не знаел какво да стори най-напред. Дали да попие кръвта и да прикрие стореното или да се опита да прави секс с мъртвото момиче? Решил да пробва първо със секса, но не му се получило.

Хедън слязъл долу в кухнята и намерил няколко найлонови торби за боклук. Изтичал до пикапа си и взел малко парцали и една войнишка торба. След секунди бил отново на горния етаж. Хедън натикал Мишел в торба за боклук и после във войнишката торба. Паднал на колене и започнал да бърше кръвта, сякаш търкал палубата на един от самолетоносачите, на които бил служил. Всичко, по което имало кръв, натъпкал в торбите за боклук.

Накрая всичко в стаята изглеждало на мястото си. Никой нямало да разбере какво се е случило. Хедън хвърлил тялото и торбите в задната част на пикапа. Трябвало да бъде на работа в кухнята на местния кънтри клуб след 20 минути. Не бивало да закъснява.

Основен заподозрян

Мишел Дор

Карл Дор поглеждал в задния двор няколко пъти. Не видял Мишел. Повърхността на басейна била неподвижна – нито вълничка. Но той все още не бил разтревожен. „Съдли Роуд“ в Силвър Спринг, Мериленд, била спокойна улица в предградията, на 3 мили от границата с Вашингтон, окръг Колумбия. Нищо вълнуващо не се случвало никога в тази зелена обител. Той не се съмнявал, че дъщеря му си играе наблизо със своята приятелка Елайза Кларк. Все така спокоен, той уплътнил времето си, плащайки няколко сметки, докато гледал ралито по телевизията. Мишел не се прибрала.

Около 17:30 часа той отишъл в къщата на семейство Кларк да я търси. Джефри вече се бил прибрал и правел барбекю в задния двор. Неговите деца от първия му брак били там, както и новата му приятелка. Елайза не била виждала Мишел.

Объркан, Карл обиколил улицата, чукайки по вратите, но никой не бил виждал детето. Започнал да се паникьосва. Направил обиколка на квартала с колата си и накрая потеглил към близкия полицейски участък. Там, Карл Дор обявил дъщеря си Мишел за изчезнала.

В момента, в който го направил, той се превърнал в основния заподозрян.

Междувременно Хедън Кларк свършил смяната си в кънтри клуба и потеглил с пикапа си, в чийто багажник било тялото на шестгодишното момиченце. Първо спрял във военноморската болница „Бетезда“, за да му превържат ръката. Той се ползвал с привилегия за безплатно лечение, заради службата си в армията. Напуснал болницата в полунощ.

Хедън потеглил по пътя към Балтимор и спрял на първото гористо място. Имал готова история, в случай че ченгетата го видят. Щял да каже, че е спрял да пикае.

Убиецът на Мишел Дор грабнал войнишката торба, фенерче и лопата, прескочил мантинелата и се запрепъвал надолу към гората. Изкопал дупка под едно дърво, извадил момиченцето от торбата и я спуснал в гроба. Но преди това трябвало да свърши още нещо. Трябвало да опита кръвта ѝ на вкус. Нейната смърт била неговото отмъщение, а нейната кръв – наградата му. Когато свършил, Хедън покрил тялото ѝ със стар матрак, намерен наблизо, и с малко листа. После се върнал в пикапа си и потеглил към новата си квартира, която бил наел на 8 км от къщата брат си.

Сянка на подозрение

Всяко начинаещо ченге знае, че когато изчезне дете, първите заподозрени са неговите родители или близки. Така казва статистиката. Обикновено шансът някой от роднините да знае какво се е случило с детето е 90%.

„Това е първо правило в наръчника,“ – казва детектив Майк Гарви, който е първият полицай, говорил с Карл Дор. Колкото повече се вглеждали в него, толкова повече той им изглеждал като възможния похитител. Все пак само преди три месеца той бил заплашвал жена си, че ще отвлече дъщеря им. Карл бил последният човек, който я бил виждал жива. Още на следващия ден те поискали от него да се подложи на тест с полиграф. Според резултатите от теста, Карл би могъл да знае повече за местонахождението на Мишел от това, което им казвал. Ченгетата били убедени, че той е техният човек.

Неговата съпруга казала на полицаите, че тя също вярва, че той го е направил. Дори им дала допълнителен мотив. Той се бил опитвал да се отърве от задължението да ѝ плаща 400 долара на месец издръжка за детето. Карл Дор се озовал в истински кошмар. Опитвал се да убеди ченгетата, че обича дъщеря, но те не му вярвали. Той се явил на втори тест с полиграф и този път го преминал успешно. В опит да докаже невинността си, дори се подложил на хипноза и взел натриев пентотал – така нареченият „серум на истината. Нищо от това не убедило ченгетата. Привиквали го за разпит отново и отново. Напрежението се оказало твърде много за него и скоро разумът му започнал да дава на късо. Станал параноичен и страдал от халюцинации.

Един ден Карл отишъл на гроба на баща си. Говорил на надгробната му плоча. Вярвал, че камъкът му отговаря. Убеден бил, че ако намери Мишел би могъл да я върне към живот. А, щом можел да направи това, значи бил Исус. Започнал да се нарича Белия месия. Не след дълго се озовал в психиатрията за наблюдение за 72 часа. В сеанс при психиатъра Карл признал, че е отвлякъл и убил дъщеря си.

Желязно алиби

В интерес на истината, Карл имал какво да крие. Засрамен, че е пренебрегнал грижите за дъщеря си в онзи следобед, той бил послъгал за времето на събитията. Той бил видял Мишел за последен път около пладне на 31 май, но казал на ченгетата, че я е видял в 14:10 часа. Това несъответствие щяло да даде на Хедън Кларк перфектното алиби.

Детектив Уейн Фарел обикалял квартала в деня след изчезването на Мишел Дор. Той видял Хедън Кларк да рови в двигателя на колата си пред дома на брат си.

- Бяхте ли тук вчера? – попитал го детективът.

- За две-три минути - отговорил Хедън.

Детектив Фарел разпитал наоколо и разбрал, че Хедън е нещо като кварталния чудак. Двамата с детектив Майк Гарви решили да го привикат в районното.

Хедън имал желязно алиби. Той бил отишъл на работа точно в 14:46 часа онзи следобед. Гарви и Фарел направили бърза сметка. Ако Карл Дор е видял дъщеря си за последен път в 14:10 часа, то Хедън Кларк нямало как да отвлече и убие детето и после да скрие трупа за 36 минути. Това било невъзможно. Все пак те му задали няколко въпроси. Започнали отдалеч, питайки го за зайците, които отглеждал зад къщата на брат си и за живота му преди да се премести при него. После подхванали темата за децата в квартала и Хедън се отпуснал, оплаквайки се, че веднъж е бил ритнат в топките от едно малко момче. Друг път пък, казал той, на игра повалих едно момиченце на земята. Гарви подскочил при това признание.

- Това ли направи с Мишел? - детективът измъкнал фотография на момиченцето и, когато го направил, Хедън започнал да се люлее напред-назад в стола си. В очите му се появили сълзи и той не искал да погледне към снимката.

- Това ли направи с Мишел? - попитал Гарви отново. Хедън измърморил нещо неразбираемо и после заявил -  Зле ми е. Имате ли тоалетна? – там, той започнал шумно да повръща.

- Какво направи? - крещял детектив Гарви на кабината в тоалетната. - Родителите трябва да знаят. Кажи ми какво се случи. Те трябва да погребат детето си. Инцидент ли беше? Хайде да говорим.

Гарви пъхнал под вратата на кабината снимката на Мишел.

Тогава Хедън направил частично признание.

- Не знам - казал той. - Може да съм направил нещо. Понякога имам бели петна и правя неща, за които не си спомням.

В онзи момент Хедън Кларк бил на косъм от арест. Но тогава отново повторил, че е отишъл на работа в 14:46 часа. Гарви погледнал повторно записките си. Кларк може и да бил луд, но никой не може да отвлече и да убие някого и след това да скрие тялото му и да отиде на работа за толкова кратко време. Карл Дор бил дал на убиеца на дъщеря си перфектното алиби.

Хедън Кларк напуснал полицейския участък свободен да убива отново. Колкото до Мишел Дор, щели да минат 14 години преди да бъде разкрита загадката на нейното изчезване и тялото ѝ да бъде открито.

Убиецът от Мейфлауър

Повечето серийни убийци идват от дъното на обществото. Те израстват в мизерия и не разполагат с много възможности. Често са тормозени от своите родители и близки. Хедън Кларк също бил тормозен, но разполагал и с много възможности, бидейки потомък на видно семейство.

Неговата майка Флавия се хвалела, че може да проследи рода си чак до първите заселници, слезли от кораба „Мейфлауър“ и била пряк потомък на герои от Американската революция. Дядото на Хедън по бащина линия бил кмет от Републиканската партия на Уайт Плейнс, Ню Йорк, а неговият баща, наречен също Хедън, бил участвал в изобретяването на стреч фолиото и огнеустойчив килим. Кларк били заможно и уважавано семейство. Но те криели дълбока тайна. И двамата родители били алкохолици, чието пиене често довеждало до сбивания, които понякога се случвали пред децата им.

Хедън, който се родил през април 1951 година, бил второто им дете. Неговият най-голям брат Брадфийлд бил роден година по-рано. Най-малкият брат Джефри Кларк се появява на бял свят през 1955 година. Последното им дете, Алисън, е родена през 1959 година. Тя щяла да избяга от къщи като тийнейджър и да скъса всякакви връзки със семейството си.

Докато Хедън растял, семейството обикаляло щатите Кънектикът и Ню Джърси, рядко оставайки на едно и също място за повече от година. Баща му, магистър и доктор по химия, никога не бил доволен от работодателите си и винаги търсел по-високо възнаграждение.

Брадфийлд бил трудно дете от самото начало и като тийнейджър се забъркал с наркотиците. Макар да имал две университетски дипломи и да бил уважавана фигура в новия свят на компютрите, гените на рода Кларк се оказали пагубни за него. През 1984 година, след нощ на пиене и наркотици, той убива своята колежка и приятелка – красива, 29 годишна жена на име Патриша Мак. След като удря главата ѝ в циментов блок и я удушава, той нарязва тялото ѝ на 11 парчета във ваната, сготвя част от гърдите ѝ на скарата, изяжда ги и след това натиква останалите части от трупа в найлонови торби. Подобно на Хедън, той възнамерявал да погребе тялото, но го обзело разкаяние, направил опит за самоубийство и се обадил в полицията. Брадфийлд получил присъда от 15 години до доживот и все още я излежава в Калифорния.

Най-малкият брат Джеф щял да има други проблеми. След като получил диплома по микробиология от щатския университет в Охайо, той се оженил за ученическата си любов Марша. Двамата се преместили в предградията на Мериленд, където Джеф намерил работа в Администрацията по храните и лекарствата. Те се установили в тиха къща на улица „Съдбъри Роуд“ в Силвър Спринг и дали живот на три деца, преди бракът им да се разпадне. Марша обвинила Джеф във физическо насилие, за което той получил условна присъда.

Зъл по рождение

Хедън Кларк

Ако другите три деца в семейство Кларк имали трудности в живота си, то те бледнеели пред проблемите на Хедън. Той изглежда се бил родил зъл и обичал да наранява хората. Децата обикновено бягали от него, а онези, които се осмелявали да пресекат пътя му, често намирали на прага си своите домашни любимци – обезглавени.

Първоначално Флавия Кларк хвърляла вината за странното поведение на сина си на форцепса, използван при раждането му. След това мислела, че страда от церебрална парализа и го завела в скъпа клиника. Баща му не страдал от подобни илюзии. След няколко питиета той имал навика да нарича сина си „бавноразвиващия се“. Тъй като майка му искала да има момиче, тя често го обличала в роклички с воланчета. У него се създал вкус към женското облекло, както и към името Кристен – така го наричала майка му, когато се напиела.

Въпреки всичко Хедън не бил умствено изостанал. Даже можел да мине за гений в играта на шах, изискваща мислене и концентрация. Емоционално обаче той бил малко дете, реагиращо с агресия на публична критика. Единственото място, където се чувствал нормално, бил домът на неговите баба и дядо. Те имали къща-мечта край градчето Уелфийт на полуостров Кейп Код. Там никой не го наричал слабоумен.

Флавия Кларк искала синът ѝ да владее занаят и затова го записала в престижния Кулинарен институт на Америка в Хайд Парк, Ню Йорк. Там, той изненадал всички, демонстрирайки истински талант в правенето на ледени скулптури и фигури от лой. Обучението му за готвач не минало без инциденти. Хедън се бунтувал срещу обидите, уринирайки в казаните с картофено пюре. Все пак, той минал достатъчно курсове, за да завърши готварската академия през януари 1974 година. В рядък пристъп на солидарност, цялото му семейство дошло на церемонията му по завършване.

Дипломата от престижно готварско училище позволила на Хедън Кларк сам да избира работодателите си – поне в началото. Но той не успявал да се задържи на работа повече от няколко месеца. Странното му поведение, като например откритото лочене на говежда кръв в кухнята, не умилявало неговите колеги и работодатели. Първите му работни места били в Провинстаун на Кейп Код, където години по-късно той щял да признае за убийствата на няколко жени в пясъчните дюни наблизо. Той твърдял за един от случаите, че е убил млада жена, погребвайки я гола в пясъчна дюна, като първо бил отрязал ръцете ѝ от китките. Хедън казал на полицаите, че бил използвал пръстите ѝ като експериментална стръв за риба.

Когато бил прогонен от собствениците на ресторанти в крайбрежните градове на Масачузетс, Хедън Кларк прекарал една година на круизен кораб. След това работил в банкетните зали на Лонг Айлънд и получил триседмично назначение за Зимните олимпийски игри през 1980 година в Лейк Плесид, Ню Йорк. Всичко на всичко, Хедън Клар успял да смени 14 работни места в периода от 1974 до 1982 година.

През това време семейството му продължавало да се разпада. Дядо му починал, а неговата болна баба била изпратена в старчески дом. Родителите му се развели, а баща му скоро след това починал от рак. Хедън постъпил във Военноморския флот като готвач. Това бил последният му шанс за кариера. Но другарите му на борда не можели да разберат моряк, който носи дамски бикини с къдрички под униформата си. Биели го. Веднъж го затворили във фризера за месо за три часа. От Флота се опитали да го преместят на нови кораби, но инцидентите продължавали. След последния побой, в който претърпял сътресение на мозъка, след като главата му била удряна в палубата на самолетоносача, Хедън бил диагностициран с параноидна шизофрения и освободен по болест. Скоро той се появил на прага на брат си Джеф, което довело до бруталното убийство на шестгодишната Мишел Дор.

Ходеща бомба със закъснител

Умственото състояние на Хедън Кларк се влошавало през следващите пет години, макар неговият външен вид и поведение да не били достатъчно лоши, че да го вкарат в лудница. Той отбягвал стаите под наем и живеел в пикапа си, често бивакувайки в горите край магистралата. Дните му на готвач били свършени. Никой не би го наел. Той работел на минимална надница като градинар, а през нощта в ресторанти за бързо хранене. Хедън имал достатъчно пари. Животът в гората не струвал нищо. До 1990 година той бил спестил почти 40 000 долара.

През тези години той давал достатъчно предупредителни сигнали. Властите обаче продължавали да не гледат в неговата посока.

През септември 1988 година Хедън Кларк посетил майка си в Роуд Айлънд. Той започнал да краде вещи от дома ѝ и Флавия го хванала. Синът повалил майка си на земята и я заритал. Сетне скочил в колата си и се опитал да я прегази. Тя отскочила точно навреме. На следващия ден Флавия подала жалба срещу него за нападение и побой. Хедън бил осъден на година пробация.

Опустошена от престъплението на Брад и от нападението на Хедън, Флавия не искала да има повече нищо общо със своето потомство. Тя написала писмо до Хедън, в което казвала, че ще се преструва, че той е мъртъв, ако не се поправи. „Винаги помни, че майка ти и баща ти те обичаха“ - пишела тя. Миналото време в думата „обичаха“ не останало незабелязано.

Извън контрол

В края 1988 година Хедън Кларк бил спрян за превишена скорост в Роуд Айлънд. Под седалката му намерили револвер „Астра 680″, 38 кал. Същото полицейско управление, което навремето било фокусирало вниманието си върху Карл Дор, вместо върху истинския убиец на Мишел, го пуснало по живо по здраво.

Отново в края на същата година Хедън бил изгонен от своите хазяи семейство Махани от последната квартира, в която живял под наем преди да отиде в гората, защото „изглеждал луд и зъл“, а и вещите им започнали да изчезват. Но, преди да си тръгне, той заложил капани в къщата им.

Хедън закрепил 40 литров бидон с мазнина на ръба на входната врата, който да се разлее, когато тя се отвори. След като напръскал с черна боя килима във всекидневната, той скрил гниещи рибешки глави в семейното пиано, комина и печката. Като последен акт на отмъщение, той убил двете котки на семейството, поставяйки едната на изтривалката на входа, а другата в хладилника. Накрая откраднал най-различни предмети, вариращи от книги до инструменти – както и прахосмукачката. Семейство Махани така и не получили обратно ключа от дома си.

Понякога Хедън Кларк правел опити да получи помощ. Често се появявал в местната болница за ветерани, където получавал лекарствата си, но оставал там само по няколко дни, преди да се върне отново в гората.

Диагнозата му е показателна: „умственото му състояние е психоза със съмнителна етиология. Твърди, че птиците и катериците му говорят и му правят компания… понякога е склонен към плач, прекъсван от изблици на гняв и раздразнение… той представлява потенциална опасност за себе си, заради лошата си преценка и самопораженческото си поведение.“.

Собствените думи на Хедън, записани от докторите в болницата, са смразяващи: „Мисля, че имам раздвоена самоличност, “ - казва той. - „Не искам да наранявам хората, но правя неща, за които не знам…“.

Все по-нестабилен

Колата на Хедън Кларк

През февруари 1989 година местната полиция отново арестувала Хедън Кларк. Този път по 15 обвинения в кражба. Престъпленията му били доста необичайни. Той се бил обличал в женски дрехи и посещавал църквите в района. Докато жените репетирали в църковния хор, той отмъквал чантите и палтата им от гардеробната.

В деня на ареста си той бил спрял край пътя и бърникал нещо в колата си. Край него спрели полицаи и му предложили помощта си. Хедън се паникьосал. Опитал се да скрие женските чанти и палта, които държал в колата си. Ченгетата забелязали кобур на оръжие, закачен на предпазния колан и поискали да претърсят колата му. Когато видели женските дрехи, го попитали дали са негови. Хедън казал, че това е така.

- Твои са? – недоверчиво повторили полицаите.

- Да – отговорил Хедън Кларк. – Аз съм жена.

Ченгетата претърсили щателно колата. Намерили женски перуки, хиподермична спринцовка, женски рокли и пари, навити на дебело руло.

Хедън бил арестуван и най-накрая лежал известно време в ареста. Прекарал там 45 дни преди да си плати гаранцията, но по-късно се хвалел, че бил останал само, защото вътре било по-удобно, отколкото в студената февруарска гора. Харесало му да има три хранения на ден, покрив над главата и филми всеки четвъртък. Почти не му се тръгвало.

Някои от обвиненията срещу него били свалени в замяна на признание за виновен, но той все пак щял да получи присъда от три месеца до две години. И този път обаче присъдата била условна, въпреки че Хедън вече имал условни присъди в Мериленд и Роуд Айлънд.

Съдията се смилил над него заради умствените му проблеми. Неговият служебен защитник толкова се трогнал от съдбата му, че дори му написал бележка, която да показва на полицаите, ако го арестуват отново.

Хедън Кларк бил ходеща бомба с часовников механизъм, а властите сякаш правели всичко възможно да го държат на улиците в Мериленд, давайки му шанс да убива отново.

И той щял да го направи съвсем скоро.

Лора Хотълинг

„Когато бях на пет години, събрах кураж да попитам майка ми дали вярва в Бог“– пише Лора Хотълинг в училищно есе. – „Тя каза, че не вярва и още някакви неща, които не разбрах. Попитах я какво се случва, когато някой умре, щом няма Бог и тя ми каза, че не знае. Това ми прозвуча доста абсурдно и самотно и аз се уплаших, защото не исках никой да умира и си пожелах да има Бог, в когото мама да вярва.“.

Разведената майка на Лора Хотълинг, Пени, била психотерапевт, а нейната дъщеря била будно дете, пред което се очертавало светло бъдеще. Никой не се изненадал, когато крехкото русо момиче било прието в Университета в Харвард.

Домът на Пени Хотълинг в Бетезда, Мериленд, се намирал на около 16 км от мястото, където Хедън бил убил Мишел Дор през 1986 година. Пени обичала да помага на онеправданите и смятала, че върши добро дело, когато наела за градинар един бездомник от местната църковна организация в началото на 1992 година. Хедън се оказал добър работник и се привързал към своята нова работодателка като към родната си майка. Той се грижел толкова добре за цветята ѝ, че тя скоро му се доверила достатъчно, че да го пусне в дома си. Той имал право да ползва кухнята и банята без да пита, докато е на работа.

Пени била доверчива и недостатъчно наблюдателна. Когато ѝ изчезнал нанизът от перли, тя не се усъмнила в своя градинар. Също така не забелязвала, че ѝ изчезват дрехите и бельото. Веднъж поставила въпрос пред Хедън за липсващи градинарски инструменти и той избухнал и ѝ се развикал. Тя решила, че го е обвинила несправедливо.

Лора се прибрала у дома след като завършила Харвард през лятото на 1992 година. Хедън, който се бил привързал емоционално и душевно към Пени, като към своя майка, изпитал ревност от истинското ѝ дете. Тя очевидно харесвала Лора повече от него. Хедън Кларк започнал да замисля отмъщение.

Отмъщение

В средата на октомври Пени Хотълинг казала на Хедън, че ще замине на конференция за седмица. Щяла да отсъства от 17-и до 25-и октомври. Точно от това имал нужда Хедън. На следващия ден той отишъл в железарията и купил две рула тиксо, плетено въже и найлонова корда. В левия ъгъл на чека, с който платил покупката си, бил написал за пояснение „Лора“.

В събота на 17 октомври Лора отишла на парти с приятели. В неделя спала до късно и после гледала футболна среща по телевизията със своя по-голям брат Уорън и неговия съквартирант. Тъй като щяла да става за работа на следващата сутрин, тя си легнала рано в 22 часа.

Около полунощ Хедън Кларк паркирал пикапа си от другата страна на улицата срещу къщата на семейство Хотълинг. Отишъл в бараката за инструменти на Пени и взел резервния ключ, който знаел че държи там.

Хедън нито се чувствал, нито изглеждал като себе си. Той носел женска перука, а под дрехите си – бельото на Пени. Отгоре бил облечен с женска блуза и панталони, а в ръката си държал дамска чанта. Тоалетът му завършвал с дамски шлифер, под който криел пушка 22 калибър. Той завъртял ключа в ключалката, качил се тихо на пръсти в стаята на Лора и я побутнал с пушката, за да я събуди. Първите му думи към младата жена я оставили безмълвна.

- Защо си в леглото ми? – попитал я той.

Лора не знаела как да отговори.

- Какво правиш в леглото ми? Защо носиш моите дрехи? – продължавал той. – Кажи ми, че аз съм Лора.

- Ти си Лора. Моля те, не ме наранявай! – изплакало ужасеното момиче.

Убийство

Бивакът на Хедън на Кларк

Хедън накарал момичето да се закълне в Библията, че той е Лора. Тя го направила. Тогава, под дулото на оръжието, я заставил да се съблече и да се изкъпе. След пречистващия ритуал, той я отвел обратно в спалнята и я накарал да легне по корем. Планът му бил да я отвлече, да я откара в бивака си в гората и там да я „представи на Хедън“. Той омотал китките и глезените ѝ с тиксо. Обърнал я по гръб и се захванал да покрива устата ѝ с тиксо, но толкова се превъзбудил, че не можел да се спре и лепенката скоро покрила носа и очите ѝ. Тя не можела да диша. Липсата на въздух скоро я оставила неподвижна.

Хедън започнал да маха тиксото от лицето ѝ с ножица. От превъзбуда ръката му трепнала и ножицата порязала шията на момичето, откъдето по чаршафите рукнала кръв. Той се захласнал по обиците на Лора и решил да ги вземе за сувенир. Но едната не искала да се откопчае и той просто я отрязъл заедно с долната част на ухото ѝ. Потекла още кръв.

Хедън Кларк седял на леглото и гледал голото тяло на Лора в продължение на час. От време на време погалвал гърдите ѝ, но по-късно твърдял, че нито я е изнасилил, нито е упражнявал канибализъм върху нея. В три часа сутринта той я увил в чаршаф, метнал я на рамо и скрил тялото ѝ под покривалото в задната част на пикапа си. Върнал се обратно в къщата и събрал кървавите улики – чаршафите и протектора на матрака, и ги прибрал заедно с няколко сувенири. Пръстенът на Лора от гимназията, кристален еднорог и други лични вещи се озовали в джобовете му. После легнал на леглото ѝ и заспал.

Убиецът на Лора напуснал къщата около осем часа същата сутрин. Той носел женска перука и чанта. Детегледачката на съседите го видяла, но помислила, че това е Лора, която отива на работа. Хедън се качил в колата си и карал две пресечки до паркинга на близката църква. Паркирал в ъгъла на паркинга, легнал в задната част на пикапа до мъртвото тяло и отново заспал.

Докато той спял, началникът на Лора звънял в дома ѝ, но всеки път попадал на телефонния секретар. Не било типично за нея да отсъства от работа без обяснение. Разтревожен, шефът ѝ изпратил нейна колежка и приятелка до къщата да провери какво става. Младата жена звъняла на вратата, но никой не отварял. Притеснена, тя се обадила на брата на Лора и започнала да звъни на познатите ѝ. Нямало причина да се замесва полицията. Все още.

Когато пристигнал, Уорън Хотълинг огледал къщата, но не забелязал нищо притеснително. Той решил да тръгне по пътя към автобусната спирка, по който Лора вървяла сутрин за работа. Както си вървял по улицата, той видял Хедън Кларк да се задава срещу него с пикапа си. Хедън възнамерявал да посети къщата повторно и да задигне още неща. Без да подозира нищо, Уорън му махнал да спре, за да го попита дали не знае нещо за сестра му. Хедън първоначално спрял, но щом Уорън тръгнал към него си променил решението, натиснал газта и отпрашил, сякаш го гони дявола. Уорън си помислил, че това поведение е странно, но знаел, че градинарят е особняк, затова не се усъмнил особено. По-късно вечерта той се обадил на полицията и на майка си. Полицаите му казали да не се притеснява. Според тях Лора скоро щяла да се появи.

Хедън бил уплашен след срещата си с брата на Лора. Решил да погребе жертвата си още същата нощ. Шофирал колата си до местност край междущатска магистрала 270, която се намирала точно от другата страна на пътя срещу последния му бивак. Лора била тежка. Тежала много повече от Мишел Дор и той се запрепъвал с мъртвия товар. Хедън изкопал трескаво плитък гроб, търколил я вътре и покрил тялото с пръст и листа. В следващите месеци животните щели да надушат миризмата на трупа и да го изровят частично. До пролетта, китките и долните крайници на Лора вече се подавали над земята.

Да хванеш дявола

Лора Хотълинг

След като погребал Лора, все още нервният Хедън потеглил с колата си към Роуд Айлънд, където спрял и скрил кървавите чаршафи и откраднатите вещи в склад за съхранение, който държал под наем. Там пазел най-различни откраднати през годините неща. Запазил калъфката от възглавница. Щял да може да преживява отново онази вечер, като заравя лицето си в нея. А ако му се приискало да усети по-силен трепет, можел да извади чаршафите от склада и да си поиграе с тях. Той потеглил обратно към Вашингтон, чувствайки се доста горд от себе си.

Междувременно, полицаите от окръг Монтгомъри, Мериленд, вече имали желание да говорят с Хедън. Уорън и Пени били споменали името му, а когато неговото описание стигнало до управлението, най-сетне в нечия глава светнали сигнални лампички. Не бил ли той заподозрян в изчезването на Мишел Дор? Но безкрайно доверчивата Пени Хотълинг отхвърляла с възмущение подобни обвинения.

- Хедън не би наранил никого. Той е просто градинар. – казвала тя.

Ченгетата не били съгласни с нея. Те си спомнили за случая на Мишел Дор, когато Хедън бил задържан като заподозрян и повръщал в тоалетната в районното. Издирили телефонен номер, на който да се свържат с него и му оставили съобщение на гласовата поща. Хедън им върнал обаждането почти незабавно. Държал се хладнокръвно. Нямало да дойде в участъка точно сега. Щял да си ляга да спи. Трябвало да почакат до утре.

След обаждането Хедън закарал колата си на същия паркинг в църквата край дома на Пени и Лора. Извадил калъфката от възглавница и я изхвърлил под едно дърво в близката гора. После се върнал в пикапа и заспал тревожен сън.

Кървавата калъфка

Хедън Кларк

Хедън се появил в районното на следващия ден, придружаван от лидера на местната организация за помощ на бездомници Сю Снайдър. Полицаите се държали внимателно с него отчасти, защото нямали доказателства, за да го арестуват и отчасти, защото бил придружен. Хедън имал алиби за всичко, с изключение на времето, по което Лора била убита. Той казал, че тогава е спял в пикапа си. Когато напуснали участъка, той се разплакал и Сю Снайдър го попитала защо плаче.

- Толкова ми е мъчно за Пени и Уорън – казал той.

Тъй като Лора не се появила, местните власти решили да организират претърсване на района. Куче-търсач ги отвело в гората край църквата, в близост до къщата на семейство Хотълинг. Там, кучето намерило един от сутиените на Пени, дамска блуза, обувка на висок ток и окървавената калъфка от възглавница на Лора. Лабораторният анализ показал, че кръвта е от същия тип като тази на изчезналото момиче. И не само това. В кръвта имало единичен пръстов отпечатък. Ченгетата извикали Хедън отново.

- Аз съм просто един бездомник – изхленчил той, когато се появил. – Нямам никакви приятели. Ще остана без работа след всичко това.

Ченгетата блъфирали по време на разпита.

- Намерихме калъфка от възглавница в гората – казали му те. – На нея имаше отпечатък от пръст. Отпечатъкът е твой.

Всъщност все още не било потвърдено, че това е така. Те просто се надявали на някаква реакция от негова страна, на признание. Хедън не се пропукал напълно, но започнал да скимти и сълзите му потекли. Той дръпнал вълнената шапка върху очите си.

- Какво направи с Лора Хотълинг? – попитали го те.

- Не си спомням – отговорил той.

Въпреки това изявление, ченгетата отново го пуснали да си върви. Все още не разполагали с нищо, за да го задържат.

В следващите няколко дни полицаите прегледали банковата сметка на Хедън и открили копие от уличаващия чек, който той бил използвал, за да плати покупката си в железарията. Открили и бивака му, но Лора не била там.

Тогава експертизата потвърдила, че отпечатъкът върху калъфката е на Хедън. Полицаите го открили същата нощ в колата му – заспал и прегърнал еднооко плюшено мече.

Епилог

Хедън Кларк

Изправен пред смазващите доказателства, макар да нямало тяло, Хедън Кларк пледирал за виновен в убийство и получил присъда от 30 години затвор през 1993 година. Дни след произнасянето на присъдата му, той завел полицията, адвокатите си и прокурорите при тялото на Лора Хотълинг.

Хедън допуснал няколко грешки в затвора. Започнал да се хвали с многобройните си престъпления, разказвайки на съкилийниците си за убийствата на Мишел Дор, Лора и други. Затворниците, които по правило мразят убийци на деца, а и знаят, че подобна информация би довела да облекчаване на присъдата им, се свързали с полицията. През 1999 година Хедън бил изправен пред съда два пъти. Първият път бил за кражбата и унищожаването на собственост в дома на неговите бивши хазяи семейство Махани, което му донесло още 10 години затвор. Вторият път бил за убийството на Мишел Дор. Няколко от неговите съкилийници свидетелствали срещу него и той получил още 30 години.

След процеса Хедън признал къде е тялото на Мишел Дор на друг осъден, когото смятал за Исус Христос. През януари 2000 година, почти 14 години след като я убива, той завежда властите в гората, където бил погребал тялото ѝ.

Хедън Кларк с перука

С това историята на Хедън Кларк далеч не приключва. Той успява да убеди Отдела за серийни убийства на ФБР, че е отговорен за смъртта на поне още дузина млади жени. В периода от януари до април 2000 година, той и неговият приятел „Исус“ обиколили под охраната на федералните агенти няколко щати (Масачузетс, Кънектикът, Ню Джърси, Пенсилвания), в които той твърдял, че е убивал. С цел да го улеснят още повече, агентите дори му купили от местен магазин женски дрехи и перука, които да носи, докато търсят тела из дюните на Кейп Код. В крайна сметка не намерили трупове, може би защото били минали повече от 20 години. Пясъчните дюни се били изместили, а местата, където Хедън твърдял, че е погребвал жертви сега били асфалтирани и застроени.

Все пак, властите открили нещо, което придавало достоверност на неговите твърдения. В покрайнините на бившето имение на дядо му изровили голяма кофа, пълна с около 200 женски бижута. Сред тях бил пръстенът на Лора Хотълинг. Хедън твърдял, че е взимал украшение от всяка своя жертва като сувенир.

Най-отгоре в купчината бижута стояла изискана брошка. Хедън Кларк казал на детективите, че тя е неговият „ангел на смъртта“. Той я бил взел от първата си жертва. Твърдял, че я бил носил, закачена на дрехите на Пени, в нощта на убийството на Лора Хотълинг.

—————————————————————————————————————————

Източници: crimelibrary.com, dailymail.co.uk, murderpedia.org, gazette.net, thoughtco.com, nytimes.com, washingtonpost.com

 

 http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/hedan-klark-travestitat-kanibal/

?