Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.09.2018 11:23 - Елиът Роджър: Девственият убиец
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Елиът Роджър прекарва пет години, планирайки своя „Ден на възмездието“. „Девственият убиец“, който никога не бил целувал момиче, написва манифест от 141 страници, в който описва своя безрадостен, лишен от любовни ласки живот и излива омразата си към жените. Шестима души загубват живота си от ръцете на болезнено срамежливия и необщителен младеж, чиято девственост го превръща в масов убиец.

Аз съм перфектният мъж и въпреки това жените се хвърлят в ръцете на тези отвратителни мъже, предпочитайки тях вместо мен, върховният рицар. Ще бъде голямо удоволствие да ви изколя всичките. В крайна сметка ще видите, че аз наистина съм върховен, истински алфа мъжкар“ – из последното видео на Елиът Роджър.

Елиът Оливър Робъртсън Роджър е роден на 24 юли 1991 година в Лондон. Семейството му се премества в САЩ, когато Елиът е на 5 години. Израства в Лос Анджелис. Дядо му по бащина линия е фотожурналистът Джордж Роджър, една легенда в света на фотографията, създател на агенцията „Магнум Фотос“. Майка му Ли Чин Роджър е научен сътрудник за компания от Малайзия – нейната родна страна. Неговата мащеха е мароканската актриса Сумая Акаабуне. Баща му е британският режисьор Питър Роджър. Освен това Елиът имал по-малка сестра на име Ли-чин и по-малък брат.

Роджър е лекуван от множество терапевти, когато бил на 8 години и учил в „Санта Барбара Сити Колеж“. Диагностицират го със синдрома на Аспергер, макар че по-късно някои лекари отхвърлят тази диагноза. Малко след това влиза в гимназията „Креспи Кармелайт“, католическо училище за мъже в лосанджелеския квартал Енсино. Докато учил там бил плашен и тормозен от другите ученици. Веднъж му блъснали главата в чина, докато бил задрямал. В девети клас се чувствал „все по-уплашен“ и веднъж казал на свой приятел: „Плача всеки ден в училище за себе си“.

Завършва гимназията в Лейк Балбоа, Лос Анджелис през 2010-а. Роджър казва за този период: „Единственият ми приятел, който съм имал в целия свят, който наистина разбираше какъв съм, най-безочливо ми каза ,че не иска да ми бъде приятел, без да даде причина за това“. Той напуска завинаги училище през февруари 2012 година.

Роджър бил пристрастен към интернет и социалните мрежи. Имал канал в ютуб и страница, която нарекъл „Официалният блог на Елиът Роджър“, където съобщавал предимно колко е самотен и отхвърлянето, което чувствал. Психиатърът Чарлз Софи му предписва рисперидон, но Роджър отказал да го взима, добавяйки: „След като проучих това лекарство, ми се струва, че не е правилно да го взимам. Отказах да го приемам и никога повече не видях Софи след този случай“. След като навършва 18 години, Роджър отказва да обръща внимание на психичното си здраве и започва да се изолира все повече. Твърди, че е неспособен да се сприятели с някого, макар че негови познати казват, че той просто отхвърлял опитите на хората да се сближат с него.

Роджър пише манифест, в който споделя гледната си точка за своя жалък живот и плановете си да „види сметката“ на самотата. Централната тема на 107 000-те думи, които съставят „Моят изкривен свят: Историята на Елиът Роджър“, е неговата неизлечима и омразна девственост, която той приписва на „жестокостта на жените“. С течение на времето поведението му става все по агресивно. В един случай залива с кафе две момичета, седнали на автобусна спирка, защото не му обръщали внимание, докато говорел. В друг случай, наранява група момичета, играещи с топка. Веднъж казал на на свой приятел от детството, че иска „да тероризира и изнасилва жените“.

Елиът Роджър израства в покрайнините на Холивуд, но не като част от него. Баща му Питър Роджър се стремял да прави филми, но режисирал основно реклами. Майка му излизала с Джордж Лукас известно време и била приятелка на Стивън Спилбърг. Мащехата му изиграва няколко роли във филми и участва във френската версия на „Real Housewives“, продуцирана в Лос Анджелис.

Тези връзки му помагат да посети различни събития, свързани с „Междузвездни войни“, и да отиде на премиерата на 12 март 2012-а на филма „Игрите на глада „. Роджър пише, че филма бил забавен и премиерата била изключително преживяване. Казал също, че се чувства огорчен, защото не могъл да заведе момиче, което да го придружи. „Повечето от мъжете бяха придружени от партньорки и аз се почуствах жалък без дама. Ако само едно момиче от университета се чувстваше привлечено от мен, с удоволствие бих я завел на премиерата“.

Предната вечер той присъствал на частен концерт на певицата Кати Пери, благодарение на богати приятели, които му дали билети. Роджър написал, че да гледа как богатите семейства се наслаждават на живота го кара да чувства възмущение към своята „окаяна майка“ за това , че не се е омъжила за някой богаташ, вместо да бъде егоистка. „Не можех да премахна чувството на завист към хората с пари на концерта. Те живеят в луксозни имения, глезени от прекомерен разкош, и никога няма да са загрижени за нищо в своя забавен и хедоничен живот. Бих се насладил много да видя всички тези семейства изгорени живи. Виждайки всичките тях, ме накара да разгадая наистина значението на богатството. Богатството е един от най-важните определящи фактори в уважението и превъзходството. Мразех и завиждах на всички тези момчета и момичета, заради това че са се родили в богати семейства, докато аз трябваше да търся начин да забогатея. Трябваше да бъда безскрупулен и да правя необходимото, за да достигна богатството. След всичко това, моята единствена надежда беше да бъда достоен да имам гадже и да живея живота възнаграден както искам“.

Дейл Лоунър, сценарист и режисьор на няколко романтични филма, както и приятел на бащата на Роджър, се опитал да научи младежа как да си хване гадже. Лоунър е сценарист на филмите „Среща с непозната“, „Любовен елексир N9″ и „Безмилостни хора“. Роджър обяснява опита му така:

„Той искаше да ми помогне да превъзмогна проблемите си, защото е предполагаем експерт с жените. Освен всичко друго ми показа снимки на красивите жени, с които е излизал през целия си живот и те не бяха малко. Този човек е живял добре. Няколко мъже, които имаха успех с жените, ми предложиха помощ и съвети относно тази тема, но нямаше резултати. Предполагам, че искат да ми помогнат, защото това е импулс на възвишеното им его, а също така и защото ме съжаляват. Моят живот е жалък и мразя света за това, че ме кара да страдам. Самосъжалявам се. Истината е, че хора като Дейл не могат да направят нищо, за да ми помогнат да привлека момичета и да загубя девствеността си. Не могат да контролират мозъка на момичетата, за да се почувстват привлечени от мен“.

„Въпреки това, приятелството ми с Дейл породи няколко интересни разговора по имейл, в които му споделих колко жестоки са жените по природа според мен. На него това му се стори забавно. Естествено , че е забавно. Жените никога не са били жестоки с него. Давали са му секс и любов цял живот“.

Роджър стига до убеждението , че да спечели от лотарията е неговата съдба. Започва да играе доста обсебващо и пътувал от Калифорния до Аризона четири пъти, за да си купи лотарийни билети. „За мен, да спечеля от лотарията беше единственият изход. Знаех, че съм предопределен за нещо голямо. И това беше то! Бях предопределен да бъда печелившият на най-голямата награда от лотарията. В онзи момент осъзнах, че тази голяма награда е за мен. Кой заслужаваше повече една победа като тази? Бях преминал през толкова отхвърляния, страдания и несправедливости през живота си и това щеше да бъде моето спасение“.

„С цялото си тяло, пълно с ревностна надежда, изхарчих 700 долара за лотарийни билети за този тираж. Докато харчех тези пари си представях всичкия невероятен секс, който щях да правя с моето прекрасно гадже модел, когато бъда богат. След като загубих нееднократно на лотарията без печелившия билет и без надежда да бъда богат докато съм млад, нямах защо повече да живея. Щях да бъда изолиран девственик завинаги. Дадох си сметка , че трябва да почна да правя планове и да се подготвя за Деня на възмездието, макар тогава все още да нямах никаква идея какъв ще бъде този ден „.
През септември 2012 г. Роджър започва да посещава стрелбище в Окснард, Калифорния, за да се научи да стреля. Той бил спестил 5000 долара, с които да си купи оръжия и муниции. Нищо не можело да го спре да си купи легално оръжие. Относно това той пише:„Хрумна ми, че Денят на възмездието е най-вероятно сега. Да отида на стрелбището, докато чакам лаптопа си, ми даваше перфектната възможност да се науча да стрелям с огнестрелни оръжия, които щяха да бъдат основните средства, които ще използвам като отмъщение срещу моите врагове, когато най-накрая дойде Денят на възмездието. Влязох в стрелбището и взех под наем един револвер от стария касиер и започнах да тренирам изстрели към хартиени мишени. Докато изстрелвах първите си куршуми, стомахът ми се обърна. Обмислих целия си живот и си зададох въпроса: „Какво правя тук? Как така нещата стигнаха до тук?“. Не можех да повярвам, че животът ми е стигнал до тук. Стоях там, упражнявайки се да стрелям с истинско оръжие, защото бях планувал да направя клане“.

„Бях проучил малко за пистолетите и реших да се сдобия с полуавтоматичен „Глок 34″ – едно ефикасно и много точно оръжие. Подписах всички документи и ми казаха, че ще мога да го взема в средата на декември. Беше подходящият момент, защото бях планирал да остана в Санта Барбара дотогава. След като взех пистолета се прибрах в стаята си и ме обзе едно ново чувство на могъщество. Сега бях въоръжен. Купих си втория пистолет през пролетта на 2013-а. Трябваше да купя и трети пистолет, в случай че засече някой от другите. Нуждаех се от два пистолета, които да функционират, тъй като така бях намислил да извърша самоубийството; с два изстрела едновременно в главата. Трябваше да купя също пълнители и муниции и ножове и калъфи, за да ги нося“.

Роджър пише, че първата фаза на плана му за клането била да намушка двамата си съквартиранти до смърт: „Те са най-големите смотаняци, които някога съм виждал през живота си, грозни и с неприятни гласове. Ако беше приятно да се живее с тях, бих съжалил да ги убия, но тъй като държанието им е неподобаващо, няма да съжалявам изобщо. Впрочем, даже ще се насладя като ги коля докато спят“.

 

„След това ще започна да водя хора в апартамента си, ще ги удрям с чук до безсъзнание и ще им срежа гърлата. Ще измъчвам по-красивите от тях, защото точно те вероятно са имали най-хубав сексуален живот. За цялото удоволствие, което са имали в живота си, ще ги накажа с болка и страдание. Аз съм живял с болка и страдание и дойде момента да пратя тая болка на хората, които наистина я заслужават“.

При един инцидент, случил се на 20 юли 2013 г., Роджър се опитал да прегърне няколко момичета на някакво парти; не успял да го направи, но няколко момчета отишли към него и го блъснали. Впоследствие той разказва, че бил почувствал пукане на глезена, последвано от остра болка и се опитал да се отдалечи от там по най-бързия възможен начин. После си дал сметка, че си е забравил слънчевите очила „Гучи“ на партито и се върнал да си ги вземе, но същите момчета започнали да се подиграват с него и да го обиждат. Като го видели го завлекли пред входната врата, за да го набият. Един от комшиите на Роджър потвърдил, че го е видял да се връща вкъщи плачейки и казал, че съсипаният младеж е заявил, че ще убие онези, които са го нападнали и после ще се самоубие. В своя манифест Роджър потвърждава,че инцидентът с побойниците е бил експлодиращият финал за неговото планирано клане.

 

Роджър имал контакт с полицията в два случая. Първият път е през юли 2013 г, след инцидента на партито, когато заявил, че е бил нападнат, но следователите преценили, че той е бил агресорът. Другата среща се случила на 15 януари 2014 г.,  когато Роджър обвинил съквартиранта си Ченг Ян Хонг, че му е откраднал няколко свещи. Хонг бил арестуван и обвинен в нарушение и кражба, заради липсата на свещите. Признали го за виновен по обвинението. На 30 април 2014 г. родителите на Роджър подават сигнал в полицията за държанието на сина си, който бил публикувал няколко видеа в Ютуб, в които потвърждавал, че планира да извърши серия от убийства и че вече си е купил няколко оръжия за събитие, което наричал „Денят на възмездието“. Няколко полицаи отишли да го търсят в апартамента му и се срещнали с него, но преценили, че не отговаря на критериите за принудително задържане. Роджър им казал, че целият този сюжет е недоразумение. По-късно написал в своя блог, че ако агентите били претърсили стаята му са щели да намерят оръжията.

Роджър изпраща имейл с манифеста си на около 30-ина човека, между които били и психиатърът Чарлз Софи, родителите му, няколко члена от семейството му, неговите стари учители от училище и приятели от детството. Написал, че смесената раса го е направила различен от белите деца, които били нормални. В един форум заявил, че се противопоставя на двойки от различни раси и написал няколко расистки съобщения срещу чернокожи, латиноси и азиатци, декларирайки че като видиш хора от тези етнически групи да общуват с бели жени „ти идва желание да умреш“.

В едно онлайн съобщение Роджър заявява: „Дебелите мъже от Азия са отвратителни и грозни, белите момичета никога няма да се обвържат с вас. Не сте нищо повече от боклук, който се е родил като едно азиатско лайно. Вие можете да си признаете, че би ви харесало да бъдете наполовина бели. Но никога няма да бъдете наполовина бели и никога няма да изпълните мечтата си да се ожените за бяла жена. Предлагам ви да се хвърлите от някой мост“.

Роджър се чувствал отхвърлен от жените през цялото време. В своето изявление казал: „Как може един негър, грозен и долен, да е способен да бъде с бяло момиче, а аз не? Красив съм и съм полубял. Аз произлизам от английската аристокрация, а той произлиза от робите. Жените са като чумата. Не заслужават да имат права. Жените са порочни, проклети варварски животни и заслужават да бъдат третирани като такива. Ако можех, щях да ги сложа под карантина или в концентрационни лагери всичките. В тези лагери по-голямата част от женското население ще умре от глад умишлено. Това ще бъде ефикасен и подходящ начин, за да убия всички. Бих се сдобил с една огромна кула, построена само за мен, и с радост щях да гледам как умират всички. Ден преди „Деня на възмездието“ ще започна първия етап на моето отмъщение: безмълвно убийство на толкова човека, колкото мога да намеря в близост до кампуса в Исла Виста, привличайки ги с измама. Вторият етап ще бъде война срещу жените. Ще се случи в „Деня на възмездието“, точно преди кулминацията на клането. Моята война срещу жените. Ще атакувам момичетата, въплъщаващи всичко което мразя в женския пол: най-страстните жени от университета“.
В манифеста си казва също, че планира да убие брат си и мащехата си, но не бил готов психически да убие баща си. Въпреки своите оплаквания, Роджър бил водил луксозен живот: израства в квартал Уудланд Хилс в Лос Анджелис, в имение с 4 спални и 5 бани, оценено на 1 млн. долара. Имал БМВ за 40 000 долара и достатъчно пари да си позволи всичките си капризи. Винаги летял в първа класа и носел слънчеви очила на Гучи. Онези същите очила носил и в деня, в който преминал границата.

Роджър имал мотив с име и фамилия за онова, което щял да стори. Монет Мойо, прекрасно младо русокосо момиче, отхвърля опитите на Роджър да излезе с нея. Когато Монет и бъдещия убиец се запознават, тя е на 10 години. Той бил на 11. След години тя става модел и актриса. Роджър я описва като „проклета курва“ в манифеста си. В този текст той признава, че е имал мания към момичето и описва яростта, която чувствал към нея в седмицата преди всичко да се разрази.

 

Безчувствената Монет, чието отхвърляне от детинство на Елиът Роджър, запалва фитила и го превръща в ненормален убиец, едвам си го спомня. Джон Мойо, бащата на момичето, защитава дъщеря си, уверявайки че е била твърде млада, за да бъде злодей, жестока или създание без сърце и че тя си спомня много малко за Роджър: „Помни го само като странен“. Според експертите, отхвърлянето на Монет „е запалило фитила за превръщането на Елиът в ненормален убиец“. Но очевидно момичето никога не ще може да признае нещо такова.
В нощта на 22 май Роджър публикува видео в своя канал в Ютуб, озаглавено „Възмездие“, в което се оплаквал, че е отхвърлян от жените и описвал детайлите за предстоящата си атака, като обяснявал мотивите и плановете си. Във видеото се казва: „Добре, това е последното ми видео, всичко трябваше да стигне до тук. Утре е „Денят на Възмездието“, денят, в който ще отмъстя на човечеството и всички вас. През последните 8 години от живота ми, откакто съм в пубертета, бях принуден да търпя едно самотно съществуване, отхвърляне и неудовлетворени желания и всичко това защото момичета никога не бяха привлечени от мен. Те дават своята привързаност, секс и любов на други мъже, но никога на мен. На 22 години съм и съм още девствен. Никога дори не съм целувал момиче. Бях в колеж 2 години и половина и съм все още девствен. Беше много мъчително. Колежът е времето, в което всеки опитва тези неща като секс, забавления и удоволствия. През тези години трябваше да гния в самота. Не е честно. Вие, момичета, никога не ме харесвахте. Не знам защо момичетата не ме харесват, но ще ви накажа всичките заради това. Това е несправедливост, престъпление, защото… не знам какво не виждат в мен. Аз съм перфектеният мъж и въпреки това вие се хвърляте в ръцете на тези отвратителни мъже, предпочитайки ги вместо мен, върховният рицар. Ще бъде голямо удоволствие да ви изколя всичките. В крайна сметка вие ще видите, че аз наистина съм върховен, истински алфа мъжкар“.

В нощта на 23 май 2014 г. Роджър изпраща по електронната поща дълго автобиографично писмо на около 30-ина познати и хора от семейството му. Документът е публикуван в неговия блог и бързо се разпространява в интернет. В него той описва детството си, семейните проблеми, неудовлетвореността да не може да си намери гадже, омразата си към жените, презрението си към малцинствата, отвращението си към междурасовите двойки и плановете си за убийствата. Роджър първоначално искал да извърши своята атака на 31 октомври 2013 година, но размислил, защото „имаше прекалено много полицаи по време на Хелоуин, а те са единствените, които могат да възпрепятстват моите планове“.

 

Психиатарът Чарлз Софи се обажда на майката на Роджър в 21:17 ч., 10 минути преди клането да започне, за да я предупреди за имейла, съдържащ манифеста, който е получил. Тя много се разстроила. Клането започва в 21:27 ч, когато Роджър намушква трима мъже в апартамента си, разположен на улица „Севил Роуд“. В апартамента полицията намира един нож,един чук и две мачете. Очевидно жертвите били убити в съня си. Тримата мъртъвци били Ченг Ян „Джеймс“ Хонг на 20 години, Уейхан „Дейвид“ Уан на 20 г. и Джордж Чен на 19 г.
Според договора за наем Хонг и Чен били съквартиранти на Роджър. Не става известно дали Уан също е бил наемател или просто по случайност е бил в апартамента в нощта на убийствата. Един полицейски източник твърди, че Уан е бил на гости, но пък други източници твърдят, че е делял същия апартамент с Ченг Хонг и били приятели. Споменава се, че Джордж Чен е имал намерение да се премести в друг апартамент преди смъртта си, заради оплакванията, които причинявал Роджър, слушайки силна музика посред нощ. Хонг също имал подобни планове да се махне от квартирата поради опасения за собствената си сигурност, мотивиран от насилствените изблици на Роджър и неговите расистки коментари срещу азиатците.
След като убива съквартирантите си, Роджър се отправя с колата си към къщата на братството Алфа Фи на улиците „Ембаркадеро дел Норте“ и „Сеговия Роуд“ и позвънява на вратата. Тъй като никой не отворил, той започнал да стреля по хората наблизо; две момичета загинали, а един мъж бил ранен. Момичетата били Катрин Купър на 22 години и Вероника Вайс на 19. И двете били членове на женското братство Делта Делта Делта. След което Роджър стрелял срещу двойка, която била наблизо. Мъжът бил ранен, а жената получила лека рана. Сетне убиецът потеглил към деликатесния магазин на улица „Пардал Роуд“, където стрелял по Кристофър Майкълс-Мартинес. Когато тръгнал да бяга от местопрестъплението, колата му била забелязана от четиримата полицаи, отзовали се на спешните обажданията. Въпреки това ченгетата не го разпознали като стрелеца. През това време, слушайки новините за стрелбата в Исла Виста, майката на Роджър се обадила на д-р Софи и му казала, че убийствата вероятно са дело на сина й.

След това Роджър потегля по „Ембаркадеро дел норте“, шофирайки в насрещното платно, като по пътя стреля по двама минувачи, вървящи по тротоара. За щастие не успял да ги улучи. Но не пропуснал да рани в крака жена пред близкия денонощен магазин. Продължил на юг по булеварда, стреляйки по втора жена, която също пропуснал. Сетне завил на изток по улица „Дел плайа“, направил обратен завой на запад, като междувременно разменил изстрели с един заместник-шериф и прегазил с колата си един велосипедист. Свидетелите описали колата като БМВ 328и купе, черно на цвят, движещо се с превишена скорост в насрещното платно. Според някои Роджър говорил с някои от жертвите си преди да ги застреля, макар да не се знае какво им е казал.

В 21:33 ч, на телефон 911 постъпват първите спешни обаждания. Полицията отговорила и тръгнала веднага. Много полицаи се придвижили пеша след като чули изстрели. Докато се движел на запад по „Дел плайа“, Роджър разменил изстрели с няколко полицая преди да избяга с колата си, блъскайки втори колоездач. Стрелял и по ученици, които излизали от една църква.

Завивайки на север по „Камино дел Сур“, Роджър стреля и ранява трима човека. Сетне завива по „Сабадо Тарде“, където блъска двама скейтбордисти и ранява още един човек на кръстовището с „Камино Пескадеро“. Близо до парк „Литъл Ейкорн“, той отново разменя изстрели, този път с трима заместник-шерифи и е ранен в лявото бедро. Отново завива по „Ел Ембаркадеро“, после на запад по „Дел Плайа“. Прегазва с колата си поредния велосипедист и забива БМВ-то в спряла до тротоара кола.
Краят на играта настъпва и осъзнавайки прекрасно това, Роджър завършва последната част от плана си като насочва двете оръжия към главата си и стреля едновременно. Полицията го намира мъртъв в колата с два куршума в главата. Освен пистолетите му, открили 400 патрона.
Роджър атакува повече от 30 човека по своя смъртоносен маршрут. Освен него умират още 6 души. Шестте жертви са ученици в Калифорнийския университет, Санта Барбара (UCSB). Всички те са обявени за мъртви на местата където били атакувани. Други 13 са ранени, осем от които с куршуми, а четирима са блъснати с автомобила му. Нараняването на 13-ия не е направено публично достояние.

Много телевизии ограничават и цензурират излъчването на последното видео на Роджър, поради страх да не би да го имитира някой.

След убийствата видеата на Роджър са изтрити от Интернет. Ютуб премахва видеото след престъплението, твърдейки че нарушава неговите общи условия за ползване със заплахата си за насилие.

Семейството на Роджър излиза с изявление, изразявайки своето съчувствие към жертвите с думите: „Ние предлагаме нашето най-дълбоко съчувствие и солидарност на семействата, които преживяха тази ужасна трагедия. Изпитваме най-неописуемата болка и нашите сърца са с всички потърпевши“. Съболезнованията са прочетени от адвоката на семейството. Родителите на Роджър по-късно изразяват своята мъка, заради действията на сина им, казвайки: „Плачем от болка за жертвите и техните семейства. Къса ни се сърцето до такава степен, че не сме вярвали, че може така да боли. Чувството да знаем, че нашето дете е причинило тази трагедия, може да бъде описано само като ада на Земята“.

Повече от 20 000 души присъстват на церемонията в памет на жертвите. Учениците и членовете на общността се събират във вечерта на 24 май в парк в Исла Виста със запалени свещи, за да почетат смъртта на жертвите. Погребението на жертвите се провежда на 27 май на стадион „Хардър“.

Тази атака подновява призивите за контрола на оръжията. Сенаторът на Кънектикът Ричард Блументал уверява: „Преди година и половина бяхме на път да постигнем потенциално един закон, който да спре тази лудост, убила прекалено млади хора, хиляди, десетки хиляди от случая в основното училище „Санди Хук“ досега. Очаквам наистина, че тази трагедия, тази немислима и неописуема трагедия, ще даде тласък да се върнат мерките, които държат оръжията далече от ръцете на опасни или умопомрачени хора като този младеж“.

Монет Мойо, момичето, което причинява убийствения гняв на Роджър, посочва, че е смазана от това, че е свързана с клането, най-вече защото е замесена „в ужасната трагедия, за нещо което не съм извършила и не мога да си спомня. Той беше един социопат“. Медиите кръщават престъпника „Девствения убиец“. Феминистките реагират доста бурно. Блогърката Лейси Грийн уверява, че убийствата, извършени от Елиът Роджър „не са изолирани инциденти на случаен принцип“, а са част от една широка женомразка култура.

Писателката Мари Елизабет Уилямс не е съгласна с медиите за прозвището „Девствения убиец“,  твърдейки че този псевдоним засилва ролите на половете с една „не толкова фина инсинуация, че възможна причина за мъжката агресия е сексуалното несъгласие на жените“. Както наистина се е случва в случая с Роджър. После допълва:

„Жените задължени ли са да ласкаят и дори да правят секс с мъже, които намират за отблъскващи, с цел да предотвратят запалването на фитила? Проблемът на Роджър или един от неговите проблеми бе вярата му, че има право над жените, само защото ги иска. Първите страници на вестниците и техния обвинителен език засилват този тип мислене и предполагат, че жените по някакъв начин са отговорни за действията на мъжете, ако не им дадат онова, което искат. Преориентиране на тази ужасна история към едно младо и атрактивно момиче като Монет Мойо може да продаде вестници, но несъмнено няма да ни доближи по-близко до разгадаването и разбирането на престъплението“.

http://kriminalnidosieta.com/izvestni-slutchai/masovi-ubiystva/eliat-rodzhar-devstveniyat-ubiets/




Гласувай:
2



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 20087467
Постинги: 18629
Коментари: 10015
Гласове: 71230
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031