Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.08.2018 17:17 - 100 години от убийството на Романови в Алапаевск
Автор: monarh1991 Категория: История   
Прочетен: 2479 Коментари: 2 Гласове:
5

Последна промяна: 06.08.2018 17:25

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Алапаевските мъченици са членове на династията Романови и техни приближени, убити  в нощта на 18 юли 1918 г. на 18 км от град  Алапаевск, един ден след разстрела на царското семейство в Екатеринбург – един велик княз  и секретарят му Фьодор Ремез, трима князе  с императорска кръв, един княз, който е дете от морганатически брак на велик княз, великата княгиня Елизавета Фьодоровна и нейната келейница(в православието келейник е слуга както при длъжностните и сановните лица с монешеско звание, така и при уважаваните старци) и монахиня Варвара (Яковлева). Хвърлени са  в шахта, единствено Сергей Михайлович оказва съпротива и е застрелян. За разлика от престъплението  в Екатеринбург, това е по-малко познато у нас и затова смятам, че трябва да му се отдели внимание.

 

През пролетта на 1918 г. след императорската фамилия и другите членове на династията са изпратени в Екатеринбург. Сред заточениците  са:  великият княз Сергей  Михайлович – син на най-малкия син на Николай Първи  Михаил Николаевич; сестрата на императрицата – Елизавета Фьодоровна, принцеса на Хесен-Дармщат и вдовица на великия княз Сергей Александрович; князете с императорска кръв Йоан Константинович със съпругата си Елена Петровна, Константин Константинович, Игор Константинович и  Владимир Павлович Палей, син на великия княз Павел Александрович. По мнение на историка  В. Хрустальов, концентрацията на всички представители на императорския дом в Урал позволява те да бъдат държани на значително разстояние от външните врагове –Германия и Антантата, а също така дава възможност на съветската власт да ги унищожи при най-малкия повод. На 1 май всички Романови, с изключение на царското семейство, са отправени в Алапаевск. Настаняват ги местното училище Наполная в покрайнините на града, а надзорът върху тях е поет от местния Съвет на работническите и селските депутати и местната Извънредна следствена комисия.  Първоначално режимът не е строг. Разрешено им е да ходят на църква, да водят преписка, да се разхождат  в полето. Елизавета Фьодоровна се моли, рисува и бродира. Ситуацията  се променя след ,,бягството“ на брата на царя Михаил Александрович( всъщност той е отвлечен и убит от ЧК на 12 срещу 13 юни 1918 г. ), което е използвано от властите за затягане на режима на всички Романови, заточени в Урал. Конфискувано е имуществото им –обувки, бельо,  рокли, възглавници, златни вещи и пари, оставени са им съвсем малко вещи. Забранени са им разходките из града и преписката, а  освен това бива намалена продоволствената им дажба. Изгонени са сестра Екатерина от Марфо-Мариинската обител, съпровождаща Елизавета, двама лакеи  и един лекар. Малко по-късно училището Наполная напуска и Елена Петровна.

На 18 юли арестантите ,,изчезват безследно“. В Съветска Русия гръмките репресии и екзекуции често се съпровождат с инсценировки, с цел ,,да се отмие вината от ръцете“. В случая с  алапаевската екзекуция, градският изпълком разиграва цял спектакъл с взривове и престрелка, след което е официално обявено за бягството на Романови. Възможно е това да е било направено поради това, че немците намекват за безопасността на принцесите ,,с германска кръв, към които принадлежи и Елизавета Фьодоровна. Нови конфликти с Германия могат да доведат до разрив на Бресткия  мир и краха на новата власт. Из телеграмата на Уралуправлението на от Алапаевския изпълком от 18 юли 1918 г., на следващия ден след разстрела на императора в Ипатиевския дом: ,,Банда неизвестни въоръжени лица нападнаха училището Наполная, където се помещаваха Великите князе. По време на престрелката един бандит беше убит и, изглежда, има ранени. Князете с прислугата  успяха да избягат в неизвестно направление. Когато пристигна отряд червеноармейци, бандитите избягаха по направление към гората. Не успяхме да ги задържим. Издирването продължава“. За съдбата на самата Елизавета се мълчи, макар че  в телеграмата очевидно става въпрос за всички затворници. Дори е проведено разследване, което остава безрезултатно и арестантите са обявени за безследно изчезнали.

В действителност, представителите на Дома Романови  напускат Училището на открито не посвоя  воля. Предупреждават ги, че през нощта ще се състои прехвърляне във Верхне-Снячихинския завод. Същата нощ им завързват ръцете, слагат превръзки на очите им и ги извеждат от Алапаевск към Межная станция.

В.А. Рябов,участник в тези събития, пише в спомените си:

,,Ние знаехме, че съдбата на царя със семейството му в Екатеринбург, и на всички други членове на императорския дом, намиращи се в Алапаевск,вече е решена в Москва и само чакахме заповедта да приведем присъдата в изпълнение.

Отрано пристъпихме към търсене на място за екзекуцията. Такова място, където не биха могли веднага да открият труповете, бързо намерихме на 12 версти от града. Това беше изоставена и полунаводнена шахта, на която и се спряхме. Получавайки от Екатеринбург, съобщение за екзекуцията на царя и цялото му семейство, ние, не губейки време, пристъпихме към изпълнението на нашия план.

Единственият, който ни оказа съпротива, беше великият княз Сергей  Михайлович. Физически той беше по-силен от всички останали. И ни се наложи да се повозим с него. С категорически тон заяви, че заникъде няма да тръгне от тук, тъй като знае, че ще ги убият. Влизайки в шкафа, той се барикадира там и нашите усилия да го сграбчим не доведоха до нищо.  Изгубихме  само ценно време. Аз не се стърпях и стрелях във великия княз.

При това стрелях с такъв разчет, само за да го раня и изплашвайки го, да го заставя да се подчини. Раних го в ръката и повече не се съпротивляваше. Превързвайки раната и завързвайки очите му, го сложихме на последната двуколка и тръгнахме. Много бързахме: зората вече предвещаваше идването на утрото.

Скъпият велик княз Сергей Михалович отново повтори: той знае, че ще ги убият всичките.

-          Кажете, за какво? –обърна се той към мене. – С политика никога не съм се занимавал. Обичах спорт. Играех на билярд. Занимавах се с нумизматика.

Успокоявах го, както мога, макар и самият аз да бях в най-висша степен развълнуван от всичко, което се наложи да преживея в тази нощ.

Въпреки раната на ръката му, великият княз не се оплакваше от болката. Накрая стигнахме до шахтата. Не беше много дълбока и, както се оказа, имаше странична издатина,незалята  с вода.

Първа доведохме до шахтата великата княгиня Елизавета Фьодоровна и избутвайки я в нея, слушахме, как тя пляскаше във водата продължително време. Зад нея избутахме нейната келейница, монахинята Варвара. Също чухме плисък от  вода и след това гласа на двете жени. Стани ни ясно, че великата княгиня, излизайки от водата, извади и келейницата си. Но друг изход за нас нямаше и един след друг бутнахме и всички мъже. Никой от тях не би  трябвало да потъне  и не се  удави във водата, защото малко по-късно можеше да чуем едва ли не всичките им гласове. Тогава хвърлих граната. Тя се взриви и всичко замлъкна. Но незадълго.

Решихме да изчакаме малко и да проверим дали са загинали или не. След известно време отново чухме разговор и едва доловим стон. Отново хвърлих граната.

И какво мислите – изпод земята чухме пеене! Обгърна ме ужас. Те пееха молитвата ,,Спаси, Господи, людете твои!“

. Вече нямахме гранати, а не трябваше да оставим  работата недовършена.  Решихме да запълним шахтата със сухи съчки, храсталаци и да я запалим.

През гъстия дим още известно време горе достигаше тяхното молитвено пеене. Когато изчезнаха последните признаци на живот под земята, ние, оставяйки в близост до шахтата част от своите хора, вече на разсъмване се върнахме в Алапаевск и веднага вдигнахме тревога  с камбаната на  камбанарията на катедралата. Едва ли не целият град се разбяга.  На всички казвахме, че неизвестни хора са отвлекли великите князе!“ © (А. Мейлунас, С.В. Мироненко. «Николай и Александра. Любовь и жизнь». М. Издательство «Прогресс», 1998, стр. 622, 623.)

Когато Белите завземат Алапаевск, телата са извадени от шахтата и се установява, че някои жертви са загинали  практически моментално, а други са останали  живи и после падането, умирайки от глад и раните си. Така раната на княз Йоан, паднал на ръба на шахтата близо до великата княгиня Елизавета, е била превързана с част от апостолника й (част от одеждата на православните монахини), а тялото на княз Палей е намерено в седящо положение. Селяните от околностите разказват, че още  няколко дни от шахтата се е носило пеене на молитви. Други източници пък утвърждават, че смъртта на осъдените е настъпила практически мигновено, а слуховете за подземни молитви и взаимопомощ  между тях са народни легенди.

Загадката около алапаевската екзекуция е не по-малка от тази около разстрела в Екатеринбург. Съгласно показнията на участниците в разстрела, решението за него е прието от болшевишката партийна организация на Алапаевск без одобрението на Уралския областен съвет и санкцията на Уралобкома  на Руската комунистическа партия (болшевики) - РКП (б). Това е трудно да се повярва, особено вземайки под внимание факта, че  в  предния ден са се разправили с царското семейство. От разпита на чекиста Пьотър Старцев, участвал в престъплението, следва, че ,,убийството на Августейшите затворници се случи по заповед от Екатеринбург, че за ръководството му оттам  специално пристигна Сафаров“. Адвокат А. С.Матвеев,  работейки с материалите за убийството на алапаевските затворници, събрани от великия княз Андрей Владимирович, пише: ,,Как е станало убийството да се установи с точност е трудно. Твърде малко е останало от официалните и проверени документи и свидетелски показания. Можеше  да бъдат събрани  много повече от тях, ако бялото контраразузнаване беше действало с по—голяма предпазлизвост и не беше разстреляло без разпит много от бившите членове на охраната на Великите князе“. Според спомените на следователя Николай Соколов, на когото адмирал Колчак е възложил разследването, двете злодеяния са ,,продукт на волята на едно лице“. Той прави този извод във връзка с участието на Г.И.Сафаров в организацията. Остава въпросът волята на кого. Съществува версия, към която се придържа Владимир Соловьов, следовател по особено важни дела на Следствения комитет, взел участие в най-новото разследване на делото Романови, за непричастност на Ленин в разправата над членовете на династията. Убийството на германските принцеси е можело да доведе до нова международна криза, интервенция и нова война с Германия. По думите на Соловьов, отговорността за убийството на членовете на императорския дом  лежи върху Уралския областен съвет, в частност на члена на Президиума на Уралския областен комитет на РКП (б) Георгий Сафаров и председателя Белобородов, придържащи се към радикални възгледи. И все пак, съмнително изглежда тезата, че Кремъл, който е настоявал за открит съдебен процес над Романови, просто е бил поставен пред  свършен факт. Особено ако се отчете това, че за ,,действието на своя глава“ не са последвали обичайните за това време репресии.

Интересна е и съдбата на тленните останки на жертвите.  След влизането на Бялата армия те са извадени от шахтата, измити, облечени в бели одежди и поставени в дървени ковчези, които са поместени в Гробищната църква на Алапаевск. За мъртвите се отслужват панихиди и  се чете непрестанно псалтирът. Когато Червената армия приближава града през лятото  на 1919 г.,  е решено останките да бъдат преместени, като игумен Серафим Кузнецов ходатайства  за това пред Колчак.  На 14 юли с.г. ковчезите, поставени в товарен вагон, тръгват за Чита и пристигат там  на 30 август. През март на следващата 1920 г. са преместени в Китай. В Пекин са погребани тайно.  Сега на това място  се намира Паркът на езерото на младежата. Възможно е останките на великите князе да почиват под игрището за голф, където по-рано се е намирал православният Серафимовски храм. Днес е известно само точното местопогребение на великата княгиня Елизавета Фьодоровна и инокинята Варвара, канонизирани от Руската православна църква. Техните тленни останки са пренесени в Йерусалим  и поставени в църквата на Равноапостолна Мария Магдалина, където почиват и до ден днешен. През юни 2009 г. убитите в Алапаевск са официално реабилитирани от Генералната прокуратура на Русия.

.
image

Елизавета Фьодоровна


image

Тялото на великата кягиня, извадено от шахтата

 

image

Сергей Михайлович

 

image

Йоан Константинович

 

 image

Игорь Константинович

 image

Константин Константинович



image

Владимир Палей

image

Варвара (Яковлева)

image

Членове на  местния Съвет на работническите и войнишките депутати или Совдеп, Алапаевск, 1 май 1918 г.


image

Манастир на мястото на гибелта на членовете на семейство Романови


image

Мястото на гибелта на Романови

 

Източници:

http://russian7.ru/post/gibel-romanovykh-pod-alapaevskom-zab/

https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8%D0%B5_%D0%BC%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B8

https://www.uralweb.ru/urals/ural/7099.html

 






Гласувай:
5


Вълнообразно


1. valdor1355 - Истината е, че точно това е прави...
06.08.2018 17:45
Истината е, че точно това е правилният начин да се направи преврат и напълно да се смени една власт с друга. В цялата световна история има премного подобни убийства със същата цел, в които заточението и затворите не са били приемлива опция, за да не бъдат използвани старите властимащи или потомците им от опозицията на утвърждавщия се режим. Гражданските войни никога не са били печеливша опция, за това не можем да говорим за жестокост и в този случай.
Добър материал.
Поздрави.
цитирай
2. monarh1991 - Здравей
06.08.2018 23:28
Здравей! Да, така е. Всъщност, и Английската и Френската революция са били кървави - между гилотинираните само 5 процента са аристократи, а останалите 95 са народът - жертва на Царството на терора става дори изтъкнатият химик Лавоазие. Във Вандея, прословутото въстание срещу републиканската власт, са избити съвършено невинни хора -жени и деца, типичен пример за автогеноцид. Но за ужасите на Френската революция никой не пише нищо. Аз не съм монархист или антикомунист, както и обратното на тях и стоя далеч от всякакви идеологии, защото те разделят хората много повече от религиите. Осъждам всякакви злодеяния, без оглед на идеология, религия, раса и т.н. Има случаи на жесток Бял терор, престъпленията на едната страна не бива да оправдават престъпленията на другата. Страшното във всяка гражданска война е, че е братоубийствена, брат застава срещу брата буквално - в книгата на Едвард Радзински за Сталин се споменава за двама братя генерали- единият служи в Бялата армия, а другият в Червената. В Русия руснаци убиват руснаци, така е било и в България в 1923-25 г., 1941-44, както и след 44-та.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: monarh1991
Категория: Политика
Прочетен: 1735257
Постинги: 783
Коментари: 1175
Гласове: 5780
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031