Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.04 21:24 - Виетнамската война- митове и факти
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 233 Коментари: 0 Гласове:
2



 В историята на миналия век е имало много военни конфликти. Открояват се двете световни войни, но и други са оставили забележими следи в развитието на страните и регионите. От 1957 г. в Южен Виетнам се разгаря гражданска война. Тя прераства в пълномащабно военно нахлуване на САЩ в периода 1964-1965 година. Във войната се присъединява и Северен Виетнам, който е подкрепян от социалистическите държави начело с Китай и СССР.
В периода 1964-1972 г. именно войната във Виетнам се превръща в най-важната тема в живота на американското общество. Това не е изненадващо, с оглед на 58-те хиляди войници убити в далечна Азия. В самия Виетнам загиват повече от 1,3 милиона войници и 2 милиона цивилни. Войната служи като изходна точка за възникването на антивоенни настроения, появява се хипи движението. Америка се сблъсква с проблеми като масовото дезертиране и „виетнамския синдром“.

Въпреки че войната е широко отразена в пресата, за нея се създават много митове. Някои от тях се съчиняват дори не от историците, а от самите участници в бойните действия. Някои от тези заблуждения ще бъдат развенчани в тази статия.

Средната възраст на американския пехотинец е 19 години. Според този мит американските власти са хвърляли в боевете абсолютно „зелени“ неподготвени войници. Всъщност средната възраст на пехотинците във Виетнам е била 22,8 години. За сравнение средната възраст на войника от Втората световна война е 26 години.

Повечето от ветераните във Виетнам влизат в армията след получаване на повиквателна.Всъщност повече от две трети от войниците във Виетнам са доброволци. Но за Втората световна война същото съотношение е за войници с повиквателна заповед. За сравнение, през Първата световна война те са 60%, а в Корейската война вече са 27%. Сред загиналите във Виетнам 70% са именно доброволци.

По време на войната във Виетнам са убити непропорционално много чернокожи. Истината е, че от американските войници, убити в тази война, 86% са с бяла кожа, един на всеки осем е афроамериканец. Само 1.2% от загиналите принадлежат към други раси.

Войната във Виетнам е била толкова ожесточена, колкото и Втората световна война. В действителност по време на Втората световна война обикновеният пехотинец за четирите години война (б.р. Участието на Съединените щати във Втората световна война продължава от нападението над Пърл Харбър на 7 декември 1941 година до капитулацията на Япония на 2 септември 1945 година.) участва в бойни действия само 40 дни . Във Виетнам средният пехотинец воюва средно 240 дни годишно.

Черният сифилис е бил масово разпространен във Виетнам. Сексуалната непридирчивост на войниците води до избухване на венерически заболявания. Така се появява легендата за Черния сифилис. Войниците споделяли, че той се предавал от местните проститутки и не се подавал на лечение. Говорело се, че военните лекари тайно прехвърляли болните на изолиран остров, в колония или плаваща болница. Там войниците били оставяни да умрат. На семействата на загиналите съобщавали, че войникът е изчезнал безследно. Носели се слухове, че тайнственият остров е разположен около Окинава (Япония), други твърдяли, че е край Филипините, а трети на остров Коншон (бел.ред. Остров Кон Дао, южното крайбрежие на Виетнам). Самите лекари не бързали да опровергават мълвата, тъй като това способствало за опазването на войниците от контакти с проститутките. Всъщност документални доказателства потвърждаващи легендата не са намерени.

Голям брой бели американци се сражавали на страната на Виетконг. Американските войници споделяли помежду си, че на страната на врага се сражават техни бивши другари, които са дезертирали. При това предателят задължително се описвал като хитър и храбър. Говорело се, че изменниците с мегафон в ръка призовавали съотечествениците си да се предадат. Фактически официално е регистриран само един случай на преминаването на американски войник на страната на Виетконг. Става дума за морския пехотинец редник Робърт Гарууд. Трябва да уточним, че подобен мит се е разпространявал още по време на Филипино-американската война през 1899-1901 г. Друга версия на тази легенда е, че на страната на виетнамците воюват множество европейски доброволци или наемници (руснаци, французи).

Виетнамците измъчвали пленниците. Американските войници били убедени, че техният противник се е гаврел с пленниците. Говорело се за отрязани гениталии, които са пъхнати в устата на жертвата, за човешки глави размазани на крайпътни камъни. Военните психиатри често се сблъсквали с истории на войници с посттравматичен стрес, които разказвали за изтезания. Въпреки това очевидци на тези събития отричат да са били подлагани на мъчения. Действително американските войници били държани в много тежки условия, но изтезания се прилагали само в изключителни случаи. Оперативна информация на виетнамците не е била нужна- тя така или иначе в изобилие се е споделяла от цивилното население. Пленническият порцион е бил много оскъден, но и самите виетнамски войници не се хранели по-добре.

Виетнамските проститутки поставяли острие от бръснарско ножче във вагините си. Този мит дори надживява войната. Говорило се е, че агентки на Виетконг се прикривали като проститутки, поставяли в половия си орган бръснарско ножче и осакатявали американските войници. Източник на този мит са японските легенди за жените-нинджи, които уж поставяли във вагините си цилиндърчета с потопени в отрова бодили. Този, който е рискувал да се съвокупи с тях тутакси умирал.

Виетконгците обстрелвали американските хеликоптери с арбалети. Американците вярвали, че техният противник изработвал мощни арбалети собствена конструкция от бамбук, канап и пластини. С това необичайно оръжие те обстрелвали хеликоптери, че дори и нисколетящи самолети. Слухът дотолкова се разпространил, че се съобщавало за един пилот, който бил убит с такъв арбалет. Споделяло се за тренировъчен виетнамски лагер, в който се провеждало обучение за стрелба с арбалет чрез макет на самолет, който се придвижва с помощта на въже. Естествено, в действителност такова оръжие никога не се е използвало, поради неефективността му.

В хода на войната във Виетнам американците изгубили голямо количество хеликоптери.Статистиката показва, че армията губи средно по една машина на 18 000 полети. В условията на интензивни бойни действия този показател е уникален по своята ефективност.

Във войнишките ковчези гангстерите транспортирали хероин. Мафиотът Франк Лукас разказва, че той е превозвал хероин от Югоизточна Азия в ковчезите на загиналите американски войници. Този епизод дори влиза във филма „Американски гангстер“ с Дензъл Уошингтън и Ръсел Кроу. Наистина хероин е транспортиран, но не по този начин- криели са го в мебели. Това признава помощникът на Франк Лукас- Лесли Аткинсън, както и агентът от специалния отдел за борба с наркотиците Чарлз Лутц, който разследва този така нашумял случай по това време.

Съветски спецназ отмъква цял хеликоптер от американците. Много е писано за това как съветски военни диверсанти влизат в пряко съприкосновение с американците. Само че авторите на тези писания винаги се застраховат, че за този случай не е налична официална информация. Конкретната история, за която става дума е нападението срещу лагера „Flying Joe“ през май 1968 г. Авторите на тази легенда твърдят, че 9-ма бойци от съветските подразделения за специално назначение атакуват секретна вертолетна американска база, успявайки да похитят от базата хеликоптер „Супер кобра“. Само че такава вертолетна авиационна част според американски източници никога не е съществувала, както и такава история с отвлечен хеликоптер.

В СССР са държани американски военнопленници, които са докарани от Виетнам. Тази басня се появява на бял свят благодарение на интервю на бившия генерал от КГБ Олег Калугин. Самият той пленници не е виждал, но се позовава на свидетелските показания на трети лица. Трябва ли да казваме, че документални доказателства за тези твърдения не са открити.

Американската техника всестранно е изучавана от съветски специалисти. Военни и цивилни лица, летци-изпитатели и авиоконструктори не крият, че пленени от виетнамците самолети А-6, F-4, F-5, F-111 са детайлно анализирани в СССР.

Войната се води между САЩ и Виетнам. В многобройните екшън филми се демонстрира нагледно как американците воюват срещу комунистите. Фактически основните сражения се водят между Южен и Северен Виетнам. В самия разгар на войната се намесват и други страни, превръщайки я в подобие на репетиция за Третата световна война. Южен Виетнам е подкрепен от американци, австралийци, новозеландци и азиатски страни, като Тайланд, Тайван, Южна Корея, Филипини. Комунистическата част на Виетнам е подпомагана от китайци и севернокорейци.

Хо Ши Мин и генерал Во Нгуен Зиап ръководят комунистическата армия. Все повече информация става достъпна за тайните на комунистически Китай и поведението на партията по време на войната. Неотдавна публикувани документи разкриват, че приетата гледна точка относно ръководителите в Северен Виетнам е погрешна. Хо Ши Мин се оказва всъщност фигура без влияние, който се обявява против тоталната война с Юга и американците. И генерал Во Нгуен Зиап, герой от войната с Франция, е без реална власт. Фактически ръководството на Северен Виетнам се осъществява от генералния секретар на ЦК на комунистическата партия Ле Зуан и неговата дясна ръка Ле Дък Тхо. Тези хора взимат основните решения, тласкайки страната си по военния път за разрешаване на конфликта.

Войната се води само на територията на Южен Виетнам. Мнозина смятат, че бойните действия се водят само в южната част на страната. Но северовиетнамската армия навлиза и на територията на Лаос и Камбоджа, откъдето атакували противника. Тези страни също като Виетнам преживяват тежки бомбардировки, което оказва влияние и днес. На всеки жител на Лаос се пада по един тон експлозиви. Участта на Камбоджа е малко по-лека- върху страната са хвърлени 3,5 пъти повече бомби, отколкото в Япония през Втората световна война.

САЩ не са загубили нито една битка във Виетнам. Този мит се появява благодарение на полковник Хари Самърс, който след войната на среща с виетнамските си колеги заявява, че виетнамците никога не са успели да победят американците. От отсрещната страна му опонират, че това дори да е истина, е без значение в настоящия момент. Наивно е да се допуска, че в поредицата от сражения американците никога не са отстъпвали. Комунистите удържат няколко значителни победи, като най-бляскавата победа е сражението за база Рипкорд. От това поражение американците не могат да се съвземат няколко години.

Войната във Виетнам е била предимно партизанска. В началото на войната Южен Виетнам и съюзниците им се сражават с Виетконг в джунглите. Но с разгарянето на войната все повече и повече сили на Северен Виетнам се насочват към фронта. От партизанска войната прераства в пълноценна серия от битки с използване на танкове и артилерия. Великденското настъпление от 1972 г. (бел.ред. Операция Нгуен Хюе- настъпателна операция на северовиетнамската армия) става най-голямата сухопътна операция от Корейската война насам. Загубите на страните възлизат на десетки хиляди войници, като Северен Виетнам губят между 500-700 танка.

Кенеди е искал да извади САЩ от тази война. Кенеди създава стотици митове за себе си, един от които се отнася и за Виетнам. Твърдят, че президентът се е стремял да предпази Америка от тази война. Фактически в момента на встъпване във властта на Кенеди страната му вече участва в бойни действия. Самият той вижда пътят за разрешаване на възникналите проблеми именно с помощта на оръжието. На 2 септември 1963 г. политикът заявява, че би било абсолютно неправилно да се напусне Виетнам, понеже тогава комунистите ще контролират цяла Югоизточна Азия. Лесно ще успеят да превземат Бирма и Индия.

Американските медии негативно отразяват конфликта. Мнозина са убедени, че американците губят битката не на бойното поле, а в родината си, поради негативното отразяване на събитията от журналистите. Според тях точно медиите са направили всичко, за да понижат бойния дух на войниците. Всъщност истината е, че пресата е проводник на американската политика. През 1968 г. е извършено масовото убийство в Сонгми (бел.ред. Клането в Сонгми- Рота С („Чарли“), 1-ви батальон, 20-ти пехотен полк, 11-та пехотна бригада избиват над 500 цивилни лица- старци, жени, деца от няколко села от община Ми Лай). Американските войници убиват беззащитни цивилни лица, изнасилват жени. Самата преса в САЩ предпочита да не раздува военното престъпление. Новините за клането достигат в САЩ само от малки алтернативни медии. След клането ветерани от войната пишат до различни вестници с молба да дадат повече информация за това събитие. Никой вестник не се решава да раздухва скандала. Едва след година и половина малък вестник публикува цялата ужасна история и то само, защото редакцията е имала приятелски отношения с журналиста Сиймор Хърш.

Американската войска е била дислоцирана в джунглите. Фактически 75% от американските военнослужещи са позиционирани постоянно във военни бази. Самите бази наподобяват малък американски град- с всякакви удобства и услуги.

Във войната съветските самолети показват пълно превъзходство над американските. Със самолети МиГ-17 и китайския му вариант J-4/5 виетнамците свалят 13 бр. F-4, още няколко F-4 са свалени от J-6 (модификация на МиГ-19), МиГ-21 унищожават 103 бр. Макдонъл-Дъглас F-4 „Фантом II“ .

От своя страна американците със своите Фантоми свалят 57 броя МиГ-17 в различните му модификации, 5 бр. МиГ-19 и 54 бр. МиГ-21. Ако сравняваме директно най-новите F-4 с МиГ-21, тогава американската техника като цяло търпи поражение. Но следва да се има предвид, че „Фантом“ решава несвойствени за него задачи. Така че за пълно превъзходство не може да се говори, още повече че американците притежавали по-голямо количество авиационна техника, което им позволявало успешно да се противопоставят на по-маневрените МиГ-ове.

Източник- www.molomo.ru




Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 11739772
Постинги: 15944
Коментари: 8698
Гласове: 65409
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30