Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.03.2018 16:44 - Балканът стене, 1876 г.
Автор: historybg2018 Категория: История   
Прочетен: 2236 Коментари: 1 Гласове:
2

Последна промяна: 21.04.2021 16:51


Балканът стене, Април 1876

През април 1876-а сестрата на Цанко Дюстабанов, Ватка, по мъж Гюлчева, освети новия си хан. Той можеше да побере 11 пътници и 15 коли. Като се връщаше от тържеството, Иван забеляза, че групи млади хора излизат извън града с градска музика на веселия. „Веселия в тия времена!?“ Сети се, че и друг път ги е виждал. На вечеря говори с тъста си.

 -        А бе, бай Добри, с младите, дето излизат на мухабети са винаги и Еким Цанков, Христо Топузанов, Христо Конкилев, Тотю Иванов хаджи Досев и учителят Никола Саранов. Ти знаеш, че това са членовете на тайния революционен комитет в Габрово. Пък и Цанко Дюстабанов никога не липсва. А младите го гледат с такива очи, сякаш е олимпийски бог. Нали знаеш, че той въобще не е привърженик на революционната борба, но от тази година е също член на комитета и главен воевода в Първи търновски революционен окръг. Тия сигурно са решили да се вдигнат! Това не е заветът на Раковски! Ако се вдигнат сега, ще загине напусто сума ти и народ, а дали Габрово ще оживее, не се знае. Само в Мизия има над 80 000 редовна войска. Не може със стотина души да се победи такава сила. Дали не е добре да пратим децата в Букурещ?

-        Да, Ванчо, така е. Вчера срещам Тотю Иванов. Викам му. Тотю, не помниш ли завета на Раковски? Първо руснаците минават Дунава, а след туй всенародно въстание... война на два фронта… Тотю ме погледна с премрежен поглед и рече като в транс: „…ако на жертвеника на свободата не дадем скъпа жертва, няма да я заслужим…Христос даде същата жертва, за да спаси човечеството…“. „Тотю, Христос пожертва себе си, а вие ще направите тъй, че от Балкана да извира освен вашата и кръвта на хиляди, която ще залее долините…“

 Бай Добри си пое дълбоко въздух и рече:

-        Иване, лудост не лудост, това значи, че решението е взето! Взето е! Дата не знаем, но остава само да се молим, защото никой освен Бог не ще помогне на населението… Когато башибозукът – тия кръвожадни кучета - подушат кръв, полудяват, не се подчиняват на държавната власт, пък и с пари не можеш постигна нищо …

 На 20 април се чу, че в Копривщица е избухнало въстанието…

1 май, събота                 

На 30 април в село Кръвеник нахлуха четиридесет заптиета с башибозук и почнаха да претърсват за оръжие. На 1 май пристигнаха още две заптиета със специална мисия: да хванат Христо Филев, главния деец на готвещото се въстание тук и да го закарат в града. Баща му дядо Филю обаче го предупреди. Христо облече въстаническа униформа, свика другарите си и провъзгласи въстанието в Кръвеник.

 В Габрово вестта прелетя през града като мълния. Чу се също, че „30 габровски въоръжени младежи се събрали над града и си избрали Цанко Дюстабанов за воевода.“ След това дойде друга вест, че уж атакували турската поща при село Балксша, но не бил убит никой нито нещо било задигнато. Говореше се, че бил атакуван турски пост по пътя за Шипка, но „и той останал незасегнат?!“.

 Габрово се превърна в очи и уши. Малки и големи очакваха да бъде нападнат конакът и да бъдат прогонени турците. Децата тичаха насам-натам и викаха: „Идат, байракът им се вижда на Киселчова могила!“ Но това беше още неразтопеният сняг. Други деца пееха:

 Стани, стани, юнак балкански,

от сън дълбок се събуди…

 или

 Вятър ечи, Балкан стене,

сам юнак на коня…

 Привечер се върнаха хора от пътя към Севлиево и казаха, че четата се върнала от Шипченския път, тръгнала в посока Батошево, Стоките, Кръвеник, Ново Село…

2 май, неделя

Турците се бяха затворили в конака. Конакът беше построен на скалата над Габрово, на левия бряг до моста, който поради това наричаха и конашкия мост. Оттам удобно се наблюдаваше центърът на града и се контролираше пътят край левия бряг на Янтра от Шипка към Търново и Севлиево. Мястото беше недостъпно и добре укрепено, за да отстои с успех на всяко нападение. Турците в конака бяха 200 души войници с двама стотници, начело и един градски управител – каймакамин Юрданчо ефенди, който беше християнин. Градът беше замлъкнал. Цареше тягостно затишие, сякаш пред буря. Конакът имаше и модерен телеграф. Новината вече беше разпространена до Търново, Русе, Одрин и Цариград. От Цариград дойде нареждане до търновската администрация да се преследват и избият само четниците, мирното население да не се докосва.

 В Кръвеник пристигна башибозук от близкото турско село Градница. Почна се престрелка, но не паднаха никакви жертви.

3 май, понеделник

Батошево се вдигна

Батошево беше стара българска крепост на един хълм високо над завоя на река Росица. От крепостта бяха останали развалини, на които батошевци викаха „Градът“. Хората ходеха по празници там и се радваха на чудесната гледка към селото, завоя на реката и пътя който идваше откъм Севлиево. Иначе селището беше ниско, около реката, около добре напояваните бостани.

 В този ден в Батошево бе провъзгласено въстанието. Христо Василев Глушков и Цвятко Димов бяха дошли като пратеници от Кръвеник да подканят батошевци да бързат.

 Тъкмо по заник слънце в Батошево влязоха 30 млади, красиви, въоръжени момчета. Предвождаше ги Цанко Дюстабанов. В селото нямаше турци и народът ги посрещна с китки здравец, хляб и сол. Всички бяха опиянени от предстоящата свобода и вярваха, че на много места в България народът се е вдигнал. Канеха ги в домовете си, предлагаха им храна, разпитваха ги: „Руснаците тръгнали ли са… има ли други чети в Българско?“. 

 Само старците клатеха глави и ги питаха: „Има ли турска войска по следите ви, или, не дай си боже, башибозук…?“. Старците веднага се упътиха към домовете си и наредиха на синовете си да оседлаят катъри и коне и да сложат в дисагите най-необходимите завивки пари и храна, колкото животните можеха да носят. Разпратиха децата по къшлите дълбоко в Балкана и им наредиха да чакат там, докато ги извикат. В селото трябваше да останат само мъжете, способни да носят оръжие. Някои последваха това решение, други не...

Габрово

Всички в Габрово знаеха, че няма да се мине без нападение от турците. Едни почнаха трескава подготовка за отбрана, всеки кой с каквото може. Кепенците се спуснаха, прозорците се заковаваха с дъски, а зад тях се слагаха чували с дреб и вълна, които ловяха лесно куршуми. Жените приготвят чер и червен пипер за хвърляне в очите на турците, а в дворовете на по-големите и запазени къщи се събираха всички деца и жени от съседните домове в очакване на страшното, което има да стане.

 Други, особено мъжкото население от „Горния край“, „Под брега“ и съседните малки улички, които не се виждаха от конака, изскочиха на улицата въоръжени - кой с какво има. Имаше някакъв екзалтиран подем на духа и решителност за нещо, което никой не знаеше точно какво е. Този ден турците не са смееха да се покажат по тези улици.

 Въоръжението на гражданите беше разнообразно: пушки и пищови евзалии и кремъклии, рядко с двуцевни пушки и револвери, ятагани, топоришки, дори коси за сено или сатъри, прикрепени здраво на тояги.

 Иван и бай Тодор гледаха това въоръжение и знаеха, че на всяка цена трябва да се избегне въоръжено стълкновение с турците…, но как?

 Досю хаджи Андреев излезе от къщата си въоръжен. Жена му тичаше зад него:

 -        Досю, на кого ме оставаш?

 Той вдигна ръката си нагоре към небето и се запъти към Станчо, клисаря на черквата „Св. Богородица“. Искаше да го накара да бие черковната камбана, за да излизат всички граждани.

 На Цоню Илиюв Видинлиев, сина на най-богатия и влиятелен човек в Габрово, дядо Илия Видинлията, тия неща бяха ясни и затова той още отрано отиде пред църквата и зачака. Когато видя възбудените и ръкомахащи Досю хаджи Андреев, въоръжен, и Станчо Клисаря с връзка ключове в ръката, всичко му стана ясно.

 -        Стой! – извика Цоню.

-        Бай Цоню, народът не може повече, народът се вдига, нека ударим камбаните, та да излезе всеки, що може да носи оръжие и да свършим най-подир с това 500-годишно робство!

-        Абе, момче младо, кога руснакът пресече Дунава, тогаз ще направим въстанието. Сега в Мизия има 80 000 редовна турска войска. Можем ли се справи с нея?

 Двамата бяха доста смутени и сконфузени.

 -        Единственото нещо, което ще постигнете, като ударите камбаните, е народът да излезе, по телеграфа да съобщят че „цяла България въстава“, ама тя не е цяла България, а няколко чети от стотина души, войската да си затвори очите и да остави башибозукът от Севлиево, Казанлък, Търновско и Плевенско да ни избие, та да няма кого руснаците да освобождават… Но това няма да е толкоз страшно. Страшното е, че башибозукът ще се налочи с кръвта на децата ни, ще изнасили и изколи жените ни… и туй пред очите ни и след туй и нас ще ни изколят. Туй ли искате?

 Досю хаджи Андреев и Станчо Клисаря клюмнаха глави и се оттеглиха от главната улица. Цоню Илиюв Видинлиев дълго гледа след тях, мислейки си „Боже помогни, може и да ни се размине тоя път“.

 В този ден само едно заптие напсува Станча Котът, той пък му зашлеви един шамар. Тримата другари на заптието скочиха, хванаха Станчо го и му отрязаха дългите мустаци.

 Новината за габровското въстание предизвика в Казанлък неописуема радост сред турската войска и башибозука. Всички знаеха, че без каквато и да е съпротива можеха да вилнеят и насилват, пък, ако е рекъл Аллах, и да забогатеят. Габрово, макар само с 9 600 жители, беше най-богатият български град след Цариград, където живееха около 40 000 българи. Силими паша тръгна към Шипченския проход следобед. Нареди на войската да вземе газ на катъри с цел да подпалят Габрово. По пътя към тях се присъедини башибозук с викове, писък на зурни и тупкане на тъпани.

4 май, вторник

Първият буреносен облак над Габрово отмина

Когато бимбашията на Габровския гарнизон, Мехмед бей, един турчин с добро сърце и твърде благоразумен, чу, че от Балкана слиза Селими паша, излезе с табора си на мегдана в горната махала и го причака. Беше получил и телеграма за намеренията му.

 -        Къде си тръгнал, Селими паша, Аллах та те поживи?

-        Идвам да ти подсиля гарнизона, та да бастисаме града и да го изгорим! – Пашата си поглади брадата, хилейки се, без да слезе от коня.

-        Имаш ли тапия за това, паша?

 Жилите на врата на Селими паша се издуха, той почервеня, извади ятагана си и изкрещя:

 -        Аллах акбар! Ето ми тапията!

 Бинбашията даде знак на войниците, те свалиха пушките си и се приготвиха за стрелба.

 -        Ти гяурите ли защитаваш бе, куче?

-        Не, паша, доходите на султана! Габрово внася най-големите данъци в султанската хазна в цяла Европейска Турция!

-        Куче! - изсъска отново пашата.

-        И въпреки това добре си дошъл в конака да си починеш ти и хората ти, пък утре ще се прибереш.

 Селими паша пови коня си и след него се занизаха войниците му към габровския конак.

 Зурните замлъкнаха и башибозукът се затътри по обратния път, издавайки невероятен вой.

 Габровци видяха войската и тръпнеха!

Формиране на въстаническа войска в Батошево

През това време Христо Филев от Кръвеник и Георги Бочаров със своето отделение пристигнаха в Батошево. Цанко Дюстабанов с една част от четниците беше вече там. И така в Батошево се образува чета от 480 души. За воевода избраха Бочаров.  Бочаров веднага раздели хората на отделения по 10 души начело с десетници и постави стражи към Дералии и Душево.

Гъбене в кръв и пламъци

Черкезите яздеха леко на черни коне. Бяха добре облечени, с фишеци, набучени в куртките, черни астраганени калпаци, плоски и подгънати в горния край. Всички бяха с ботуши. Всеки беше въоръжен със сабя, кама и авзалии пищови. Имаха пушки, който носеха в калъфи на седлата. Много от тях носеха копия. Някои носеха лъкове с рогови накрайници. Водеше ги каймакаминът на Плевен Вели Неджиб. Черкезите бяха мюсюлмани, говореха един стар език, абхазки, и не разбираха турски, та имаха със себе си и няколко души, които им превеждаха долу-горе заповедите на Вели Неджиб. Нямаше дебел черкезин, всички бяха сухи и зли. Бяха последвали каймакамина с надеждата да си грабнат жени и богатства. Това, че отиваха срещу българи, дето им построиха къщите, когато дойдоха в Плевенско като бежанци от Кавказ, не смущаваше никого. Наближиха Севлиево, едно смесено село. Малко преди селото се отдели една тумба ездачи и дойде да ги посрещне. Беше Садулах ефенди.

 -        Мархаба, Вели Наджиб, дойде време да свършим с гяурите.

-        Право думаш, Садулах ефенди. Води ни сега, където ще ни водиш, това е твой вилает.

 Садулах пови коня си и тръгна в един ред с каймакамина. Последваха го черкезите и свитата на Садулах. Садулах беше дебел, месата му висяха отвсякъде и конят едва го носеше. Неговите гавази му помагаха да се качва и да слиза от коня. Отдалече се чуваха зурни и тъпани, които се усилваха с приближаването на центъра на селото. Там се беше събрало огромно мнозинство башибозук от всички турски селища на околността. Всеки се беше въоръжил както може, и всеки искаше да вземе участия в предстоящия огромен грабеж.

 -        Първо тръгваме към Гъбене, чисто българско село с 1 200 къщи. На равно, няма опасност за пусия[1]. Нашите цигани казаха, че там нямало комити. Но трябва да бързаме, докато в Габрово не дойде редовна войска. Дай с черкезите да стигнем там, трябват ни 2 сахатя. На башибозука ще му трябват 4. Дотогаз ний ще оберем каймака, пък каквото остане - за тях.

 Влязоха по обяд в селото. Не се бавиха по периферията, а стигнаха направо в центъра, на мегдана. Видно беше, че българите бяха изчезнали нанякъде и селото беше пусто. Само току-що пристигналите щъркели тракаха с човките си по покривите. Първо се насочиха към църквата. Попът излезе с кръста и почна да говори нещо, което черкезите въобще не разбираха. Един от задните редове метна копието си и то се заби в гърдите му. Последва шумен смях и хвалби за точния прицел. Без да го чака да издъхне, Вели Наджиб махна на трима и те влязоха в църквата с копия в ръце. Чу се продължителен писък на жени и деца, … след малко тримата излязоха с окървавени копия. Изсипаха от торбите си сребърните предмети и обковките на иконите, които бяха изтръгнали, в центъра на площада. Това беше черкезки обичай. Плячката се събира, главатарят си отбира неговото, останалото се продава и разделя поравно. След туй Вели Наджиб нареди на 20 черкези да обиколят оборите на всички къщи и да откарат добитъка към Севлиево, като оставят два вола на мегдана за храна на башибозука.

 -        Ако загубите добиче, ще ви ослепя!

 След това нареди една стотня черкези да насилят вратите на богатите къщи.

 -        Къде има злато, сребро, пари… да се събира. Всички мазета да се разкопават… Ако от някоя къща хвърлят куршум, палете! И до два часа всички на площада. Ще ви дадем знак с черковната камбана.

 Черкезите бяха докарали волска кола, в която да събират заграбените ценности. Сновяха непрекъснато по обир и до центъра сякаш събираха сливи. Трима цигани използваха един момент, в който на площада нямаше никого и се втурнаха към колата да крадат откраднатото. В туй време Вели Наджиб ги видя и даде знак на ония, които искаха да ги убият.

 -        Накарайте ги да извлекат всички трупове пред червата, след туй да нахвърлят дърва върху тях и да ги изгорят… след туй ги затрийте.

-        Защо да се трудим, паша?

-        Защото след всяко въстание на българите плъзват разни комисии от англичани, французи, руснаци и какви ли не и пишат по вестниците колко народ сме избили…

 След два часа камбаната се затресе. Не беше нито на сватба, нито на кръщене, нито на умряло… Башибозукът наближаваше.

 На площада бяха докарани останалите в селото немощни старци. Циганите изнесоха труповете от църквата, старците се бяха примирили със съдбата си още като решиха да останат в селото, някои от тях се кръстеха и гледаха диваците право в очите… Черкезите се въртяха с конете си край тях като ято гарвани и само чакаха знак от пашата. Пашата махна с ръка, изсвистяха саби и старците… рухнаха, за да се извисят над този свят, пълен с насилие… Натрупаха дърва от съседната къща върху тях и ги запалиха.

             Първо се изнизаха, черкезите с добитъка, след туй пашата с каруцата със ценностите и тогава влезе башибозукът с огромен керван коли. Когато с Вели Наджиб и Садулах се срещнаха, Садулах му викна:

 -        Утре сме в Батошево, паша. 600 български къщи. Тръгни рано да ги изненадаш, ние по обяд сме там.

 Както гладни вълци разкъсват сърна, тъй богатото село Гъбене беше разграбено за няколко часа. Товареше се покъщнина, дрехи, килими, медни съдове, селскостопански инструменти, жито, храни, бурета с ракия и вино… На места имаше огромни возилници с вино. Което не можеха да отмъкнат – разрушаваха. 336 градени с камък къщи бяха напълно опразнени от инвентар. Вечерта заклаха воловете. Взеха огън от още тлеещия пожар с горящите българи и почнаха да пекат воловете. Миризмата на 20 печени българи, трима цигани и на волове се смеси с воя на зурни и тъпани. Пияните лешояди ругаеха, че няма жени в селото, но смятаха, че утре в село Батошево ще намерят… Над цялото село се издигаха пламъци. Един, който можеше да брои, почна:

 -        1, 2, … 69, 69 къщи горят…

5 май, сряда

Габровско

Рано сутринта Силими паша тръгна с войската през Балкана към Казанлък. Недоволният казанлъшки башибозук го последва, образувайки километрова върволица през Балкана. Габровци за миг си отдъхнаха, но това не беше за дълго.

 Новините прииждаха в Габрово и колибите и населението вече масово се изнасяха по планината.

Батошево

Бочаров настани четници на скалите над Батошево, от които можеше да се обстрелва пътят, а другата половина при завоя на реката, където по стария мост се влизаше в селото. Прати съгледвачи към Горна Росица и научи за съдбата на Гъбене. Четниците очакваха черкезите, а хората бяха готови да им помогнат с всичко. Привечер дойдоха 200-300 души турци от Душево, нападнаха неорганизирано Батошево и бяха отблъснати.

6 май, четвъртък, кръвта на батошевци

            Нощта мина в напрежение и очакване. Малко преди обяд се появиха още черкези и башибозук. Яздеха безгрижно и пееха някаква неразбираема песен. Най-накрая на колоната яздеше каймакаминът на Плевен Вели Наджиб. Бочаров знаеше, че младежите са нетърпеливи и даде команда: „Пълни, и стреляй само по моя команда“. Колоната стъпи на моста, Бочаров чакаше. Едва когато на моста се подреди хубава редица от конници като мишени, извика „огън“. Отекна залп и няколко конници се строполиха от конете си. Едно мощно „ура“ се изтръгна от устата на четниците. Останалите обърнаха конете и се заблъскаха назад да слязат от моста. В туй време последва втори залп от пищовите, но не беше улучен никой. Вели Наджиб нареди на черкезите да се отдръпнат зад достига на пушечен изстрел, спеши черкезите и обкръжи в полукръг селото. Раздели ги на четири групи, двете да нападат откъм моста, а другите две да обходят хълма  и селото от двете страни и да нападнат защитниците отстрани. Черкезите бяха от Кавказ и още от деца се бяха научили да живеят от разбойничество. Като войници бяха отлични войници. Денят мина в престрелки, в които черкезите, отлични стрелци, простреляха четирима четници. Двама бяха ранени. Батошевци носеха храна и вода на защитниците през целия ден. Настъпи нощта. Черкезите се оттеглиха и до късно през нощта се чуваше воят на зурни и тъпани. Очевидно башибозукът беше закарал плячката до Севлиево и се беше върнал до лагера на ВелиНаджиб с керван от празни коли.

             На сутринта студена пот обля четниците. По всички ливади и хълмове на околността бяха плъзнали башибозуци. Черкезите се бяха доближили до позициите на четниците и без да се показват стреляха непрекъснато, така че башибозукът можеше почти необезпокоявано да се приближава към селото. Тогава Цанко даде заповед да се оттеглят към Кръвеник, там остави 40 души въстаници и замина за Новосело. Бочаров с някои от другарите си тръгна за Кръвеник при Дюстабанов. Гаврил Кръстников, Недялко Хрелски и Кънчо Буренов минаха през Кръвеник и продължиха към Новосело.

image

Фиг. 11. „Българските мъченици“. Картина на Константин Маковски

 В селото настана паника. Който можеше, бягаше нагоре към Стоките и Кръвеник.

             Когато стрелбата на четниците спря, Вели Наджиб даде знак на черкезите да препуснат в селото, а на Садулах - да чака. Жените и децата се бяха затворили в манастира „Възкресение“. Черкезите се разделиха на две, едните тръгнаха към черквата, другите към манастира. Първо обраха всичко ценно от черквата и го трупаха пред нея. Колата, на която щеше да бъде натоварено, щеше да дойде всеки момент. Двама останаха при съкровището, а другите се юрнаха по къщите. Манастирската врата беше залостена, но един черкезин метна едно примка върху нея. Другият край на въжето беше вързан за седлото му. Пришпори коня и вратата се изтръгна с пантите. В църквата на манастира се надигна глъч. Когато отвориха вратата ѝ, всички ахнаха.

 -        Аферим, Аллах! Най-после чу молбите ни!

 Децата се разплакаха. Жените бяха натирени на двора. Вели Наджиб си отдели пет млади момичета, даде ред на главатаря на черкезите и той си отдели две. Момичетата плачеха безутешно. Всички трескаво бяха втренчили очи към пашата.

 -        Иска ли някой да си вземе гяурка за жена?

 Няколко изкачиха напред.

 -        Буюрусун!

 Те избраха измежду жените по-младите и ги задърпаха за косите. Вели Наджиб нареди на двама черкези да закарат отбраните в Севлиево.

 -        За всеки косъм, паднал от главата им, ще ви взема по едно око!

 Черкезите ги навързаха с едно въже за вратовете и ги подкараха към Севлиево. Тогава той посочи една булка и мигом двама черкези скочиха и ѝ разкъсаха дрехите. Метнаха я на поляната пред манастира и пашата почна пред всички да я насилва. Жената пищеше и се мяташе. Пашата ѝ зашлеви такъв жесток шамар, че тя утихна в безсъзнание и той можа да си свърши работата. Нададе се неописуем вой. Черкезите се втурнаха и почнаха да изнасилват останалите жени. Малкото останали мъже в селото се юрнаха с брадви и търнокопи в двора на манастира. Някои черкези се изправяха със забити брадви в гърбовете и грохваха на земята. Това обаче не трая дълго. Черкезите грабнаха сабите и след десетина минути 43-ма мъже бяха натръшкани смъртноранени или мъртви в двора на църквата. Няколко жени скочиха, грабнаха окървавени брадви и успяха да убият трима черкези. Тогава глутницата побесня. Изнасилиха многократно всички жени сред неописуем писък. Птиците от околностите се вдигнаха високо, високо да не чуват. Кучетата бяха млъкнали… Слънцето се беше облещило, за да види Бог всеки детайл от тази кървава сцена. Бог гледаше, но не помогна на обезчестените и умиращите… Вели Наджиб се изправи, вдигна си гащите и си извади лулата. Запуши, наслаждавайки се на сцената в двора. След половин сахат нареди на черкезите да напуснат манастира. Оставиха писъка на измъчените и умиращите след себе си. Пред вратата чакаше Садулах с глутницата си.

 -        Ваши са! – ухили се Вели Наджиб. – След туй изгорете всички трупове и запалете манастира.

 Сега дойде ред на башибозука да вилнее. Съблякоха жените съвсем голи и докато всички не се изредиха, не престанаха. След туй Садулах нареди да се избият и озверялата тълпа извади ножовете и ги закла като агнета. Хвърлиха огън на черквата, децата пищяха, което излизаше, беше разстрелвано. Като струпаха труповете, за да ги горят, преброиха 43-ма мъже, 68 жени и деца. Когато Садулах нареди да се нахвърлят дърва върху труповете и да се изгорят, един от аверите му му каза:

 -        Ефенди, другите грабят, а ние какво правим. Тук си свършихме работата. Хайде да видим какво е останало за нас.

 След черкезите в двора на църквата остана писък и стон на умиращите, след башибозука - гробна тишина…

 Садулах знаеше, че в Батошево има 5 воденици.

 -        Давай към водениците с каруците!

 Ограбиха зърното и брашното, натовариха го на колите и запалиха водениците. След туй се втурнаха по селото да видят какво им бяха оставили черкезите, а то беше много…

 Колю Рачев беше стар и когато неговите тръгнаха, той им каза:

 -        Не мога вече, но оставете ме да умра, като взема душата поне на един от тези изверги, та животът ми да не е минал напразно.

 Сбогуваха се с него с голяма мъка. Дядо Колю си облече бяла прана риза, избръсна се. Като зареждаше четирите си пищова и двете си пушки, си спомняше за младостта, за всичко, което беше свързано с тези оръжия… Зачака. Беше почти оглушал, но писъкът на умиращите му съселяни проникна до костите му. Когато башибозукът насили вратнята, изчака да се понапълни дворът му и от тарпазана изпразни в тях шест цеви. Шестима рухнаха. Един се изкачи на чардака и стреля в него, но само го рани. Дядо Колю Рачев го гледаше с усмивка на устата и оня се чудеше… Веднага обраха и запали къщата му. Тъй дядо Колю изгоря жив!

 Иван Тасев и Иван Дянков, въстаници от Габрово, се бяха закрепили в къщата на дядо Миньо, която беше като една малка крепост. Имаха много патрони. Единият зареждаше непрекъснато, а другият стреляше. От време на време се сменяха. Черкезите и башибозукът видяха, че не могат да влязат в къщата и почнаха да хвърлят главни по плевнята. Плевнята лумна в пламъци, които се пренесоха и в къщата. Чуха се два почти едновременни изстрела и стрелбата от къщата престана. Пепелта от телата им се смеси с тази на къщата.

 Вечерта зурни и тъпани отново огласяваха песента на лешоядите… Скрилите се в планината преброиха 60 горящи къщи. Всеки се вторачваше да види дали това не беше неговата… Горяха и училището, и черквата…, петте воденици и манастирът все още пушеха…

 На сутринта Садулах, полупиян, каза на пашата:

 -        А сега към Кръвеник, там има 270 къщи, 13 дюкяна, 6 воденици, една черква и едно училище.

8-9 май, събота и неделя, Кръвеник в кръв и пламъци

Кръвеник беше в полите на един дълъг и висок планински рид, обрасъл с букова гора. Името идеше от това, че турците не един път бяха проливали кръвта на българите тука. И всеки път селото израстваше наново.

 Цанко Дюстабанов беше разположил остатъка от четата си на този рид малко преди селото. По пладне глухите удари на тъпана се зачуха. След немного време се чу и писъкът на зурните. Идваха откъм Батошево и Граднишкия боаз.

 -        Идат!

 Четниците бяха тихи. Всеки гледаше да си направи по-удобно укритието, зареждаше оръжието и си правеше сметка до кой храст или дърво, ако стигне врагът, би го поразил. Тоя път всички чакаха търпеливо. Когато черкезите дойдоха в обсега на пушките им, последва залп и неколцина паднаха от конете. Вели Наджиб веднага нареди да се отдръпнат и нареди на Садулах да юрне башибозука в обход на баира. Садулах познаваше местността и поведе част от тях към Табашката махала, но след като влязоха в дефилето, почнаха да се изкачват откъм гърба на дружината. По обед беше настанала съмнителна тишина. Цанко се чудеше какво ли става, когато над главите им засвистяха куршуми. Двама бяха начаса убити и още трима ранени.

 -        Башибозука, мамка им, заобиколили са ни!

 Ридът над тях беше изпълнен с виещи турци. Тотю Иванов му каза:

 -        Цанко, ако не се изтеглим към Ново село, тук ще си оставим костите.

 Цанко даде заповед да помагат на ранените и да се изтеглят, като стреляха непрекъснато. Когато стрелбата утихна, пръв хаджи Ибраим от Отчилар, който току-що беше пристигнал от Казанлъшко заедно с Манаф[2] Мустафа и Мустафа ефенди, тръгна с хората си към селото, но откъм село Войнишка, щото го беше страх да кара край хълма, нищо че бунтовниците вече не стреляха. Малко преди селото им излезе късметът, всичките стада на Кръвеник бяха запладнени от 13 овчари в една гора. Овчарите мислеха, че башибузукът няма да мине по този път, но съдбата си изигра лоша шега с тях. Бяха въоръжени само с пищови и ножове. Хаджи Ибрахим се повдигна от коня и извика на 13 от своите гавази:

 -        Карайте стадата към Севлиево! А  сега нека турски саби секат гяурски глави…

 Трима джелати се събличаха до кръста. Тъпаните тресяха земята, овчарите стискаха юмруци, но отвсякъде бяха заобиколени от башибозук с голи саби. Един тръгна към тях и сопата на единия овчар го трясна по главата. Чу се страшен рев и всички едновременно се втурнаха към овчарите. Овчарите изпразниха пищовите си и мнозина турци грохнаха на земята, но това не спря останалите. Към всеки овчар се втурнаха четирима: един се мяташе на врата му, други двама им държаха ръцете, а четвърти връзваше… тъй ги докараха пред хаджи Ибрахим. И той беше махмурлия от вчера… дигна си ръката хоризонтално към врата и направи онова движение, което джелатите само чакаха. Замъкнаха вързаните към един дънер и един по един им натискаха гърба с един кол, за да им се оголи вратът над дънера. Джелатите бяха кьоркютюк пияни. Първият замахна със сабята си и едва не падна сам на земята. Гръмнаха смях и подигравки. Вторият му удар улучи, но не уби овчаря, та вторият джелатин трябваше да го довърши. Така се гавриха с умиращите, докато стигнаха до последния. Той обаче се беше освободил от вървите и само чакаше да дойде моментът да побегне. Джелатинът замахна и той мигом скочи и драсна към гората. Никой  не очакваше и той се отскубна, без да го настигне някой. Едва дълбоко в гората, когато дъхът му почти спря и той се сгромоляса в шумата, усети, че беше целият в кръв и че едното му ухо беше отрязано. Но беше жив! Жив…

             Докато колеха овчарите, хайката на Садулах се спусна от баирите, керванът с колите вече беше стигнал в Кръвеник. С каруците, които прииждаха от Севлиево, се отправиха да оберат брашното и житото от водениците. След това ги запалиха. Собствениците им ги гледаха от Балкана и плачеха. След туй минаха по 13-те дюкяна и разграбиха де що ценно имаше.

 Черкезите щяха да се задоволят със златните и сребърни съдове от черквата, а знаеха, че имат дял и в овцете. Проблемът беше обаче, че църквата беше пълна с народ, мъже, жени, деца. На приканванията да излязат, никой не излезе.

 -        „Все едно къде ще умрем- викаха мъжете, -поне да е в божия храм. Жените притискаха децата към себе си.

image

Фиг. 12. Черкези мародерстват в България, Макгахан 1844-1878 г., Наука и изкуство, София, стр. 93

Тогава Хаджи Ибраим извика Садулах и му каза:

 -        Тия вътре са ваши! Само инвентара от черквата не бутайте!

 image

Фиг. 13. Башибозук опустошава българско село, Макгахан 1844-1878 г., Наука и изкуство, София, стр. 89

Заляха с газ вратата и я подпалиха. Вътре стана непоносимо задушно и когато врата рухна, хората се юрнаха да си поемат дъх навън. Там ги чакаше башибозукът. Вързаха 31 мъже. Изкараха девет жени и девет деца. Всички пищяха. Почнаха да изнасилват жените пред мъжете им, след това децата им… след туй заклаха децата като агнета, а жените разстреляха…най-накрая изклаха със саби и ятагани мъжете. Писъците утихнаха, остана само тътенът на тъпаните и писъкът на зурните…            

 Едва тогава черкезите обраха църквата. Башибозукът заля олтара с газ и го запали. От църквата останаха само каменните стени. След туй се насочиха към училището. И него запалиха. Глутници обезумели турци с каруци минаваха от къща на къща и накрая палеха без причина.

             При заник слънце дойде нова глутница башибозук, но вече нямаше какво да се обира в Кръвеник. Садулах ги посрещна с думите:

 -        Няма за вас работа тука! Върнете се малко по-надолу и се отбийте по левия път. Той води към село Купен. Те имат 80 къщи.

 Садулах си мислеше, че на следващия ден идваше Ново село, най-богатото, и не искаше да дели и с тая измет.

 Чрез воя си вълците си съобщиха къде има пищно угощение и цяла нощ пируваха и се джавкаха над окървавените овчарски скелети. През тази ясната нощ от Балкана се виждаха 140 горящи къщи. Кръвеник потъна в кръв и пламъци!

 Село Купен беше вдън гори, там, където два бързи потока се сливаха в един. Слънцето в туй село изгряваше късно и залязваше рано. Само 12 къщи бяха около реката, останалите бяха пръснати на високо по баирите и хората с голяма мъка си бяха извоювали стръмна земя за градини от гората. Отглеждаха сливи и се занимаваха с дърводелство, малко търговия и животновъдство. Над селската кръчма се намираше и малка църквица, също вцепена в баира. Градините бяха обсипани с цвят. Очакваше се голяма реколта от сливи.

 Когато башибозукът пристигна, юрна се главно по къщите около пътя. Избиха 12-те старци останали в селото, във всяка къща по един, обраха къщите им и ги подпалиха. Тръгнаха към къщата на Данковския род. Но младите се бяха залостили в нея и стреляха с кабзалийките си. Не можеха и огън да се хвърлят, те бяха в ниското. Решиха да ги заобиколят отзад, откъм баира, но когато се спуснаха към къщата, младите бяха изчезнали. Нямаше нито добитък в нея нито нещо кой знай колко ценно. Теглиха ѝ огъня и се отказаха да обикалят другите по баирите. Кой знай какво можеше да им се случи.

5-15 май

Манастира „Света Троица” в Ново село

Пътят от Кръвеник към Ново село минаваше през махалата Острец. Първо се изкачваше и след това се спускаше надолу към Ново село. Цанко разположи въстаниците на превала с цел да спре турците там. Към обяд задумкаха тъпаните, идваха… Тоя път така се бяха маскирали с клони, че никой от турците не допускаше на превала да има някой. Въстаниците бяха заредили и пушките на падналите, а ранените се готвеха само да пълнят, без да стрелят. Черкезите яздеха този път напред. Едва когато съзряха от съвсем близо маскираните - беше късно. Екна залп и доближилите се се свлякоха от конете. Два коня също бяха улучени и се разцвилиха на умиране. Бързо след това екна втори залп. Той също свърши работа. След това се изпразниха и пищовите, след което черкезите окончателно се върнаха. Тъпаните се чуваха все по-силно, чуха се и зурните… башибозукът беше вече съвсем наблизо. Тогава Цанко и Тотю се разбраха да се изтеглят в Новоселския манастир „Света Троица“. Той беше основан през 1830 г., когато след изтеглянето на руските войски от Габрово турците отново колеха и бесеха повсеместно. Първите му обитателки са били 40 жени от съседните села, чиито мъже били тогава избити. И сега в манастира живееха и работеха 31 монахини и един свещеник. Бащата на една от монахините беше дошъл да я види. Имаше църква, параклис и няколко сгради. Всичко беше оградено от як дувар. Решиха да се установят тука и да видят докога могат да издържат. За половин час се добраха до манастира и почнаха да се укрепват. Монахините помагаха с каквото могат. Някои извадиха и собствените си пушки и се пригласиха също да воюват. Не се наложи дълго да чакат. Около манастира имаше башчии и башибозукът много скоро разбра, че дуварите сигурно прикриваха комитите. Сега вече въстаниците се целеха съвсем спокойно и стреляха като добри войници. Сражението трая два дена и три нощи. Това даде възможност на много хора от Ново село да се изтеглят в Балкана. Накрая останаха с Тотю Иванов и Цанко Дюстабанов шест души. Призори те се сбогуваха с монахините, които им напълниха торбите с храна, и се изтеглиха към Балкана. Разцелуваха се и със сълзи на очи всеки тръгна в различна посоки.

             Монахините изкопаха общ гроб за убитите и ги погребаха по християнски. Над пръстта разхвърлиха оборска тор, за да не се усъмнят турците и да осквернят покоя им.

             Когато турците разбраха, че вече не се стреля, разбиха външната врата и влязоха в манастира. Вели Наджиб и Садулах с ръце, хванали дръжките на ятаганите си, отвориха вратата на църквата. Всички се бяха събрали в църквата и се молеха коленичили. Тогава двамата наредиха на черкезите да ги изкарат на светло. Двамата ги огледаха и всеки си избра по една. Отново Вели Наджиб нареди на един черкезин да върже двете и да ги закара в Севлиево.

 -        Къде са комитите? – изкрещя Садулах.

-        Не знаем, ефенди! – отговори игуменката.

 Отново писък отекна до Мара Гидик[3] и Юмрук чал[4] и предизвести на селото какво го чака, Вели Наджиб беше позволил на черкезите да ги изнасилят. След туй Садулах отново ги строи полуголи и изкрещя:

 -        Къде са комитите?

 Жените плачеха и стенеха и никоя не беше в състояние и да говори. Тогава Садулах посочи със ятагана си към две от тях. По двойка черкези им разпънаха ръцете и Садулах им отсече една по една ръцете. Кръвта плисна държащите ръцете и те отскочиха да не би да се оцапат, все още държейки женските ръце. Жените рухваха в локва кръв в безсъзнание.

 -        Къде са комитите? – отекваше крясъкът му отново.

 Никоя не каза нищо. Тогава Садулах насече на парчета това, което беше останало от жените… Черкезите ревяха в истерия, а кучетата гледаха безмълвно. Тогава Вели Наджиб извика джелатите и им нареди да застанат на вратата на църквата. Подкараха останалите жени към входа и джелатите ги сечаха една по една. Когато дойде ред на последните пет и на игуменката, Вели Наджиб вдигна ръка и викна:

 -        Тях пред олтара!

 Шестте жени коленичиха за молитва с вдигнати нагоре очи, пълни със сълзи, и повече не станаха. Над тях в църквата, посветена на Светата Троица, Бог, Син и Светият Дух сияеха и не си мръднаха пръста да ги спасят… Изведнъж загърмя от ясно небе… Бърз пролетен дъжд се изсипа, за да оплаче тези светици…

 -        Пали! – изкрещя екзалтиран Садулах.

 Пламнаха църквата, плевните и помощните сгради. Садулах махна на двама и те хванаха свещеника, залюляха го и го хвърлиха в пламъците на плевнята. Бащата на едната монахиня разбра какво чака и него, пресегна светкавично към селяхлъка на един черкезин, грабна му кинжала и го заби в сърцето си.

             Само овцете в плевнята блееха и се опитваха да избегнат участта на стопаните си, но уви…

Ново село

Ново село беше сгушено в плодородна долина около една бистра и студена река, събираща водите си от топящия се сняг по околните върхове. Над селото се извисяваше Юмрукчал и една горда, величествена планинска верига, наречена Мара Гидик, по която почти целогодишно се белееше сняг. Небето беше кристално, птичките пееха на пролет, ябълките бяха цъфнали… Глогът в Балкана беше отдавна цъфнал, а букът напираше да гръмне в зеленина. Земята се събуждаше, обсипана с цветя, и в друго време хората биха се радваха на топлината на деня.

 Привечер пригърмя, без да вали. Бабите се кръстеха, че туй не е на добро.

           През тези дни от Ново село към дълбините на Балкана се занизаха хиляди бежанци. Но селото беше голямо, 1 200 къщи. Вели Неджиб и Садулах ефенди влязоха в притихнало село. Веднага наредиха да съберат на мегдана всички останали жени, стари и млади. Някой бяга с малки деца в ръцете. Отново големците си заделиха най-хубавите и ги изпратиха в Севлиево. Тогаз се развилняха черкезите, преброиха сто жени и ги изнасилиха. Писъците на жените и смехът и крясъците на гаврещите се с тях разтърсваха околността… Малките деца просто запокитваха накъдето им видеха очите. След туй тръгнаха по обир и наред да насилва дойде башибозукът. Бидейки изнасилвани по няколко пъти жените пищяха неистово. Накрая зверовете ги избиваха една поедна. 100 жени, сто майки или бъдещи майки се отърваха от мъките на мегдана веднъж завинаги… Побеснелите турци решиха тоя път, преди да избият населението, да не почват с грабежа. Стреляха по всичко живо, което се движеше. Мъжете разбраха, че няма спасение и всеки воюваше кой с каквото може. Тук много от башибозука беше убит, кой с коса, кой с брадва, кой удушен от обезумели от мъка съпрузи и бащи… Само черкезите стреляха от далече по жителите или от конете си трепеха с копия жени, деца, старци, който им падне… Когато дойдоха каруците, Вели Неджиб нареди първо да докарат всички трупове с цел да ги обезобразят. Преброиха освен стоте жени и други 40 деца и мъже. Каруците тръгнаха окървавени с кръвта на стопаните на къщите да поемат и имуществото им… След като обираха една улица, запалваха къщите ѝ. От една изскочи изневиделица петгодишният син на Йосю Попов, Яким. Един черкезин го настигна с коня, наведе се, хвана го с лявата си ръка за врата и като го дигна, залови единия му крак с дясната, завъртя го над главата си и го запокити в горящия покрив на тяхната къща. Чу се писък, прекъснат от тъп удар…Рой искри отнесоха душата на небето на това невинно същество. 

 В туй време дойде хаджи Ибрахим от с. Отчилар, Казанлъшко, с башибозук. Вели Неджиб искаше да се отърве от него и да дели само със Садулах. Затова му каза:

 -        Тръгни по дирята на гяурите към Балкана и ще се радваш на голяма плячка.

 Той съвсем не съобрази, че хората обикновено вземаха със себе си най-ценното и Ибрахим щеше да си напълни гушката. Преследването беше изтощително. От гяурската колона изоставаха по-старите, майки с малки деца… Избиваха ги един по един. Най-после настигнаха и главната колона. Когато наближиха Калофер, зад тях останаха 551 убити българи. Балканът не беше виждал такова нещо. Седмици наред лешоядни птици кръжаха над кървавия път на новоселци. От Ново село бяха изклани общо 691 души, от които 350 жени и деца. Ония, които успяха да се скрият през нощта в Балкана над Ново село, преброиха 710 горящи къщи, 2 горящи черкви, 2 горящи училища. Манастирът горя няколко дена.

 Когато на 15 май  пристигна редовна войска, селото беше мъртво!

 Когато през следните дни башибозукът и черкезите се прибраха в Севлиево и решиха да разделят плячката, изброиха 33 495 глави едър и дребен добитък.

 В долината от Гъбене до Ново село останаха само кучета…

Цанко Дюстабанов

 По пътя към Мара Гидик към Цанко Дюстабанов се присъединиха още стотина души. Турци и черкези преследваха четата и през следващите дни в Балкана кънтяха непрекъснато сражения.

 На 10 май черкезите ги настигнаха и обкръжиха. В последвалото сражение около 30 души от въстаниците успяха да се промъкнат през обръча и избягаха. Към тях се присъединиха и други оцелели.

 На 11 май при Ранибунар се преброиха 70 души. Те се приготвиха за атака и след задружен залп се втурнаха към турските редици. Постомпиров и Фесчиев паднаха промушени с нож. Мнозина бяха ранени. Ранен бе и Цанко Дюстабанов в лявата ръка. Раненият войвода стигна близо към върха Мара Гидик, където се преброиха само около 20 души от четниците. Другите се бяха разпръснали. Четата намаляваше постоянно. На 16 май останаха само 6 души. Беше решено да бягат, кой където може.

 С Дюстабанов остана само Бочаров. Тогава двамата се упътиха към Синкевица, но не през Купен, а по обиколни пътеки. По пътя към тях се присъедини и Христо Мацков. По-сетне Дюстабанов тръгна към някои познати колиби. Другарите му го изгубиха. Когато слезе самичък в село Бойновци, колибарите не се решиха да го приемат. Селският чорбаджия в Горнова могила, Иван Колев, щом научи за пристигането му, веднага прати известие на властта в Габрово. По-сетне Иван Колев с още 2-3 селяни подкараха тежко ранения и страдащ Дюстабанов към Габрово, за да го предадат. На края на града срещнаха Исин чауш с трима заптии и им го предадоха. Иван Колев слезе в Габрово със заптиите, за да се похвали пред турците, че той е този, който е заловил войводата. За предателството получи 50 гроша.

 До 21 май Цанко беше хвърлен в затвора на конака! Той бълнуваше, събуждаше се и пак изчезваше духом от този свят. Мислеше си за предателството: „За тези ли хора ние си даваме живота?” … Мисълта обаче, че саможертвата им не ще да е била напразна и ще помогне на хиляди почтени българи да дочакат свободата го крепеше да издържа страданията… а, … измет… измет ще има и след освобождението…. През този ден го натовариха на една кола и под силна охрана и го закараха в Търново.

 След като Цанко Дюстабанов беше откаран в Търново, в Габрово се почна събиране на оръжието. Всеки, каквото оръжие имаше, трябваше да го предаде, потули или унищожи. Пещерата на Градище се напълни със скрито оръжие.

 От бегълците от Гъбене, Батошево, Кръвеник, Купен и Ново село постъпиха оплакванията до каймакамина на Казанлък за огромното избиване и разоряване на тази балканска долина, но те останаха ехо в пустиня…


[1] Засада

[2] Анадолец

[3] 1889 метра над морското равнище

[4] 2376 метра над морското равнище


Откъс от: Стон и Величие, роман, 2017, Николай Иванов Колев, ISBN 978-619-90656-3-1, София, 256 стр. 

image

 https://www.book.store.bg/p201502/ston-i-velichie-nikolaj-ivanov-kolev.html

https://ciela.com/getika-za-proizhoda-i-deyaniyata-na-getite-rimska-istoriya-izvadki-malh-vizantiyska-istoriya.html

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=45580#%D0%A1%D0%83%D0%A1%E2%80%9A%D0%A0%D1%95%D0%A0%D0%85-%D0%A0%D1%91-%D0%A0%D0%86%D0%A0%C2%B5%D0%A0%C2%BB%D0%A0%D1%91%D0%A1%E2%80%A1%D0%A0%D1%91%D0%A0%C2%B5

https://m.helikon.bg/211934-%D0%A1%D1%82%D0%BE%D0%BD-%D0%B8-%D0%B2%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%B5.html


Други книги на този издател:

https://www.book.store.bg/c/p-l/m-3547/guta-n.html

https://ciela.com/publisher/guta-n.html

https://m.helikon.bg/publisher/167796-%D0%93%D1%83%D1%82%D0%B0---%D0%9D.html

http://knigabg.com/index.php?page=publisher&id=2606

https://www.ozone.bg/books_publisher-guta-n/

 

http://www.bookpoint.bg/search.html?search_q=%D0%93%D0%A3%D0%A2%D0%90-%D0%9D

image






 

 






Гласувай:
2



1. barin - Здравейте, historybg2018. Гер...
24.03.2018 07:31
Здравейте, historybg2018. Героични времена и събития от 1876 г. Въстанията са помогнали много за извоюването на свободата.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: historybg2018
Категория: История
Прочетен: 959927
Постинги: 333
Коментари: 506
Гласове: 2528
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031