Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2016 07:05 - Генерал Иван Вълков – Командирът на ескадрона на смъртта
Автор: varg1 Категория: История   
Прочетен: 619 Коментари: 1 Гласове:
1

Последна промяна: 21.12.2016 07:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image

„Всички гарнизони и военни единици да влязат във връзка с местните комитети на правителствената партия, за да съгласуват средствата за борба срещу синдикатите на селяните и срещу комунистите. Преди всичко трябва да се ликвидират най-способните и най-смелите носители на тези идеи — интелигенцията!“ Това гласи секретна заповед на министъра на войната генерал Иван Вълков, издадена веднага след атентата в черквата „Св. Неделя“, извършен на 16 април 1925 г.

По силата на тази заповед, както и на светкавично приетите допълнения към Закона за защита на държавата, които предвиждат почти за всичко смъртни наказания, зловеща смърт застига Гео Милев, Сергей Румянцев, Христо Ясенов, Йосиф Хербст и стотици интелектуалци, несъгласни с тираничното управление на правителството на Александър Цанков. Списъците били изготвени предварително и са се съхранявали в личната каса на генерал Иван Вълков.
След преврата на 9 юни 1923 г. и последвалите го въоръжени сблъсъци през юни и през септември, на преден план вместо вътрешното министерство и полицията излизат, макар и невидимо, военните. При строга секретност, под личното командване на генерал Вълков, е създадена

тайнствената Трета секция

Оглавява я майор Димитър Порков, а в нея влизат капитаните Кочо Стоянов – бъдещ командир на жандармерията, Сава Куцаров – бъдещ директор на полицията, Тома Прендов, Иван Кефсизов и други млади офицери. Там е и поручик Димитър Радев, който по-късно ще бъде комендант на Гарнизонното стрелбище, превърнато в място за разстрели, и ще се самоубие на 9 септември 1944 г. Всички те са жестоко оскърбени от разпоредбите на Ньойския договор, търсят реванш и са надъхани, че виновни за разрухата са земеделците и комунистите, които били провокирали войнишките бунтове и напускането на фронта през 1918 г. след пробива при Добро поле.
Секцията, превърнала се в ескадрон на смъртта, действа при абсолютна секретност. Арестите са заменени с отвличания, а

наказателните акции

се провеждат чрез улични разстрели. Основният наемник на Трета секция е македонстващият терорист Величко Керин, известен като Владо Черноземски или Владо Шофьора, записал по-късно името си в световната история с убийството в Марсилия на сръбския крал Александър и френския министър Барту. Куршумите на Владо покосяват земеделския депутат Петко Д. Петков и комунистическите му колеги Димо Хаджидимов и Тодор Страшимиров. Самите офицери от секцията под командването на майор Порков отвличат комунистическия функционер Вълчо Иванов, убиват го с телена примка в колата на Владо Шофьора и изхвърлят трупа му на улицата. Това става пред дома на журналиста Йосиф Хербст, който на другия ден описва всичко във вестника си „АБВ“. Така сам произнася присъдата си. Хербст изчезва безследно още на 16 април 1925 г. Отведен е в Дирекцията на полицията. Когато съпругата му Виола Каравелова отива да го търси й показват подписа му в книгата за освободени. Практиката вече е отработена. Арестуваният се освобождава, подписва се и излиза на „Лъвов мост“. Там обаче го връхлитат неизвестни хора, натикват го в автомобил и той

изчезва завинаги

Разкритията на процеса срещу генерал Вълков и Трета секция, състоял се през 1953-54 г., показват, че Хербст е изгорен в пещите на дирекцията на полицията. Намереното в казармите на Ломския форт стъклено око на Гео Милев води до разкритието, че той е бил удушен там с телена примка. Такава е съдбата и на Сергей Румянцев, и на Христо Ясенов, и на Николай Петрини. Всичко тези зловещи действия са извършени по личната заповед и под прякото ръководство на генерал Иван Вълков.
Дълги години това име тънеше в мрак. Беше прието, че за такива злодеи не бива да се споменава нищо. Светлинка върху събитията от 1923-1925 г. хвърли писателят Николай Христозов с книгата си „По дирята на безследно изчезналите“. Но и до днес за генерала се говори само като за злодей, като от биографията му са зачеркнати пътят му

по бойните полета

на войните, както и ролята му за възстановяване на армията след краха през Първата световна война.
Иван Вълков е роден на 19 януари 1875 г. в Казанлък. На 14 януари 1896 г. завършва Военното училище в София, 17-и випуск, като е четвърти по успех от 104 юнкери и е произведен в чин подпоручик. След като спечелва конкурс на Министерството на войната, следва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличен успех. Дипломира се и в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург.
През Балканската война майор Вълков е зачислен в Щаба на Втора армия и участва в

обсадата на Одрин

като началник-щаб на Източния сектор. През Първата световна война е началник на оперативно отделение в Щаба на Втора армия, командва 44-и пехотен полк и е началник-щаб на 7-а пехотна дивизия и 10-а пехотна дивизия. След войните полковник Иван Вълков оцелява от репресивните клаузи на Ньойския договор и успява да запази пагоните, като става директор на Картографския институт. Той е един от основателите на Военния съюз през 1919 г. и негов председател от 1920 до 1928 г. Активен участник е в Деветоюнския преврат, получава генералско звание и става военен министър в правителството на Александър Цанков, където развихря зловещата дейност на Трета секция. Върху него се хвърля и обвинението за зверското убийство на Александър Стамболийски, защото бил издал още на 10 юни 1923 г. устна заповед до капитан Иван Харлаков и полковник Славейко Василев, сваленият от власт премиер да бъде убит. На процеса през 1953-54 г. генералът хвърля вината за това върху цар Борис III, който е покойник и върху Александър Цанков, избягал от страната няколко дни преди 9 септември 1944 г.
Противоречивата дейност на генерал Вълков е белязана и от грижите му за пострадалите от войните. През 1925 г., по негова инициатива, Народното събрание приема закона за подпомагане на пострадалите от войните. Грижи се и за военната промишленост. В периода 1925-1927 г. премества Военната фабрика в родния Казанлък и по този начин създава основите на бъдещия военнопромишлен комплекс „Арсенал“. Още под тегобите на Ньойския договор се стреми към

възстановяване на войската

След 9 септември 1944 г. генерал Вълков, знаейки добре какво е извършил през 1923-25 г., се укрива. На 17 юни 1946 г. е арестуван. Въдворен е в лагера „Заград“. Не попада под разпоредбите на Народния съд, тъй като той разглежда само периода 1941-44 г. През 1950-а е изпратен в лагера „Белене“.
През декември три години по-късно е образувано следствено дело за събитията отпреди три десетилетия и на 2 декември генерал Вълков е преместен в ареста на Софийския затвор. С присъда № 285 от 2 септември 1954 година Върховният съд го осъжда на смърт чрез разстрел. На процеса са изнесени потресаващи факти за зверските убийства, извършени от Трета секция. Въпреки това с решение № 285 от същата година президиумът на Народното събрание заменя смъртната присъда с 20-годишен затвор. По това време генерал Вълков е на 79 години. Изпратен е в Пазарджишкия затвор. През 1960-а е прехвърлен в затвора в Стара Загора, където умира на 20 април 1962 г.

 

Възмездието

Днес, понеделник, 23 август 1954 г., Военната колегия при Върховния съд на Народна република България в състав: председатели Никола Цветковски и полк. Стефан Йохнев, с членове: подполк. Милко Стефанов, при участието на прокурорите: подполк. Григор Григоров и Йовчо Сребров, пристъпи в 9,30 ч. към разглеждане на наказателно дело от общ характер № 634. Обвиняват се: о.з. генерал Иван Вълков, о. з. полковник Димитър Порков, о. з. полковник Иван Кефсизов, о. з. полковник Тома Прендов, о. з. капитан Стилиян Тошев, о. з. подполковник Цвятко Николов, о. з. полковник Гроздан Грозданов, о. з. полковник Илия Ковачев, о. з. полковник Пенчо Сарафов, о. з. полковник Кирил Стефанов, о.з. полковник Александър Христов, о. з. майор Петър Сапунов и бившият търговец на автомобилни части Александър Петрович.
Веществени доказателства: черепи на убити, останки от чували, примки от кабел, кожени колани, въжета, часовници, обувки, протеза, цигарета, копчета, пръстени, фуркети за коса, изкуствено око и др.

Добромир Пелов 
фото „Изгубената България“




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
1. germantiger - ...
21.12.2016 16:59
"Пита се в задачата" след като за този е имало "възмездие", ЗАЩО ВЪЗМЕЗДИЕ С ПРИСЪДИ И СМЪРТ/ЕКЗЕКУЦИИ НЯМАШЕ ЗА ЧЕРВЕНИТЕ УБИЙЦИ ОТ 9-И И СЛЕД 9-И СЕПТЕМВРИ - впрочем някои от нас знаят отговора - българите и руснаците като кому онанисти са боклуци и мърши.
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: varg1
Категория: Лични дневници
Прочетен: 14439418
Постинги: 16902
Коментари: 9171
Гласове: 68023
Архив
Календар
«  Юни, 2020  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930