Българите водят сражение 10 дни след капитулацията на Германия, така че не точно 9 май е Ден на победата 

На 30 април Хитлер се самоубива. На 2 май Берлин е превзет от Съветската армия. На 8 май адмирал Дьониц подписва безусловната капитулация на Германия. Руснаци, американци, англичани и французи спират военните действия. Продължават да воюват само българите. 

На 3 май на сражаващите се в Австрия български части става известно превземането на Берлин и искат от противопоставящите им се германски военни части да сложат оръжието си и да се предадат в плен. Командирът на 68-а германска дивизия щурмбанфюрер Мариус Гьослер отказва и заповядва да се открие огън срещу българските военни части. 
Това става в околностите на градчето Фьолнермант, което е на австрийска територия, но след аншлуса от 1938 г. германците я смятат за част от хинтерланда. Завързва се сражение, при което и двете страни дават жертви. 

През следващите дни се води позиционна война с артилерийски престрелки. Командващият българските военни части полк. Стоименов иска помощ от главното командване и от Съветската армия, но тя така и не му е оказана. На 50 км на север е най-близката друга българска част, която също води сражения с германски войски при Волсберг, а най-предните части на Съветската армия са на стотици километри назад (на територията на Унгария). 

На 8 май българите научават за капитулацията на Германия и отново приканват германците да се предадат. Но на същия ден откъм Клагенфурт идва подкрепление за немската дивизия в състав 4 пехотни роти, две моторизирани, три батареи и два танка, поради което положението на българските военни части значително се усложнява. Ръководейки се от военната максима, че най-добрата отбрана е нападението, на 9 май полк. Стоименов, след усилена артилерийска подготовка, започва атака с цел да прогони германците отвъд река Гурк и тя успява. 

На 10 май германците предприемат контраатака, за да си върнат позициите, но нашите войски успешно я отбиват. Окуражени от успеха, на 11 май войниците ни преминават река Гурк на север и юг от разположението на германците. Към 15 ч. те ги атакуват по слабо защитените флангове и им нанасят значителни загуби. В същото време българската артилерия с точни попадения унищожава укрепените пунктове на германците по централния фронт. 

Понесъл сериозни загуби в жива сила и техника, противникът започва изтегляне на запад. Българите обаче го преследват.
На 12 май в околностите на Клагенфурт се разразява последната битка от Втората световна война в Европа. Българската кавалерийска част обхожда противника в тил, като всява смут у него, а фронталната и фланговите атаки на пехотата напълно го сломяват. 
Към 16 ч. на 12 май германците вдигат бялото знаме. Оцелелите 630 офицери и войници се предават в плен на нашите военни сили. 

В знак на уважение към победилия го противник, щурмбанфюрер Гьослер сваля от куртката си железния кръст, който е едно от най-високите военни отличия в германската армия, и го поднася на полк. Стоименов. Казва му, че ако България беше останала съюзник на Германия, Райхът е нямало да загуби войната, защото българската армия е доказала, че е най-храбрата в целия свят. 

Полк. Стоименов вежливо отказва жеста, като му казва, че има 6 български ордени, всеки един от които за него е по-ценен от германския железен кръст. 
Всичко това не е отразено във военните сводки и комюникета. Колкото и странно да е, за героизма на българските войници и офицери първи разбират в английската военна експедиция, щабът на която е разположен в най-северния италиански град Брунино, защото англичаните се стремят да изпреварят влизането на Съветската армия в Австрия. Това става на 22 май. 

Командващият тази част ген. Хейс научава за събитията от избягали германски офицери и войници, които се предават в плен на англичаните. Техните разкази му се струват направо недостоверни и затова той отлита със самолет за Клагенфурт. Там се среща с полк. Стоименов, който скромно заявява, че българските войници и офицери са изпълнили своя воински дълг. 

Едва тогава случаят става известен на съюзническото командване, както и на военните кореспонденти. Стига се дотам, че се обсъжда дали е правилно за край на Втората световна война в Европа да се смята 9 май, след като е имало сражения и след тази дата. 
Меродавно обаче се оказва становището на ръководителите на страните от антихитлеристкия съюз. На Потсдамската конференция през юли-август 1945 г. Сталин, Чърчил и Труман обявяват за Ден на победата 9 май (по-късно той става и Ден на Европа) и окончателно си поделят сферите на влияние. 

Въпреки че България е дала 32 500 жертви във войната с Германия, тя се третира като победена страна. На Парижката конференция през юли-октомври 1946 г. на нея са й наложени репарации. С кръвта на убитите се запазва само териториалната цялост на България от преди включването й във войната, защото Гърция и Югославия имат претенции да отнемат части от нея. 
Някакво скромно признание за българския принос в окончателния разгром на хитлеристка Германия е поканата за участие на командващия българската армия ген. Владимир Стойчев в парада на победата в Москва. 

http://www.pan.bg/?page=view_article§ion_id=6&article_id=23070

Българи юнаци- вечна слава!!

Конкретика за ВСВ:
- германски снайпер на брод при Вардар задържа няколко дни български роти, забавя цял полк
- засада в която български PZ4 са ликвидирани в горист масив на път преминаващ през него, след което българите във войната ползват изключително и само леките чешки Pz38
- отново поразяване на бгтанкова част на жплиния върху насип в Унгария - екипажите горят втанковете, оцеляват обгорени мисля само 3 души ако добре помня прочетеното
- отделно епизоди в Македония вградски бой отново от германски снайпери поразили бгтанкови екипажи над люковете
- бгпарашутисти които при стражин-страцин губят почти целив си състав след десантиране пред германски картечен обстрел и позиции
- 7 сс див. „принц Ойген” не е разгромена, продължава да се изтегля и тогавашния командващ дори се издига - получава след нея корпус за лидиране, той пише и книга за Принц Ойген дивизията - Отто Кумм
- германците разглеждат бойните действия на Балканите срещу България като успешни (във всички книги които съм чел и това е било засегнато), но НЕ скривайки разбития тил на 7 сс дивизия

ПО ЧЕРВЕНО ВРЕМЕ БЪЛГАРИНА ЛЪЖЕШЕ В ПОЛЗА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ И ПИШЕШЕ, ЧЕ ГЕРМАНЕЦА ИМАЛ НАД 103 000 ЖЕРТВИ СРЕЩУ 34 000 БЪЛГАРСКИ! ИСТИНАТА Е ЧЕ ГЕРМАНЕЦА ГУБИ СРЩЕУ БЪЛГАРИНА ПОД 10 000, А БЪЛГАРСКИТЕ ЗАГУБИ СА ВЕРОЯТНО КЪМ 50 000!

Отваряме признатия от руснаците и по червено време Мюллер-Хиллебрандт, който в своя фундаментален тритомен труд за Веермахта посочва загубите по ТВД (Театър на военните действия), които за Балканите са съответно 36 327 от 1941 г. до 30.11.1944г. Забележете – това са германските загуби от минималните при победите над Сърбия и Гърция от 1941 г. през високите срщеу партизаните най-вече сръбски години наред, до боевете през 1944 г. с кой ли не на Балканите. За всичките тези години те за малко над 36 000 срещу всички! Не са сетили руснаците които още по червено време издаваха германеца да го „коригират” или фалшифицират в полза на българските лъжи – смешно и жалко. 36 000 германци паднали за 4 години срещу всички реално срещу българската лъжа за 103 000 германски загуби само срещу българите и само за няколко месеца! Истината е различна – тя е за 1 фриц по 4-5 балканци.

БЪЛГАРСКИЯ КОМУНИСТ Е МЕРЗАВЕЦ! ЗА ТОВА ТОЙ ЛЪЖЕ ВЕРОЛОМНО, БЕЗСЪВЕСТНО И С РУСИЗЪМ – МЕРЗКО! БОКЛУКА НЕ СЕ СВЕНИ ДА ПОДМЕНЯ ИСТОРИЯ В СОБСТВЕНА УГОДА.