Установките за СС-23 в поделението са осем – всяка от тях с по две ракети. Освен това осем пусково-зареждащи машини карат по една резервна ракета – за третия залп. Общо съхраняваните ракети от този тип в Телиш са 24. В случай на война до 6 часа след подаването на сигнала личният състав на бригадата трябвало да бъде готов да посрещне сборочните бригади от Киевския военен окръг.

Интересен факт е, че апогеят на траекторията на СС-23 е 119 км при тегло на бойната й част от 715 кг и максимална далечина на стрелбата 400 км. А при минималната дължина – 50 км, ракетата достига височина от 154 км, което си е космическа височина.

Въпреки че сме били съюзници във Варшавския договор, руснаците също не казват цялата истина за възможностите на въоръжението, което са ни предоставили. В първите години след получаването на комплексите СС-23 у нас са изпратени т. нар. гарантийчици. Тяхната задача е да следят за правилната експлоатация на оборудването и в случай на технически проблем да съдействат за отстраняването му.

У нас ракетите остават на въоръжение до 2001 г. Под натиска на САЩ и Турция на 19 декември със 178 гласа „за“, 3 – „против“, и 2 – „въздържал се“, Народното събрание взема решение за унищожаването на нашите СС-23 до 30 октомври 2002 г. Месец по-късно тогавашният министър на отбраната Николай Свинаров издава заповед тези ракети да бъдат свалени от въоръжение. Операцията по нарязването на комплексите започва на 9 август 2002 г. и приключва в определения срок.

http://socbg.com/2016/08/сс-23-нарязаният-ракетен-щит-на-българи.html